Ловец на Таласъми - коментари и ревюта

Тема за общи коментари и впечателния за Ловец на Таласъми на Георги Караджов.

Явно ще сефтосам темата

"Ловец на таласъми" е по-малката книга-игра в сборното издание. В нея влизаме в ролята на чиновника Бориславов, който от няма на къде трябва да обикаля по улиците на Варна и да се оправя с всякакви свръхестествени твари - таласъми, караконджули, вампири и върколаци.

За играта: Мисиите протичат на принципа "въоръжи се, избери победна тактика, избери как да се отнесеш към тварите, вземи си наградите". Читателят трябва да се съобразява с няколко допълнителни фактора - как клиентът да остане доволен, да не изхарчи много пари и да не ядоса прекалено много "природозащитниците". В дневника има повечко графи, но играта не би затруднила никого - просто имаме няколко различни наказания - "кмет", "грешки", "травми" и отчасти - "пари". В края всеки от тези показатели може да ни препъне, така че балансирането между тях е важно. Може да се добави и обща оценка на базата на показателите, което да даде още възможност за преиграване, но и така е интересно - имаме две нива на трудност, които ни поставят различни прагове на тези показатели.
Изборите пък и последствията от тях са логични, клонящи към "лесни", което прави прави играта по-подходяща за по-детска аудитория; на първо преиграване си я минах на "трудно", макар и на границата за два от показателите, но все пак съм играл предната й версия преди няколко години.
Предметите, между другото, са малко неизползвани - тази част можеше да е по-развита; взех си два предмета в началото, после още 2 за една конкретна мисия и си бях съвсем ок с тях.

Книгата. Определям я по-скоро като забавна, отколкото като смешна, но категорично си има хитрите хрумвания и от по-детска аудитория ще се приеме още по-добре. Имаме характерния за Георги неофициален авторов глас, украсен с паразити и забавни вметки - на някои ще им хареса, на други - не. Има три големи стилови проблема. Първият е липсата на описания, които биха внесли малко повече цвят в произведението - не говоря за "готическите орнаменти по свода на сградите", а за дори най-базовото ниво - срещаме караконджул, може да се напишат 1-2 реда какво представлява. Вторият е разностилието. На едната страница пръскаме главата на някакви същества, разкъсани хора падат от таваните, а на други правим тест какъв номер бихме спретнали на сестра си, за да направим хумористичен номер на караконджул. Нещо като Тери Пратчет + Мартин си представете на две съседни страници - подобни проблеми тежаха и в романа "Раиа". Третият проблем е недовършеността на света. Да, не е лоша идеята да се развива действието във Варна, но няма грам "Варна" в книгата, освен че е казано, че там се случват събитията - това е неизползван коз. По-лошото е, че стъпваме на някаква реалност, в която хем тези същества са част от ежедневието на хората, хем няма нищо адекватно, интересно и развито в тази посока - няма някакви интересни отношения между хората и тези същества, няма ясни правила, полицията свива рамене в ситуациите и т.н. Книжката е малка и хумористична, не очаквам невероятна дълбочина в тази посока тип Пратчет или патрулите на Лукяненко, но така просто стои счупено.

И все пак, лоша ли е книжката? Не, приятна е - идеята сама по себе си е интересна, ще ви накара да се усмихнете на места, да се позамислите над изборите и в общи линии ще ви забавлява, без да се взема на сериозно. Мисля, че с малко преработка биха станали още по-добре нещата, лично аз не усетих особени промени от стария вариант, предполагам само текстът е поизгладен и е осъвременен, актуализирани са поп-културните референции

Не искам да цапам темата с натрапване на мнение, пиша, понеже ми се струва, че се очаква някакъв диалог.
Моето мнение е силно субективно и се кефя да чета различни такива - не ми е идеята да го наложа като миродавно и ще бъда кратък.

За атмосферата на града - мен ме кефи супер много да се усеща духа на някакво реално място, например Бургас през 90-те в "Ламя ЕООД" или пък някакво си градче в Мейн в книга на Кинг. Убеден съм, че ако се направи добре, не е нужно да познаваш конкретното място, за да ти е приятно четенето за него. Това не е проблем на ЛнТ, а изпуснат потенциал. Тук усещането ми е не че се случва в конкретно място всичко, а просто действието е ситуирано някъде, има просто щрихован град на фона.
За разностилието - ок. Разбирам начина по който си го приел, при мен не работи така и като цяло Колин Уолъмбъри с щипка Клайв Баркър не е моето нещо, но гледната ти точка е валидна. Не отричам техниката сама по себе си, просто не сработи при мен.

Иначе книжката е съвсем симпатична, даже бях драснал на Георги за нея и вероятно щяхте да я видите в ПГ (макар и в доста по-различен вид) , ако вече не я бяха договорили с Уейн. Фактът че двете най-големи издателства за КИ по това време са се заинтересували от произведението сам говори за качествата му.