Ледената цитадела (+ Пътуващият цирк) - общи коментари

Wukong викам тука да те питам, да не спамим темата с ревютата - защо е задължителна точката по история?

написал съм в темата за счупените умения.

След спечелената златна никса реших да я прочета за трети път и видях, че не съм писал коментар, та да си дам и аз мнението
Благодарности, че Ледените пирати получиха своя край. Приятно приключение, добре и увлекателно написано. Доста разклонения (няма да коментирам класовете герои и дали някой са счупени - мисля, че всичко е казано...факт е, че с някой е по-лесно, а с други не, което лично мен не ме дразни, но да 16 умения са си много, за да се постигне баланс)
Книгата ми хареса като цяло! Все пак до еп.35 (намирането на острова) всичко вървеше добре. Случките на острова някакси не ми допаднаха...те ми оставиха вкуса за претупаност и непълнота(но само те!)
Пак казвам, като цяло ми хареса Ледената цитадела, класическа книга-игра, която наистина си заслужаваше да излезе, въпреки голямото чакане!

Ал Торо писа: писа:

ПП. Откъде се получава лък и има ли някъде в книгата подсказка, че имат термични камери пиратите, или е до научкване при проникването на острова?

За лък не знам...дисков арбалет има А подсказка за това, че виждат на тъмно има!

Чаках тази книга от доста време и се зарадвах като я видях издадена. Препрочетох си и Ледените пирати. За съжаление магията от четенето е понамаляла с възрастта ми Но е приятна приказка, която най-вероятно ще разказвам на децата си (като ги проимам).
Все пак няколко неща:
1. Стила на писане си е класически Колин, като има приемственост м/у пиратите и цитаделата
2. Щеше да е доста по-добре, ако вместо Цирка бяха обединени пирати и цитадела в един том
3. Не ми хареса, че ако играеш пиратите и си прехвърлиш героя в цитаделата е почти невъзможно да я завършиш - в пиратите имаш възможност да си увеличиш само конкретни умения, докато в цитаделата можеш да си сложиш точките, където посикаш, което много помага. С нов герой само на Цитаделата я минах от раз (монах, като занех, че трябва да тръгна на север)
4. Кратка е - прочетох я за час някъде. Не съм сигурен, че има много стойност за преиграване - доста линейна ми се струва
Въпреки критиката не съжалявам, че си я взех и прочетох. Беше приятно. Моят съвет за бъдещи книги е да са по-обемни и с повече възможности да се стигне до финала, които са паралелни и независими, а не минават през едни и същи ситуации.

Реших да се пробвам с магьосника и я минах без никакъв проблем от първия път, като дори забравих да си добавя 4-те допълнителни точки към някои умения. Не съм играл с другите професии, така че не мога да взема отношение по толкова обсъжданата по-горе липса на баланс между тях. Относно уменията, в това разиграване някои като "отключване на ключалки например" не ми се наложи да използвам никъде, а други като наблюдателност, хитрост или бой с кинжал използвах поне по два пъти.

Историята не впечатлява с някаква особена оригиналност - поредната отвлечена принцеса, която героят трябва да спаси, за да получи ръката ѝ, но пък поне сетингът е малко по-оригинален. Писана е сякаш за деца на 10-12 годишна възраст.

Много ме учудва това, че почти всички казват, как разпознават типичния за Колин стил на писане. Мен пък никой не може да ме убеди, че тази книга е писана от него. Литературата е на доста аматьорско ниво и съм убеден, че Любо би написал десет пъти по-добър текст дори недоспал и с тежък махмурлук.

Повечето разклонения сякаш бяха след проверки на уменията, а не след избор. А и половината от малкото избори, през които минах бяха от типа "наляво или надясно", а останалите твърде прозрачни.

Всички герои до един ми се сториха ужасно плоски, държаха се нелогично през повечето време, а диалозите с тях бяха доста неестествени.

