КИ Класика 1: "Ледената цитадела" - рецензии

Добре би било тук да пускаме само пълни рецензии - а по-кратките или частични коментари - и коментарите КЪМ тях - да са в общата тема: viewtopic.php?f=148&p=90066#p90066

До днес сутринта буквално никой извън автора, редактора и издателя не беше виждал книгата. Въпросните трима се въздържахме и от коментари и мнения. Аз ще изчакам още малко с моите, за да е напълно "свободно от реклама" времето преди читателите да са получили книгата.

Ревюто на Спархоук от Цитаделата (при това и наживо ме убеди, че двете книги, включени в изданието, са му е харесали едва ли не повече от заявеното тук ): www.citadelata.com/index.php?show=6352

Author: Darth Sparhawk
Date: 07.06.2014

Невероятно, но факт - след като изглеждаха изчезнали от българския пазар, книгите-игри успяха да се завърнат благодарение на усилията на шепа ентусиасти, благодарение на които интерактивните приключения отново станаха достъпни за читателя. Най-сериозното доказателство за това е завръщането на Любомир Николов в жанра. През 90-те години той започна разказа за Ледените пирати, приключение, в който твоят герой, младо момче, герой на средновековен свят, населен от далечни потомци на космически пътешественици, се бори за ръката на отвлечена принцеса. Историята така си и остана - недовършена. Сега обаче, със завръщането на книгите-игри, тя получи и своето така чакано продължение, "Ледената цитадела", което излиза в комплект с "Пътуващият цирк" на Ейдриън Уейн и Робърт Блонд, което пък е прелюдие към (сравнително) новия хит "Асасините от Персия".

Каква обаче е историята в "Ледената цитадела"? Принцеса Малорина е отвлечена от Ледените пирати, а фрегатата им се изплъзва от погледа на твоя герой Хендрик. Сега ще трябва да намериш пътя към бърлогата им из северната пустош на твоя негостоприемен свят и да оцелееш при срещите си с неговите обитатели - разбойници, търговци, а също и обикновени селяни, пострадали и увълчени от набезите на Ледените пирати. Ако успееш, те чака страховита битка за ръката на принцесата с главатаря на ледените пирати и с още нещо, което няма да разкрия, за да се изненадате (пък било то и неприятно).
Преди да пристъпя към оценката на самата книга, бих искал да кажа, че аз не съм играл оригинала "Ледените пирати", но това по никакъв начин не наруши удоволствието от играта, а то бе голямо. Любомир Николов, известен на моето поколение с псевдонима Колин Уолъмбъри, отново демонстрира умението си да вае словото, което прави литературният елемент в книгата особено силен. Това обаче не е за сметка на играта, която е много добре измислена и доста, доста трудна. Съвет от препатилия - постарайте се да направите героя си с балансирани умения, а да не е просто трактор, който поваля всичко по пътя си с бой или другата крайност - много интелигентен и учен образ, който обаче загива в първата по-сериозна битка. Усилията, които ще ви се наложи да положите, за да стигнете до победата обаче си струват, тъй като "Ледената цитадела" е наистина страхотно приключение, което показва, че книгите-игри имат място дори в съвременния свят на "Плейстейшън" и "Екс Бокс".

Тук щеше да е мястото да приключа с ревюто си, но това няма как да се случи заради наличието на "Пътуващия цирк" от Ейдриън Уейн и Робърт Блонд. Аз харесах доста оригиналните "Асасини от Персия" и продължавам да чакам с нетърпение продължението. Това прелюдие за детството на героя Самир обаче ми направи повече от добро впечатление. Отлично написана история със завладяващ сюжет, която макар да се развива по каноните на жанра за израстването на героя успява да изненада и да спечели читателя с екзотика и спиращи дъха битки.
Комбинацията от леденият епос и пустинната драма се е получила брилянтно. "Ледената цитадела" е книга, която всеки фен на фентъзито и игрите трябва да притежава, заглавието, което окончателно потвърждава, че книгите-игри се завърнаха!

Ледената цитадела ме изненада приятно. Литературно много добре изготвена, хубава атмосфера и логически избори. Битките бяха малко на брои и героите,между които читателят може да избира са неравностойни (поне на мене така ми се стори). Играх с крадеца и ми се стори слаб герой, защото в повечето случаи не отговарях на изискванията за точки на дадено умение. С магйосникът или монахът воин би било доста по лесно. Определено е трудничка книгата- умрях може би 5 или 6 пати докато стигна до края, а за последната битка просто нямах нито сила нито живот и направо я счетох за спечелена. Също така ми се стори кратка играта- от началото до края ми отне към час- час и нещо. Но като изключим краткостта, трудността и дисбаланса в качеставата на героите, Ледената цитадела е много занимателно четиво, с интересни случки и логически избори. Препоръчвам я на всеки фен на книгите игри.

