Градска Вещица - коментари и ревюта

Тема за общи коментари и впечателния за Градска Вещица на Елена Павлова.

Ето го:

Изказът е доста нетипичен. Предполагам, че ще се хареса на едни читатели и ще бъде намразен от други. В случая мисля, че по-скоро е плюс, тъй като авторовият глас се доближава много до този на главната героиня (градската вещица).

Атмосферата е интересна. Действието се развива в София, а според мен винаги е плюс, когато сме в България и минаваме през познати (или не толкова) места. Градската вещица е част от организация, която поддържа определена "организирана реалност". Тук има разни заигравки с квантовата физика, но като цяло пак се борим с лошите (караконджули, върколаци и прочие), които интересно защо изглежда, че винаги обладват цигани, наркомани и други подобни.

В геймплея има заложени интересни идеи. Върдж се е опитала да опрости максимално воденето на дневник и реално отчитате (почти) само точки енергия. Това от друга страна е довело до безумни въпроси като "Знам ли, че Виктор пуши?". Вкарването на малко кодови думи нямаше да затормози играта, но щеше да избегне подобни доста странни въпроси. Играта НЕ МОЖЕ да бъде мината успешно първия път като целта е да сте принудени да направите минимум втори тур и това добре е вързано със сюжета. За съжаление тази хубава идея не е реализирана пълноценно и второто ви изиграване е почти същото като първото.

Най-голямата ми забележка е към структурата на геймплея, където цари пълно безумие! Ще се озовавате на епизоди, от които не можете да се върнете, където трябва, ще ви питат въпроси, които няма да разбирате и като нищо можете да циклите накрая и изобщо да не намирате как се стига до успешния финал. У вас може да се породи чувството, че сме се върнали в 90-те години, когато книгите-игри се издаваха така както ги е предал автора. Не мога да повярвам, че тази книга е минавала бета-тестери, редактор и издателят я е пуснал в подобен вид.

Накратко: Интересна атмосфера, нестандартен изказ и оригинални идеи почти унищожени от безумен геймплей.

Ето едно интересно ревю на Кал (source: goodreads ) за разнообразие спрямо издателските и нечитателските такива:

Понеже съм сред първите, чели (и превъртяли?) „Градска вещица“, няма да издам най-голямата изненада в нея дори в спойлър. Само ще кажа, че:

– постройката ѝ е страхотно нововъведение във формата „книга-игра“;

– ако ви се е усладила, допочерпете се с Cross†Channel и Life Is Strange.

Другият основен плюс е стилът: свежарски, свойски, стегнат, тичащ по тесния ръб между безличната безописателност и прекомерната образност. (В хоръра има такова нещо като прекомерна образност. Тук авторът оставя въображението ни да допълва толкова детайли, колкото си поиска/понася.)

И аз чакам „Хилтън“ да падне, барабар с двете чудовища, които поникнаха покрай Витошка, хаха.

И, хахаха, Атанас Славов! Хахахаха, истината за бързото строителство на метрото!

Най-високо повдигах вежди на реакциите/липсата на реакции от страна на случайните минувачи при екшън сцените. Толкова ли безучастни ни е направила София? Наръгват някой в метрото, а ние само се свиваме по-назад зад таблетите си? Това би било най-гадният хорър в цялото...

Препоръчвам при следваща версия да се вкарат кодови думи, вместо да се разчита на паметта/честността на читателя. Всъщност това с паметта е яко (насърчава внимателно четене, за което съм винаги „за“ , но като питаш читателя „знаеш ли еди-що си?“, му издаваш какво да чака. А заради един ключов епизод изциклих два-три пъти, понеже не си изтълкувах вярно какво точно ме питат; кодовата дума спестява „грешките в превода“.

Искам ли да чета още истории с отраканата ни вещица? Да, но при две условия:

– зад шеметното насилие да прозре и малко смисъл („правим го да спасим света“ е такова клише, че смисълът му отдавна е изфирясал)

– да видя що за характер носи нашата вещица. (Дотук видях колко носи на бой и на банички.)