Стоковата корица е готина, но след като прочетеш книгата разбираш, че няма нищо общо със случващото се в историята, освен че и в двете има сняг. Същото важи и за илюстрациите, които на всичкото отгоре не изглеждат много добре отпечатани на тази груба хартия

Не знам за какви 3 часа игра/четене бълнува Уейн. Изиграх я цялата за под 30 минути и то без да чета особено бързо.

С две думи - дори и да беше излязла по време на старата вълна, когато бях доста по-безкритичен, едва ли бих я наредил сред по-добрите заглавия в жанра. По-скоро някъде между слаба и средна хубост.

Оценка 3/10

Пътуващият цирк

Разказът започва с епизод, в чийто край авторът задава въпрос към читателя, представянията на кои трима от петима герои иска да изгледа. Този избор ми стои малко а ла Сим Николов - "Избери си какво искаш да се случи сега?". След като изгледаш представянето на съответния герой имаш възможност да преминеш към следващия или да изгледаш демонстрация на още някое от уменията на същия, преди да продължиш нататък. Не успях да открия никакъв игрови елемент в тази поредица от избори. Ако целта е била да се запознаем с героите и уменията им, това можеше да стане в един епизод, но предполагам, че по-скоро е била да се нацепи този епизод на няколко, за да създава разказът илюзията, че съдържа в себе си повече игра, заради по-големия брой епизоди. Иначе героите сами по себе си са колоритни и е жалко, че потенциалът им като образи не е разгърнат достатъчно по-нататък.
Следват няколко избора при опита да познаеш скрития предмет, първият от които за мен беше твърде очевиден, а в останалите ми е трудно да се съглася с логиката на автора.

След това е срещата с евентуалният ти бъдещ учител, при която имаш няколко избора, които ми стоят малко изсмукани от пръстите, само и само да има там още някакви избори, че да нацепим историята на още епизоди.
После минаваме през салам от 6-7 епизода, което е доста дълъг салам за разказ от 80 епизода, който завършва с откровено безсмисления избор, дали ще предупредиш спътниците си, за надвисналата над всички ви опасност или ще си траеш. Вероятно целта му е била да скъси поне малко салама, а и да добавим още един епизод към бройката, в който героят ни да се гътне, барабар с всички останали.

При битката с хашишините поемаме ролята на трима от циркаджиите един след друг за по един избор на тактика, към която да се придържат в боя. Никога не съм бил фен на този подход в игрите, при който поемаш ролята на няколко различни герои, но да речем че това е въпрос на вкус. Тук е малко трудно да се определи най-удачната тактика с всеки от тримата герои, тъй като авторът не ни дава кой знае колко информация за ситуацията и изборите ми се струват леко на сляпо. Следва проверка как сме се справили с тактическите избори (колко хашишини сме убили) и при успех минаваме през още един малко по-къс от предния салам, с който разказът приключва.

Атмосферата е приятна, а литературата е сякаш на леко по-високо от обичайното за Уейн ниво. Съвсем не липсваха характерните за него залитания към поетичен изказ, зад който се крият логически счупени или зле построени изречения, които обаче звучат приятно, ако не се замислиш над тях.
Игра на практика почти няма. Ако махнем очевидните и фиктивните избори, както и саламите, разказът вероятно би се свил до трийсетина - четирсет епизода.
Трите стокови илюстрации са приятни, но толкова очевидно несвързани с текста и сложени само за да има някакви, че по-добре да ги нямаше изобщо.

Оценка: 3,5/10

Изиграх "Пътуващият цирк" .Харесаха ми тактическите избори.Хубаво е да има повече подобни книги-игри.За мен няма значение дали героите са няколко или е само един,дали тактическите избори се базират на различни умения,оръжия или на комбинация от двете.Бих се радвал да има повече игри където шансът не е основен фактор и където не се разказва основно за чудовища.Добре е и когато има игри,които не са играят по дълги или сложни правила,а са с по-опростена система.Понякога твърде дългите и подробни дневници също са нещо което е добре да се избягва.
Самата история на "Пътуващият цирк" обаче е твърде кратка:една загадка в началото и една битка на финала.Определено щеше да е добре,ако приключението беше по-дълго.