Градска Вещица - коментари и ревюта

Такааа - интересното в книгата е самата вещица, хареса ми някак си , като държание , лафове , бие циганета . Дотук с доброто , значи преиграваемост през едни и същи епизоди не е преиграваемост просто си е смърт и почваш отначало . Играта се свежда до тва да направиш две три битки и да разбереш , че квото и да става трябва да се обадиш на Виктор . Тва на , коя улица съм ме объркваше постоянно , да бяхте сложили надпис накорицата само за софиянци . И да неможе да се превърти от първи път , но това е заложено , като условие в самата игра и не е проблем . Проблемът е че въобще не може да се превърти защото , като изпълняваш главното условие , а именно че виктор пуши винаги умираш .Ще ме извинява Уейн с изказванията си че хората не разбирали .Логичният избор винаги е че се насочваш към епизода с главното условие , зле е написан ключовия епизод и не виждам що трябва да се прикрива. Чакаме и продължение щото се стига до епизоди дет те пращат до евентуална бъдеща книга , тва ми мяза на недомислицата на Джордж с Часовете . И да логиката тотално заминава на кино с идеята за връщане във времето на героинята , как така по могъщи магьосници от нея не се сещат да го правят не става ясно .
Накратко : При първото прочитане ми беше приятно и интересно . при второто и третото объркващия ключов епизод ме прецака . Казах си че греша някъде и минах отвсякъде ама нъцки , всички разклонения те водят към едно и също .
Изобщо Върджиловска работа от деведесетте нищо не се е променило ъъ може би така напълно си отговаря на заглавието на серията - класика майна

psicho_lg писа: писа:

Изобщо Върджиловска работа от деведесетте нищо не се е променило ъъ

Доста добро обобщение

Красива корица, но не толкова подходящи илюстрации. По-добре щеше да е да има 2-3 специално направени за историята рисунки, отколкото да е пълно с хелуински картинки.
За историята мога да кажа, че ми хареса. Лигавият стил на писане на Върдж е перфектен за описване на приключенията на млада софийска вещица. Много хубава атмосфера е създала.
Самата игра също ми допадна. Опростеното водене на дневник го предпочитам и липсата на кодови думи не ме подразни. Въпросите дали знаеш нещо се вписваха добре в цялата суматоха.
Вече са изминали две години от това издание, има ли информация дали Върдж ще напише продълженията и дали ще бъдат издадени?

Засега не, по-скоро друга книга в свързан жанр (Червено).

Според мен ГВ няма нужда от продължение, въпреки оставената вратичка за такова, и така си завършва добре.

От друга страна е доста популярна и успешна - така че заслужава да има; но наистина, като читател и издател ценя най-вече оригиналността (като нещо свежо и стойностно), вложена във всяка нова книга.

Дано има продължение и там да обясни защо само главната героиня се връща назад във времето за да спасява света, а лошите вещери не го правят. Губи се логиката и единственото обяснение ми се струва, това да е рядко умение.

Ще се опитам да бъда кратък, а и повечето неща които щях да напиша вече бяха казани по-горе от други.
Стилът на писане ми се стори дразнещо лигав с използването на изрази като "чадъросани минувачи" или "добрутросвам комшийката", каквито изобилстват в цялата книга.
Историята като идея има потенциал, но е толкова зле реализирана, че малко биха се справили по-зле от Елена. Пълно е със сюжетни дупки, недомислици и резки объркващи преходи между епизодите.
Игрово нещата не са по-добре. Като дългогодишен автор на книги-игри Върджелина би трябвало да знае какво са кодовите думи и защо се използват. Досадно е през два епизода да трябва да си спомням на коя улица съм, какво съм ял(а), дали знам какво е караконджул, дали Виктор пуши и на коя страна съм си сресал(а) косата сутринта. Употребата на магии е доста насляпо и често резултатът е напълно нелогичен и непредвидим. Абе май по отношение на игровата част нямам какво ново да кажа, което вече да не е казвано по-горе.
Героинята си е отвсякъде копие на Върджелина с лигавия си псевдооригинален изказ и постоянното нагъване на мазни баници и пици.
Не изиграх книгата докрай. Едва се насилих да стигна до първото си умиране и не ми стигнаха точките мазохизъм, за да продължа опитвайки втори път.

Оценка: 2/10