Ледената цитадела (+ Пътуващият цирк) - общи коментари

Какво не намери място в Ледената цитадела:


НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УМЕНИЯТА...
Най-напред - привет на теб, скъпи читателю. Приеми моите поздравления, задето дори и в днешните тежки времена си останал верен на увлекателното четиво, играта и вълнуващите приключения. Вярвам, че това не е първата ти книга-игра, затова няма да се впускам в излишни пояснения. Но все пак трябва да уточня някои подробности, свързани с уменията.
Какви умения притежаваш - това зависи изцяло от професията, която ще си избереш. Но в хода на приключението ще имаш възможност да развиваш своите способности. Това ще става, когато получиш указание да увеличиш точките на едно или друго свое умение. Запомни добре, че ако изобщо не притежаваш дадена способност, в подобен момент ти я придобиваш - първоначално с показател единица. И още нещо: МАКСИМАЛНИЯТ БРОЙ ТОЧКИ за всички умения е 6. При 6 точки се смята, че владееш до съвършенство дадена дисциплина и по-нагоре просто не можеш да отидеш. Разумно ще е да сметнем, че ти по начало владееш много от тези умения - например стрелбата с лък или боя с кинжал. А и глупаво ще е да се твърди, че в дадена професия изобщо не притежаваш сила. Но точките отразяват доколко твоите способности са над средното ниво.
Искам да уточня, че умението НЕЗАБЕЛЕЖИМОСТ не означава да бъдеш невидим. Чрез него просто можеш да се движиш на различни места, без да предизвикваш подозрения у околните. С други думи - да се държиш спокойно и естествено във всяка среда. Разбира се, то включва и способността да намираш подходящи скривалища, или да се обличаш така, че да не ти обръщат внимание.
Едно предупреждение за умението ЧЕРНА МАГИЯ. То ти дава огромно могъщество, но за разлика от БЯЛАТА МАГИЯ, носи и смъртоносен риск. Затова бъди много внимателен, ако решиш да си играеш на всесилен магьосник. И накрая още нещо - не всички умения ще бъдат еднакво важни за твоя успех. В хода на приключението едни могат да ти потрябват, а други не. Но какво да се прави, това вече е въпрос на късмет.

(А ако отговаряш на повече от едно условие, не се смущавай, просто избери едно от тях.)

Крадецът е слаб, жилав мъж с късо подстригана прошарена коса. Облеклото му не прави впечатление - най-обикновени дрехи, нито много нови, нито прекалено изтъркани. С такъв човек спокойно можеш да се разминеш на улицата, без да му обърнеш внимание.
- Е, добре, уважаеми господа - започва той. - Знам, че мнозина от вас не одобряват моя занаят. И с право. Думата "крадец" е обидна. Но нека се разберем. Истинският крадец не си позволява да граби бедните. Първо, това си е чиста глупост - да поемаш риск срещу няколко жалки монети. И второ, истинският крадец има чувство за чест. Той отнема само от богатите. Всички, които посягат на бедните, са просто безчестни грабители и нека ви кажа, че гилдията на крадците безмилостно се разправя с подобни хора. Всички наоколо слушат с интерес. Крадецът замлъква за малко, разпалва лулата си и продължава:
- Най-напред, драги Хендрик, нека ти опиша рисковете на занаята. Най-малкото, което може да изтърпи един несръчен крадец, е як пердах. А попаднеш ли в ръцете на кралската стража, чака те затвор или бесило. Така е. Но знай, че един истински крадец никога не би позволил това да му се случи. Той просто не поема излишни рискове. Стига му да избере най-изгодната възможност... а възможностите са безброй, особено в голям град като Менония. Предпазливост - това е главната черта на опитния крадец. Не че не поемаме рискове. Напротив, целият ни занаят е един непрекъснат риск. Но ние знаем как да избегнем опасността. Станеш ли мой чирак, и ти ще се научиш на това. Ще усвоиш умението да се промъкваш незабелязано сред тълпата и в чуждите жилища, да наблюдаваш и да избираш изгодната възможност, да чакаш търпеливо, да залъгваш наивниците и да измъкваш парите им без да усетят. Хитрост, наблюдателност, смелост, съобразителност, красноречие - това са само част от чертите, които ще придобиеш. Освен това ще знаеш как да се измъкнеш от всяка опасност, а ако въпреки всичко попаднеш в беда, на твоя страна ще бъде цялата гилдия на крадците.
- И все пак... - неуверено се обаждаш ти. - Не е ли позорно да бъдеш крадец?
Той засмуква лулата си и внимателно те оглежда с присвити очи.
- Искаш да кажеш, не е ли позорно да отнемаш парите на хората? Е, момко, зависи как ще погледнеш на това. Нима не са крадци лихварите? С какво се отличава от крадеца един кралски събирач на данъци? Ето, от такива хора отнемаме ние. Нима е престъпление да ограбиш ограбеното? Пак ти повтарям - истинският крадец не посяга към кесията на бедняка. В нея няма нищо, освен няколко жалки монети. Не, ние си имаме работа с богатите... и ако ни провърви, един ден също забогатяваме. Впрочем, няма да те убеждавам излишно. Ако желаеш напрегнат и интересен живот, избери занаята на крадец и няма да съжаляваш. Нека ти кажа само това, че съм уважаван член на гилдията на крадците и при мен ще получиш превъзходно обучение.