(бел.Торо offtopic изтрит)
* * *

„Ловец на вампири“ не е „Раиа“. И „Калоян и златният печат“ не е. Георги Караджов може повече. Очакваме повече. (Новия „Калоян“! Очакваме го! Зимъска! )

Все пак превъзхожда „Градска вещица“ в едно отношение: реалистичните последици от п(р)остъпките на героя. Ако митологичните твари наистина са се запътили към „Червената книга“ (оная с изчезващите и редките видове, не някое оплискано в кръв копие на „Некрономикона“), някак си не върви да ги насолиш с биоенергийното си пушкало („Рьорих“, хехе), а после да се разхождаш безнаказано като номенклатурчик-ловджия от епохата на Пенчо Кубадински. Същото важи и за стрелбата по гардовете на частни партита. (Ние, природозащитниците, милеем за всеки живот. )

И в още едно: добрата употреба на кодови думи.

* * *

Забравих да похваля картинките. Сладурски са.

Модерация: Заяжданията и оффтопика са прехвърлени в тази тема - knigi-igri.bg/forum/61/4774?p=107406#p107406

Трети опит майка и баща!

Градска вещица е градско фентъзи с елементи на реализъм ситуирано в една паралелна реалност от настоящето ни. Всъщност до колко е паралелна може да прецените сами разгръщайки втори том от сборника Книги-Игри Класика*. Книгата е написана от Върджил Дриймън познат и като Кристофър Макдуел, Елена Павлова, и куп други псевдоними не засягащи жанра и настоящето ревю. навремето в книжките на Върджелина винаги имаше нещо, ново, иновативно, интересно, Беше си изградила един два хубави светове в които се развиваха доста от книгите ѝ. Се стъпва в тона на настоящето, като остава нотка фентъзи в него.
Поемате ролята на градската вещица, която си е съвсем редовна вещица, но живее и работи в града, даже направо в нашата мила старица София. В началото има няколко бележки под линия вкарващи доза национализъм и почти нищо полезно. Тук трябва да отбележим, че за да си спестите главоболия, а те няма да липсват е добре, преди да се метнете в играта, да прочетете „тайния” епизод 125**, който донякъде ще ви ориентира в това какво знае героя ви, респективно вие, за света в който ще нагазите. Започваш играта с тайнствено съобщение от Джон Конър... ъъър от себе си и при това бъдещето ти аз е свалило на таблета ти утрешния вестник***. Та тръгваш ти за оперативката в офиса и не, при първата игра не знаш дали Виктор пуши! И тук, като в Пътуващия цирк от предишния сборник ще разбереш нещо за човека с който работиш от 10 години чак след като го видиш. Имаш възможност да се разправиш с местните рекетьори, като в дневника има някаква графа добрини, в която презинавам си не съм попълвал нищо и я забелязах малко преди да седна да пиша това ревю. След евентуалната добрина се насочваш към офиса и... ми това е. Изправяш се пред куп неприятности само и само да стегнеш навреме за работа и между другото, май не го бяхме споменали, да спасиш света от геологически невъзможно бедствие. Споменах ли за алтернативната реалност? Та така. Интересното в случая е, че героинята ни има възможност да скача назад във времето и до известна степен да променя реалността. Така ако при излизане от асансьора ви цапардосат по чутурата имате възможност да скочите назад във времето и при излизане от асансьора да хвърлите газова граната. Изразавам се образно, защото вместо граната ползвате реорганизиране на реалността или с други думи казано: научното название на магии.

Пускам на части да не стане пак сакатлък.

*Не се подвеждайте по-заглавието или по корицата, това са си съвсем нови книги-игри. В ледената цитадела няма джуджета, а вещицата не се развива по вси светии.
**то полезното там е „винаги се доверявай на параноята на вещицата или твоята собствена”, другото е забавна информация.
***Жалко че не е неделния брой с числата от тотото.