За втория разказ пътуващия цирк мога да кажа само хубави неща. Ясно е, че става въпрос за кратка игра тъй като тя е само допулнение към книгата на Колин. Атмосферата е типична за Асасините на Перся. За обема си има много игра и логически избори. Има изклучителен потенциал и бих се радвал да видя голяма КИ за цирк написана от Е. Уеин.

Ето един отзив от фейсбук:

Stancho Stanchev: Можеше да е малко по-дълга, но има достатъчно избори и варианти за минаване.Бойната система е приятна , може би щеше да е добре да има нещо подобно и при ползването на останалите умения. На първо изиграване с Монах-войн си умрях подобаващо при единият от "босовете" .На второ , с друга професия я минах без почти никакви проблеми ( без да издавам твърде много - това е обикновено "счупеният" клас в рпг-тата ) . Като цяло - останах доволен .

Няма да се впускам в 40 странично ревю вадейки добрите и лошите попадения дума по дума.

Книгата е чудесна. Който си е мечтал за нещо ново от Любо Николов през последните години - трапезата е сложена!

Повечето ситуации, подобно на предишната книга могат да се решат по няколко начина, което в комбинация с различите професии дава възможности за няколко преигравания. Книгата не е съвсем лесна, и е възможно да опитвате повече от веднъж докато стигнете до край - но аз нямам нищо против това.
Към литературата трудно може да има забележки - четох с удоволствие и лесно си представих света на ледената пустош.

Не ми допадна единствено края - малко набързо завършен и прекалено захаросан. Някак зеленооката принцеса твърде бързо пристана на Хендрик (бил той и неин истински спасител), нямаше и предизвикателство, тръпка в последните няколко епизода. Така да се каже, веднъж победин финалния противник, играча получава (почти) служебна победа.

Някак се надявах финала да е отворен, за да може след още двайсетина години да дочакаме "Ледената потеря", или "Потерята на ледените пирати" (хихихихихихи), но това си е само пожелание.

Оформлението и книжното тяло са добри, корицата може да е "generic", но е приятна и до някъде отговаря на атмосферата (само аз ли забелязах, че джуджетата са три?). Вътрешните илюстрации не помагат... но и не пречат, приятни са. За следващото издание бих препоръчал да са свързани с произведението (в края на краищата при условие че Колин не е поискал хонорар можеше да се плати на истински художник, няма причина да се неглижира изданието).

Надявам се Колин да се е навил отново да пише, аз определено съм се навил да чета.

Coblin King писа: писа:

На първо четене ми се набиха някои неща. Това са повърхностни впечатления, та да не ми се цупи някой...
За корицата няма да коментирам, досадно ми е вече, а и няма смисъл. Хората са я харесали, браво на тях. Аз не съм сред тях и толкова.

Илюстрациите са скромни, четири или пет, най вече разни пейзажчета. Красиви са, но нямат кой-знае каква връзка с историята, нито се връзват особено с тези на Иванчев от първата част. По-добре от нищо все пак.

Друго което не ми е по вкуса - странно е да се издава втора част на нещо излязло преди 20 години. Не се оплаквам, но ми е странно. Не можеше ли примерно да се съберат "Пиратите" и "Цитаделата" в един том? Вместо това имаме някакъв придатък за индиец-циркаджия. Не е на място, леко казано.

Самата "Ледена цитадела" има както плюсове, така и минуси. Като основен плюс е естествено стилът на Колин. Това беше главната причина да си взема книгата. Човекът просто знае как да пише едни такива леко наивни, но много приятни за разтуха книги. Героите са смели, злодеите са коварни, принцесите са принцеси - въобще онова приказно фентъзи, което обожавах като хлапе и все още ми стопля душата. Който е чел Колин знае какво може да очаква и няма да бъде разочарован откъм стил.

Шрифтът е подходящ, хартията е подобаващо дебела, та няма да се скъса на първия, нито на десетия прочит. Печатни грешки не видях, та браво.

Минуси...
Минуси също има обаче. Финалът идва доста бързо, докато се усети човек и се е оказва че чете последният епизод. Действието е доста претупано накрая и доста бързо приключват нещата. Епилогът си е съвсем назадоволителен. Пример - героят среща разни интересни хора в първата половина от книгата, дори им обещава това и онова ако спаси принцесата, а във втората даже авторът май ги е забравил, което си е срамота... Един истински епилог щеше да е на място.

Друг минус е липсата на логическите загадки и визуални "пъзели" от първата част. Сещате се - онова с луната, онова с тръбите и топчетата, онова с "познай шпионина по снимка". Има един-два момента които звучат като че е трябвало към тях да има подобни главоблъсканици - да кажем поправката на един сложен механизъм в началото, който сега се минава с помощта на умение и толкова.

Има и един момент който изобщо не ми се връзваше с историята

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Става въпрос за онези демони които виждат инфрачервено, много странно ми се видя и много не на място. Самата идея би могла да сработи, но е натресена на читателя по много тежък начин и звучи някак фалшиво.

