КИК2: Градска Вещица + Ловец на Таласъми

Сдобих се с няколко книжки от новата вълна и продължавам с ревютата.

След прекрасното впечатление от "Отново заедно" попаднах на "Градска вещица" и разбрах, че и други автори от първата вълна се завръщат.

Книгата се предлагаше в два вида - по-евтин вариант с нормални корици и по-скъпа с твърди. Това за мен е добро решение, защото хората, които имат повече средства биха предпочели по-луксозното издание. А книга-игра с твърди корици определено кефи.

Сега за самите произведения. Започвам с "Градска вещица".

Никога не съм бил фен на Върджил Дриймънд. Харесва ми първата книга , която издаде под друг псевдоним - Ледено безмълвие. Като литература и представяне на свят добра беше темата за Ринглас. Но повечето от останалите книги на този автор не ми бяха по вкуса.

Като казвам, че повечето книги-игри на Върджил не са ми по-вкуса имам предвид основно игровите системи в книгите му, които на много места ми се струват претупани и недоизпипани. Обаче този автор е доказал, че може да пише добре от към литературна част. Разказите за магически светове, сагата за Ринглас и някои други книги на автора показват добър стил за фентъзита и фантастика. В други книги стила на автора е лековат и по-жаргонен, което не ми допада.

Конкретно за Градска вещица е избран втория стил. За да получиш достоверен урбан-фентъзи свят общо взето имаш два варианта. Единия е да опишеш много подробно и детайлно света, правилата в него, създаването му. Да акцентираш на взаймодействието на реалното с магическото. Другия е просто да олекотиш нещата и да вкараш фентъзито като нещо съвсем нормално за света. Върджил избира втория начин, но поне за мен не се получава добре сюжета и някак си не успява да ме убеди колко е нормално на всеки ъгъл да има караконджул с ездач. За реалния свят са избрани реални места в София, а фентъзито е олекотено и набито като нещо ежедневно и преплитащо се с действителността. Стила на описание е лековат и избягва детайлно описване на аномалиите - те просто се приемат за нещо ежедневно..

Относно играта - избран е нов за книгите игри цикличен модел на игра. Тоест героя изследва света и неминуемо умира, обаче после се възкресява и с добитите знания стига по далеч, събира нови знания, пак умира и тн. Ако някой е играл Infinity Blade на Apple device - нещо подобно. Само, че света на Върдж е доста по малък и обема на книгата по мое мнение не е достатъчно голям за подобна система. Тя е по-скоро загатната, отколкото реално експлоатирана, с всички възможности, които има. Няма придобивки, предмети и качества. Единствено следиш енергията на вещицата , която възстановяваш, като я тъпчеш с джънк. Имаш и избор на заклинания, но той не е достатъчно богат и разнообразен. Идеята да зареждаш определено заклинание според ситуацията не е лоша и те кара да се позамислиш над ситуацията в която се намираш. Друго нововъведение е липсата на кодови думи. На мен обаче не ми допадна. Едно е да провериш за кодова дума "пушене", друго е автора да те пита дали знаеш, че Виктор пуши. Първото те пита дискретно, докато второто с въпроса ти набива и мощен жокер, който разваля удоволствието от играта.

Главния герой в книгата - вещицата е описана на една страница, по скоро като съвкупност от навици, отколкото като характер. Героинята не успя да ме грабне - липсва дълбочина и автентичност на образа..

Цялостна оценка за Градска вещицa: 5/10. Разказа е свеж и става за развлечние и убиване на време, но има много какво да се желае от към игра, сюжет, литература и обем. Има някои нови и свежи идеи, но те не са доразвити в пълния си потенциал.

Сега да коментираме и Ловец на таласъми.

Ловеца, като стил и сюжет е много подобен на вещицата. Отново имаме лековато преплитане на магическо с реално. Разликата е, че тук хумора се получава по-добре.

Героя в книгата е ловец - неудачник, който получава шанса на живота си , при липсата на други агенти, които да поемат мисиите. Героя е сравнително добре описан, основно в хумористична светлина. Отношенията му с шефа и опитите за свалка със секретарката са култови.