Помните ли Ледената цитадела? Да, водещата игра от първата КИК*, там имаше една особеност, че ако избереш един конкретен персонаж играта става невъзможна за превъртане. Е, това все пак е второ издание и традициите трабва да се спазват, а щом е второ изадние, то и трабва да се надграждат. Надграждането се състои в това, че няма кака да превъртите играта от първия път каквото и да сторите. Не, това не е грешка бе, четете малко по внимателно! Казах „от първия път”! Именно там е заровено кучето. Дори да достигнете зеления дракон при първото разаграване и да имате великия меч именоват „убиец на зелени дракони”, точно както в едноимената игра мечът ще ви бъде изтръгнат и ще ви пратят в началото на прислючението. Аз лично постъпих по класическия начин, когато някой автор ми направи тая мизерия. Върнах се стъпка на зад, завързах си мече за ръката и отново отдох при дракона, и този път като се опита да ми го изтръгне от ръката просто го накълцах. Да, някъде по-горе споменах, че играта дава възможност на база придобита то бъдещето информация да промениш настоящето зъвръщайки се в миналото. Сложно ли ви се струва? Гледайте завръщане в бъдещето, много хубаво филмче и добре обяснява нещата. Та накълцах си аз змея ипродължаавам на пред, и за награда получавам 1 (един) епизод и епилог. Хубаво викам си доволен, поне не минах нанова през всичко това за почти нищо. Чета си епилога и що да видя епилога е първия епизод, но вместо да завършва с мини на 9 завършва с очаквайте продължение. Може да звучи силно, но Мразя тия цигански номера, да ме извиняват циганите. Ледини пирати, Сивия път, Котарака, Асасините, Калоян, Мегасвят...**

Ако по някое време уситите, че в настоящето ревию има жлъч, да знаете, че е чиста проба разочарование и може да се ограничите до четенето само на първата му част.
Продължавама за осмелилите се.
Не знам какво е предадено пръвоначално на тестерите и да всяко нещо може да бъде по добро. Разочарован съм от това че потенциалат на една чудесна идея не е реализиран в достатъчна степен:
При първо минване, четателя буквално ще е засипан от питания иъпроси и чуденици, за които си няма никаква представа какво значат. Това е така, защото се ползват едни и същи епизоди за всички минавания през книгата, а те могат да са доста, ако решиш да минаваш по различни пътища. Едни 100 допълнителни епизода за първото разиграване щяха да бъдат нещо чудесно, въпреки че щяха да се дублират за вторто трето и тъй нататък. Бета тестерите това не ги е дразнило, редактора също. разбирам ги. като мина един текст повече от десетина пъти, и вече не го чета като първо минаване, но щеше да е добре да се помисли и за хората които ще четат книжката за пръв път.
Споменах въпросите. Има книги който вместо кодови думе ползват въпроси към читателя. Такива са книгите на Любо. Има и книги които дори въпроси не ползват защото са тип дърво, разбирай Избери своето приключение и таласъмските неволи. Проблема тук идва от това, че схмемата на играта не е дърво а шубрак, няма как да минеш без въпроси. Кодовите думи те ведели от играта, да, истина е, но тяхната цел е да направят играта добра. Колкото до въпросите, на Любо му се получава, на Елена - не. Хайде, няма да бъда толкова критичен има два въпроса: Пуши ли Виктор и Ще се обадиш ли на Виктор? Бибип го тоя Виктор! Първите пет пъти като ме питаха се търпеше, ама после ми идеше да удуша и него и някой бетатестер****, в краен случай гейм редактор.
И стигаме до редакторите... В Дракона имаше обединяващи епизоди, до които водеха повече от две нишки. Благодарен съм на хората който ми обърнаха внимание на това, че се получава дупка в сюжета като се минава по някои от разклоненията. Въпроса беше решен с дописване на епизоди. Тук това е спестено. Уф тая моя честност - само на едно място видях този проблем при моите за момента две разигравания. За сметка на това нещо жестоко се е омазало при текстовете, защото има сливане на думи. Все едно някой е „сърчвал” за интервали в текста и е задал да бъдат изтрити. Ма хайде, за това можем да обвиним предпечата. той да не мисли че така ще му се размине?
Предпечата е на цели персеци пред този на Българ, да не казвам светлинни години. Само дето Българския бе най-голямото дъно, което съм виждал, а все пак работя в тая сфера. Незнам кой е бил излъган че в книга-игра задължително трябва да има илюстрации. Да, на времето това беше стандар, да, илюстрациите допълват въображението. Да илюстрациите къв ващицата няман тико общо със северен елен, в интерес на истината и с крокодил нямат общо. Рисувани са в три четири различни стила и въобще не са пригодени за печат, или поне този тип печат. Отивам да си купя баничка и насреща ми зомби зайче. Влизам в мола и се сблъскквам със сладурско вампирче. Платил съм пет евра за някакви гифчета на хелоинска тематика, вещичите нали се въртях някъде окол тоя празник, използвай всичко то тая папака, какво значи наподходящи, зомби плюшено зйче върви на всякъде, харата ще си вземат книгата заради сладурските гифчета нея, па ваднъж платят ли я, няма книжар който да ми върне парите.
И понеже казах гифчета няколкото „глуми” от автора включват и линк с деветцифрен код в него, отваряш книжката пренабираш текста и кода и вече си в мрежата. Не сте ли чували за съкращанаве на линкове бре? Вещицата ползва таблет, а не сте се сетили поне QR каре да сложите там.
Дописвам още един проблем освен кодовите думи. Интервалът за маната е избран да варира от -15 до +15, всъщност горна граница не е фиксирана, но защо аджаба трабваше да се работи с отрицателни числа? 0-30 с какво е по-различно, освен с удобството за смятане?
Щях да храня и за още нещо, ама след като се затри няколко пъти поста, подозирам че Уейн е пуснал някакъв вирус филтрираш по-негантивните постове, та затова ще спра до тук.