Бродещият артист:
Артистът е висок и слаб, с весело костеливо лице и дълги ръце, които непрекъснато шарят насам-натам. По червения му плащ са зашити безброй медни звънчета, от които при всяко движение се разнася тиха мелодия.
- Питате ме какъв е животът на бродещия артист - замислено казва той. - Е, ако трябва да го кажа с две думи, това е едно непрекъснато пътешествие. Днес тук, утре там, вечно сред нови хора. Няма да ви лъжа, че печелим кой знае колко. Понякога оставаме без пукната пара, но това никога не е задълго. Защото хората ни обичат. И как да не ни се радват, нали внасяме малко веселие в скучния им живот. Поне едно е сигурно, Хендрик - станеш ли артист, никога не ще останеш без покрив и хляб. Всеки е готов да ни нахрани и подслони. Бродещият артист опознава света и хората така, както малцина други. Може би това ви се струва малко? Не, драги господа, не прибързвайте с изводите. Вярно, малцина бродещи артисти са се отказвали от този начин на живот - просто защото той ни харесва. Но решим ли да изоставим дългия път, събраните знания и умения често ни позволяват да заемем високо място в обществото. Пък и винаги имаме възможността да се настаним в замъка на някой владетел. Благородниците обичат да покровителстват артистите. Знаете ли например, че сам кралят почти всеки месец кани в двореца си най-добрите театрални трупи и ги възнаграждава богато? Пак ти повтарям, Хендрик - искаш ли да опознаеш света и хората, да живееш весело и интересно, стани бродещ артист и няма да сбъркаш.

Странстващият рицар се откроява сред останалите. Той е едър и широкоплещест, с буйна черна коса, вързана на опашка зад тила. Дори и в сегашното спокойно пътешествие никога не сваля доспехите си, а на пояса му неизменно виси дълъг меч.
- Не се съмнявам, че ти ще избереш достойно бъдеще, Хендрик - започва той, хвърляйки презрителен поглед към просяка и крадеца. - Някои тук ще те убеждават, че е по-изгодно да живееш извън закона. Други - че трябва да се примириш със спокойното живуркане на търговец или занаятчия. Но нима има по-славно призвание от това на бродещия рицар? Пътешествия, битки и доблест - ето, такава е нашата участ. Разбира се, отначало ще започнеш като оръженосец, после като прост боец. Но проявиш ли се в сраженията, можеш да спечелиш благородническа титла. Впрочем, това е най-малкото. Сила, слава, бойни умения - ето стинската печалба. А колкото до парите... след едно победоносно сражение плячката винаги е богата. Затова няма да те убеждавам излишно, пък и ние, рицарите, никога не сме особено добри в приказките. Истинската ни сила е в меча. Стани мой оръженосец, Хендрик, и един ден ще бъдеш славен рицар. Кой знае, може би ще си намериш място до самия крал...