Играта е силно опростена. Основно се изразява в подбиране на правилен арсенал за мисията и вземане на правилни решения, така че хем да трепеш гадовете, хем да не правиш лошо впечатление на гражданите.

Книгата има дневник, в който се следят отношенията с кмета, парите, оръжията. Има и кодови думи. За подобен обем на разказ дневника е приличен

Обема е малък , но автора успява да се вмести в него и историята не страда от бели петна или усещане за незавършеност.

Цялостна оценка на Ловеца: 6/10. Не лош разказ, но за да стане по-добър е необходим по-голям обем на историята и по-усложнена игра.

Сега нека да добавя и аз два реда. Купих се Книга класика с меки корици в Началото на годината. Направи ми впечатление, че е с двама автори, но Напил ПГ 3 Герой бе с 3 - приех го. и Върджил Дриймънд и Георги Караджов са доказани имена, така че ми бе интересно да прочета какво са съградили.

Върджил досега е известна най-вече с фантастиката си - ОКото на Бога, Ледено Безмълвие, Лен и Брайт - и в по малак степен фентъзи - Ринглас, Принцът герой. Тя показа огромно желание да експериментира, създаде някои наистина интересни дневници - като този на Окото на Бога, Първата книга за Дъгата, Тигрово ОКо, Немезис...но имаше откровени изцепки, като Талисман, Дъгата срещу Ада и т.н.

Със страх отворих книга, за да видя какъв ще е този експеримент - успешен или не.

Историята е закачлива, и забавна, но ми се струва че авторката не е направила бета-тестинг. Имаше епизоди от типа "епизод 35 - като излезе следващата книга ще продължиш направо оттук" - което е несериозно, също така когато му убиха втория път направо се сдобих с информацията че шефа ми е в багажника, а нямаше откъде да знам това.
ОСвен това има твърде много правила , още повече че те са пръснати хаотично и е трудно човек да ги намери.

Иначе като цяло литературният стил е приятен, закачлив, прави приятно впечатление механиката на играта - и особено че за първи път се налага да умираш за да се сдобиваш с още информация. Изкривяването на времето и простичките магии също са в плюс на Вещицата, а забавните илюстрации само подклаждат смеха.

АКо не сте претенциозни - 4,5 от 6 точки за вещицата. Можеше и по-добре, но от Върдж сме виждали и къде по-лоши неща.


П.С. Хуморът е от типа: Знам ли че Виктор пуши пури?

---

Георги караджов създава нещо крайно симпатично - опростен сюжет, лек хумор, добре развит герой, чудесна атмосфера. ПРави много добро впечатление че и двата автора са решили да създадат атмосферата в днешна България, но Караджов се е справил по-добре, защото докато Елена Павлова е наблегнала основон на хумора, то Г.Караджов не се отказва от хумора но търси елемент на достоверност. По-малък разказ, и с по-малко илюстрации, но и по-живопсни. ОСвен това Ловецът разполаа с по-опростен механика, но в същото време тя реално се използва цялата - докато при Вещицата номерът е да се назобите с енергия, да "напомпате магиите" и да цъкате бясно напред, уцелвайки правилните магии и правилните избори.
Ловецът...успя да ме спечели. ИСкрено съжалям, че Ловецът е с толкова малко епизоди, за мен това бе по-добрият разказ и опреледелено си заслужаваше да има поне още едно приключение.

Давам оценка 5,5 от 6 на Ловец на Таласъми.

Мнението си за хм разказите съм дал в съответните теми . Тук искам да кажа , чее много гадно това , че и двете произведения завършват в стил - Очаквайте продължение. Гадното не е това , че може да има продължения , напротив искам да има , но както показва опитът от новата вълна , продълженията се бавят много и даже не е ясно дали ще има такива . Примери в тази посока има много . Так че сякаш е по добре да се издават завършени работи отколкото да чакаме с години евентуално продължение. Корицата ми изглежда приятна , но тези тикви , които са навсякъде без , каквато и да било връзка със сюжета ми бъркат в здравето . И така чакаме продължения , дали ще ги дочакаме е друг въпрос ...