*Книги-игри клсика, не ритник в семейните бужута, макар някой да бяха го определлили и така.
**Нужно е да внесем корекция: Ледени пирати получи своето пръдължение***; продължението на Сивия път се пише;Котарака 2 е на етап редакция; цялата серия за Асасините от 8 книги-игри 2 романа, 1 пътепис и 3 детски книжки със стотици илюстрации са готови и само си чакат ред да излязат; Калоян май има някакво радзвижване, тъй че и надежда има; Мегасвят пък трябва да е следващия проект на КИКИ който да бъде изтупан от прахта, рециклиран и издаден.
***След 15 години
****Не слошо де, а те колко пъти са се чудили пуши ли виктор и дали да му се обадят?


В заключение:
Градска вещица е приятна книжка от рода на звездни куриери, която си има своите проблеми и ако се постораете да не изпадате от времевата линия ще получите добра игра, до момента в който принудително бъдете върнати в началото. При второто минаване вече ще знаете дли Виктор пуши и ще може да се насладите на финалния надпис: ту би кунтинуе. Ако не ви се чака продължение може все пак да вземете сборника заради втората игра в него. Може да изчакате и още малко и да видите дали и него ще го оплюя чак толкова и дериктно да чаката продължението за да си имате една цяла книга за вищицата когато излезе. Третия вариянт е да го вземете от приятел, на мен направо ми го подариха, на се чуда дали това е било наистна дар или „тайно отмъщение”.
Ако сте били феново на върдж, ако не се страхувате да „допишете сам” правила и епизоди то това е играта за вас и може да добавите 2 точки към крайната оценка.

Литература: 6/10
Игра: 4/10
Кефометър: 5/10

Градската вещица

Както вече вероятно знаете, в тази книга-игра ще влезете условно в ролята на една съвременна отракана вещица, която се опитва да предодврати епичен терористично-магьоснически акт в центъра на София. Пътьом ще се се изправи срещу цял куп циганета и наркомани (зомбита и лоа) и зломагьосническата сволоч, разчитайки на своят арсенал от магии, "мана" еликсири (баници, вафли, бургери и т.н. бързи ваглехидрати и мазнини) и най-ценното си умение - да връща времето назад и да "преиграва" събитията (хей, това не го ли владеят всички герои на книги-игри?).