Но това са си бели кахъри.

Като цяло съм доволен от това, че тая книга ми е в ръцете и след толкова години най-сетне успях да дочета историята... Със сигурност е приятно четиво. С малко повече старание сигурно щеше да е шедьовър, но и така си струва. Ако имаше още 50-тина епизода, бяха добавени още някои елементи и беше малко по-разтеглена финалната част, сигурно щях да съм в еуфория, но какво да се прави.

Нещо и от мен: chetene.blogspot.com/2014/07/blog-post_20.html

Купих си я в петък, вчера изиграх отново Пиратите с монаха и реших да продължа дневника със запазен дневник. В началото почнах дори с 16те тж, ама берзо приех, че героят се е възстановил магически в няколкото мига, делящи историята от първата книга и историята от втората :Р . Между другото, дори с напълно възстановен живот, "пренесените" персонажи са леко назад - аз успях в Пиратите да си добавя само три точки, новите си добавят 4 (пък и си бях изгубил кинжала...). Да не говорим, че кел файда, че от 0, наблюдателността ми е станала на 1, винаги се иска от 3 нагоре :Р .

Като цяло, играта ми се стори трудна за минаване, в този север никой не те харесва! И мисля, че не е възможно да се мине с всеки герой, особено частта с демона, най малкото грешки хич не се прощават, което не ме кефи чак толкова много.

Но като цяло историята е много интресна, на първи прочит изглежда имаме много право на избор - такава трябва да е една КИ! Малко жалко, че историята завърши така, че с този герой и в този свят навярно няма да има повече книги игри - ама кой знае...

Едит: признавам, измързеливих се и само гуугълнах името на книгата, за да намеря тема за нея. Резултат - грешната тема. Може ли някой мод премести мнението в темата за рецензиите?

Леко със закъснение и аз прочетох Цитаделата.
Като цяло съм доволен от факта, че излезе продължението на Пиратите. Не разбрах само защо са променили (фатално според мен) системата за битки.
Най-нечестното в играта е системата за битки. И не толкова тя, колкото факта, че героят не може да се лекува. (В Цитаделата вкараха едно правило за +1 на ден ама то е слаба работа, особено ако вземеш да минеш с останалите ти точки живот от миналата книга) Това в комбинация с правилото за -1 на всички показатели при загубени 10т. живот прави играта практически невъзможна за честно преминаване с повечето герои. Всъщност само с "Рицаря" човек има възможност да изиграе честно играта до край, заради оценката 6 на бой с меч. Както и да се стараеш, в играта има няколко битки които не можеш да избегнеш, там загубата на издръжливост е неизменна, а невъзможността да се излекуваш те прави недееспособен. Така бързо стигаш до фатален край. Стила на Колин е завладяващ, личи си че е професионалист. Ако се навие да напише и друга книжка, консултирайте го човека относно игровата система, да не се получават такива математически невъзможности за честна игра
Иначе за разлика от Пиратите, Цитаделата е праволинейна. Ако не следваш правилния ход на събитията, нямаш шанс за успех. Финалните битки много ми харесаха, но самия финал стана някак между другото. Липсваше ми нормален хепи енд. Това с унищожаването на кораба на предците ми дойде в повече. Честно казано предпочетох финала в който Ледените пирати превземат и двете кралства, така поне се обединяват кралствата и не се разрушава технологичната реликва. (Няма да питам и откъде принцесата знаеше къде точно да отиде и какви точно лостове да дръпне).
Прикачих тука един файл със схемички на Пиратите. Така човек може лесно да се ориентира за възможните бонуси които се добавят в първата книга. Със рицаря се събират 10 точки бонус. Ще направя тия дни една такава схема и за Цитаделата. Мисля че в нея само две точки може да се добавят.
[attachment=0:2dols512]<!-- ia0 -->Ледени пирати.graphml<!-- ia0 -->[/attachment:2dols512]

Oрк писа: писа:

Всъщност само с "Рицаря" човек има възможност да изиграе честно играта до край, заради оценката 6 на бой с меч. Както и да се стараеш, в играта има няколко битки които не можеш да избегнеш, там загубата на издръжливост е неизменна, а невъзможността да се излекуваш те прави недееспособен. Така бързо стигаш до фатален край.

Ако героят се пренася от Ледените пирати в Ледената Цитадела, то с рицаря май е напълно невъзможно да се мине. Единственият шанс май е една възможност в Ледените пирати, където може да разпредели една допълнителна точка по избор на кое да е умение. Тази точка задължително трябва да бъде на история. Аз не знам кой е този епизод в Ледените пирати, може ли на него да попадне рицаря, но имаше подобни твърдения.

P.S. Oрк, моите извинения, сега погледнах темата, ти казваш, че има възможност за тази допълнителна точка в пиратите.