Просяка:
Дребен и невзрачен, просякът се губи сред останалите, насядали около огъня. Само живите му черни очи непрестанно шарят насам-натам, отразявайки светлината на пламъците.
- Ще речете, че моят занаят е най-презрян от всички - започва той. - И сигурно няма да сбъркате. Просяк... Колко жалка дума! А знаете ли, че и ние, просяците, си имаме гилдия? Знаете ли, че най-опитните сред нас са приказно богати? Защото просията е доходен занаят, стига да си разбираш от работата. Нека го кажем с други думи - ние също сме един вид артисти. Разиграваме улично представление, за да разбудим жалост у хората. Какво лошо виждате в това? Нима един бродещ артист не тръгва с шапка сред публиката след своето представление? Всъщност ние караме хората да се чувстват добри и щедри само срещу една-две дребни монети. На пръв поглед монетите в паничката на просяка изглеждат мизерни. Но нали знаете, капка по капка вир става. Бихте се смаяли, ако узнаете колко печели за ден един опитен просяк. А когато привечер се приберем и облечем новите си дрехи, ние изглеждаме не по-зле от най-богатите търговци. Освен това животът на просяка никога не е скучен. Той опознава живота така добре, както никой друг. Уверявам ви, реши ли да стане търговец, той би преуспял в новото поприще. Но всеки, който е опознал професията ни, не се отказва от нея чак до старини. Това е, Хендрик. Няма да те убеждавам. Прецени сам. Занаятът на просяка е доходен, близък до живота и при това лишен от редица рискове на другите професии. Просякът е мъдрец и философ, познавач на хората и артист. След тия думи просякът замлъква.

Монахът:
Едрото тяло на монаха е загърнато от глава до пети в грубо кафяво расо. Изпод качулката му стърчи буйна прошарена брада, а от ръкавите на расото се подават силни, мазолести ръце, подхождащи по-скоро за ковач
или зидар.
- Ние също сме нещо като рицари, Хендрик - изрича той с удивително мек и топъл глас. - Но рицари не на краля, а на Всевишния. Ние обикаляме по цял свят, за да разнасяме правата вяра. И когато се наложи, не бягаме от битките. Наистина, предпочитаме да убеждаваме хората със силата на словото. Ала много добре знаем, че понякога злото трябва да бъде изкоренено с меч. Затова изучаваме бойните изкуства наравно със Светото писание. Ето, например артистите обикалят, за да раздават радост на хората. Търговците - за печалба. Рицарите - за да изтребват враговете на краля и да разширяват неговите владения. Ние не печелим пари, дали сме обет за бедност. Но носим на хората светлина и вяра. Печелим привърженици на кралството не по-зле, отколкото го вършат рицарите. И винаги се борим със злото. Ако желаеш мъдрост, сила и праведен живот, избери да станеш монах, Хендрик. Така ще спечелиш хорската почит и покой в собствената си душа. Всички уважават монасите от нашия орден, дори сам кралят се вслушва в съветите ни. Затова не се колебай. Не бих ти препоръчал скучния живот в някой от другите манастири. Но нима има нещо по-приятно от това да пътешестваш, да разнасяш вярата и да преживееш безброй приключения в името на една свещена кауза?


Ученият изглежда слаб и болнав, но в очите му трептят странни, упорити пламъчета. Когато започва да говори, думите му са резки и енергични.
- Запомни, Хендрик, на този свят няма нищо по-велико от науката. Само благодарение на нея нашите прадеди някога са прекосили небесните бездни, за да попаднат тук. И ако днес не живеем кой знае колко добре, причината е една - някогашните знания са изчезнали. Сега трябва да ги събираме троха по троха чрез дългогодишни наблюдения и проучвания. Ала все пак науката върви напред. Знаеш ли, че един мъдрец вече е открил как да впрегне силата на парата, чрез което ще ни даде огромна мощ? Уверявам те, момко, човечеството дължи само на учените всяка своя крачка напред. Затова не се колебай - ела при мен и ще избереш най-благородната професия. Младите винаги са любопитни, винаги търсят отговор на хиляди въпроси. Нима друг занаят ще ти даде такива възможности да откриеш отговорите? С моя помощ ще узнаеш тайните на механиката, историята, географията, корабоплаването, ще се научиш да бъдеш наблюдателен и съобразителен. А кой знае, може би някой ден ще направиш велики открития, с които да останеш навеки в паметта на благодарните потомци.