Книгата
В по-голямата си част ми хареса, тъй като градско-фентъзи-вещерство атмосферата е интересна, а цялото нещо е представено през един по-организиран ъгъл - има си контролиращо сдружение, полу-научно представяне на магията и т.н. За разлика от "Ловеца" тук нещата наистина си се случват в София по добре известни локации, има бая намигвания, само имам леки подозрения, че ще въпроси от сорта на "дали се намираш на ъгъла на България и Черни връх когато си слязъл на НДК с метрото и дали си пред "Музейя на Земята и хората" ще са адски объркващи, но това може би някой друг ще го каже - една карта щеше да дойде добре.

Авторовият глас е осезаем и умишлено натрапчив. Книгата-игра е от името на героинята, която постоянно прави остроумни "мета" обръщения към читателя. През цялото време имах чувството, че героинята ми е Елена, владееща магии, което лично за мен беше забавно - много силно прозира нейният мироглед (без да имам сериозна основа за това изказване) през очите на вещицата . Изказът е втората особеност, която бие на очи - търси се онзи завъртян начин на изразяване, при който авторът се опитва да каже нещо просто по-особено сложен, хитроумен и забавен начин, търси се тънката зона на забавното, без да се прекрачва в неразбираемото. Началото според мен си беше чисто в "неразбираемата" зона (на ниво неподходящи думи, объркващи изречения и дори цели мисли) и откровенно ме поизмъчи, после или аз свикнах, или Върдж понамести нещата и вече вървеше по-гладко четенето. Тук ще направя референция към Уилко и Спасимир "Пратчет" Игнатов и ще подчертая, че читав редактор и много труд върху всяко изречение са задължително изискване при този стил.


Играта
... е мазало, но не безинтересна. В основата й стоят изборите на магии преди даден етап от приключението, на магии/действия за използване в конкретна ситуация и тук там на маршрут (преиграваемост). Останалите избори са основно дали трябва да ходим да ядем (механика, която ни държи малко над 0 енергия) и разни проверки, които ни препращат да преиграем ситуация или книгата. Заложена е идеята и за "добрини", но е напрактика неизползвана.

Започвам от магиите и ще отворя скоба към една друга поредица за вещици, която всъщност борави със сходна механика - The Witch Saga. Там основен ресурс е Енергията, макар да има и 3 други показателя, които да се ползват за наказване/награждаване при изборите. Наборът на магии е сравним или по-малък, но по-разнороден, което разчупва повече изборите. В "Градската" предварителният избор е на сляпо, не дава разнообразие в подхода на читателя (дали ще избера между невидимост или огнено кълбо не е същото като да избирам между пираня и прах в очите, все бойни магии, все защитни) и в последствие само ограничава изборът в конкретна ситуация, в която той би могъл да е обоснован. Втори проблем е, че тези толкова централни за играта магии, не са изнесени и добре обяснени в правилата, ами смотани на епизод 125 и претупани с по едно изречение, като цялото обяснение за тях е с размера на, смесено със и наредено след абзаца, разказващ за тениската на Of Monsters and Men на героинята. Със тези забележки ще кажа, че магиите са най-интересната и все пак не-лоша механика в книгата, просто има много пропуснат потенциал.

Сега, за механиката за връшане на времето. Да, иновативна е, интересна и честно казано много натурална за книгите-игри. Разликата с обикновенното преиграване е, че тук е с литературно обяснение и че се запазват показателите. Лично на мен също ми е хрумвала тази идея, предполагам е била близка и на други автори на КИ, приложил съм подобна като "Load" на сцени в "Абаносовия дракон", тъй като не си падам по "започни от епизод 1", разбира се като извънлитературна механика, за разлика от Вещицата и Принца на Персия. Проблемите с тази механика в "Градската вещица" са няколко и вече посочени от други, аз ще опитам да ги дообясня. Би било интересно, ако при повторно преиграване събитията са сходни, започват по същия начин, но се развиват различно, отключват изцяло нови линии, възможности, въобще сюжет и игра. Представете си да гледате 6 часа филм за пътуване във времето, който е повторение 4 пъти на едно и също, но в сцената от 34-тата и 78-мата минута героят се справя по-добре. Няма да е точно ефектът от "Edge of Tomorrow" и "Завръщане в бъдещето", нали? На книга е още по-мъчително, защото трябва да я препрочетеш веднага, когато си я завършил, което поне аз не мога да направя. А като игра? Да правиш избор, чиито последствия знаеш, не е интересно, още по-безинтересно е да успяваш, защото вече си бил на това място/време. Да, възможно е да минеш по различен път (не бих казал тотално, защото голяма част от сцените се повтарят), но това е най-ненатуралното решение в една история с връщане назад във времето. Тоест макар тук преиграванията да са вплетени в самата история, точно тази книга-игра е най-неестествено да преиграеш по друг път, очаква се да минеш по-добре по същия.

Нещата обаче са още по-счупени заради най-неумелото неизползване на кодови думи, което съм срещал. След задължителна фрустрация къде съм ял баница, дали съм успял да си я изям покрай възникналите проблеми, какво точно се има предвид под "дали съм се бил вече" предвид полубойните сцени и за кой период става дума, знам ли какво е караконджул и т.н. и т.н. "Счупих" си играта многократно покрай тези въпроси, най-тежко беше на 226, където още на второ преиграване отговарях положително на 3 от въпросите и мислейки, че ултимативният отговор е последният (пушенето на Виктор), преиграх книгата още 3 пъти (говорим си за разлистване, а не четене и игра), опитвайки се да не стигна до този епизод, преди да допусна, че трябва да избера един от другите два варианта, за които се "класирах" поначало. Сюжетно също се счупиха нещата, тъй като получих при рестартиранията информация, която реално нямах от предните изигравания.
Та така, интересна механика, но голям минус на книгата като реализация.

Още две дребни забележки. Обажданията по телефоните, предвид количеството им и почти нулевите сюжетни (и абсолютно нулевите игрални) според мен са излишни, или поне можеха да се редуцират, само губят времето на читателя. Илюстрациите, които пасват много по-добре на "Ловеца на Таласъми", въпреки нещата, които си казахме за качеството им, тук са ужасяващи. Никаква връзка със сюжета и тотаелн дисонанс с атмосферата - някой явно е решил, че тиквите, метлите и котките вампири пасват на всичко с вещици - ами... не - все едно да сложа това на "Котарака" или Никола да сложи това на таласъма.

В заключение, четенето започна малко трудно, после започнах да се забавлявам, което си продължи през целия прочит и накрая бях изтерзан с още N на брой препрочитания на 50 епизода, за да достигна до 3 нови. Книга-игра с много потенциал, приятна в същността си, но затормозяващи проблеми. Лично за мен, въпреки проблемите, не е за изпускане от феновете, но препоръката ми е да си cheat-нете в последната сцена и след като видите лошия задължителен край да си се върнете назад малко и да преиграете само там, новите препрочитания не носят нищо. Така ще отберете забавната част.

Корекциите са следните: На епизод 240 зачертайте препратката на епизод 9 и на негово място напишете 187.
На епизод 226 вторите 2 препратки са излишни; това не е cheat, просто е счупен епизода - няма как отговори 3 и 4 да са верни, без 2 да е изпълненверен, но 3 и 4 само ви "рестартират" без да добавят нещо ново и ще въртите през тях до безкрай.

И последно - извинявам се за критичния поглед над нещата, изкривяване ми е вече. Изцяло ме радва това издание и стискам палци да е успешно по книжарниците, просто си мисля, че с малко усилия можеше да се представят много по-добре "два от най-ярките гласове в българската фантастика и книгите-игри", автори, чиито книги-игри и романи съм чел и харесвам, без сегашното представяне да е лошо.

Няма какво повече да се каже. За мен лично проблемът, при който не можеш да "превъртиш" играта е непростим. И аз циклих трети път докато не схвана, че грешката не е в мен.