Търговецът е едър веселяк с усмихнато червендалесто лице и огромни мустаци. Преди да заговори, той измъква от пояса си пълна кесия и я разтърсва пред лицето ти.
- Драги ми Хендрик, каквото и да разправят другите, ето това движи света. Без пари нищо не става, вярвам, че вече го знаеш. А парите са в ръцете на търговците. Не случайно поговорката казва, че торба злато може да превземе вражеска крепост далеч по-бързо, отколкото цяла армия. Нашата гилдия е уважавана и влиятелна. Макар че не се хвалим, случвало се е да даваме заем на самия крал, когато хазната се изпразни. Но това е само едната страна на нещата. Знам, че към търговците често има и пренебрежително отношение. Смятат, че ние само седим в магазинчетата си и гледаме да оскубем купувачите. Ала всъщност съвсем не е така. Животът на добрия търговец е напрегнат и интересен. Ние често пътешестваме из далечни земи и понякога преживяваме невероятни приключения. Та кои други са били първите изследователи на чужди страни, ако не търговците? Понякога дори си мисля, че и в онзи древен небесен кораб е имало наши колеги. Ако влезеш в търговската гилдия, ти също ще получиш възможност да пътешестваш, да опознаеш хората, да се научиш на съобразителност и пресметливост. Освен това е почти сигурно, че един ден ще бъдеш заможен и уважаван гражданин. Това не е малко, нали? Помисли за бъдещето си, Хендрик, и ела да чиракуваш при мен.

Механикът донякъде прилича на артиста - същата висока, мършава фигура, същите неуморни ръце с дълги пъргави пръсти. Но не е нито толкова весел, нито толкова общителен. Едва когато започва да говори за своята професия, той става словоохотлив.
- Казват, че науката е помогнала на нашите прадеди да стигнат до този свят. Вярно, но това е само част от истината. Не споря, науката е велико нещо. Един ден тя отново ще ни възвърне древната мощ и аз от все сърце се прекланям пред нея. Ала не бъдат ли подкрепени от умела ръка, знанията си остават само празни слова. Нима би могъл да съществува онзи древен небесен кораб, ако прадедите ни не са имали умели механици, които да го сътворят? Казвам ти, момко, и никой не ще дръзне да го оспори - нашият занаят е занаятът на бъдещето. Та дори и днес животът без механици би бил просто немислим. Кой изработва водните помпи в градовете? Кой помага на ковачите да използват по-добри начини за обработка на желязото? Кой създава най-новите кораби и платноходни каруци? Кой превръща в реалност разните хитроумни машини, измислени от учените? И в края на краищата, кой изработва ключалките, зад които търговците крият парите си? Все ние, механиците. Избереш ли нашия занаят, Хендрик, ти ще усвоиш безценни навици - сръчност, съобразителност, наблюдателност. С годините професията ти ще бъде все по-търсена. Всички ще се нуждаят от твоите услуги. И разбира се, ще те уважават.

Магьосникът е замислен и мрачен. През цялото пътуване той почти не разменя дума със своите спътници. Но сега, седнал край огъня, той отправя проницателен поглед към теб и изведнъж се усмихва.
- Е, момко, тук мнозина говорят за нашите прадеди. Ще ги спомена и аз, ала само за да кажа, че те не са владеели магията. Може би в техния свят тя изобщо не е била възможна, или пък прекалено много са разчитали на своята наука. Така или иначе, за нас магията е реалност. Няма да крия от теб, че това е едно трудно умение. Много сезони са нужни, за да навлезеш в неговите тайни. Ала могъществото, което дава магията, не може да се сравни с нищо друго. Неведнъж се е случвало велики крале да треперят пред силата на чародея. Не искам да те увещавам излишно. Дори напротив, ще ти посоча и обратната страна на медала. Животът на магьосника е уединен и самотен. Хората се плашат от нашето изкуство и най-често ни отбягват. Понякога невежи или враждебно настроени люде се опитват да ни убият. Но най-голямата опасност е в самите нас. Ние трябва да бъдем сдържани и разумни. Прекалено голяма власт е съсредоточена в ръцете ни. Подлъжем ли се, тръгнем ли неусетно по пътя на злото, ние сме загубени. Ето, това трябва да знаеш, преди да избереш занаята на магьосника. Ако вярваш, че имаш достатъчно разум и смелост, стани мой чирак. А аз ще се погрижа да постигнеш и най-дълбоките тайни на магията.

Ейдриън Уейн писа: писа:

ОК, Спас, видяхме, че можеш да копипействаш от сканирана от друг чужда книга. Друго? Щото иначе си е баси спама.

Да, извинявам се. Забравих линка към дигитализираната предистория от същия автор!

Ледените пирати - *.ipdf