Юбилейно издание на Сонора: 25г. КИ у нас (корица)

Не мога да ѝ направя премиера преди КомикКона (10-и септ.), дотогава съм нонстоп извън София или по събития. След това ще е - около средата на септември. Което е края на лятото вместо началото - за което отново искрени извинения за забавянето - и най-вече на десетината предплатили човека!

Отново се убеждавам колко правилен принцип съм имал досега: да не вземам и стотинка в аванс - защото като се знам как бавя нещата понякога... А и по принцип е излишно - само си слага човек грижи на главата. Сега беше по конкретни причини (проучване и някаква форма на разгласа), които не се оправдаха изобщо - така че, никога повече.

Допридвижват се нещата сега, след 2 месеца тежка болест (още не съм се оправил, де - но вече има добра надежда). Съвсем малко остава.

Ето собственият ми любим епизод, който най-вероятно ще е на гърба на новото издание, или поне в рекламата - за да показва на хората каква е книгата:

138.
Радиото отново избръмчава, този път по-настоятелно. Покрай събитията от последните няколко минути беше забравил да отговориш.
- Да? - казваш сухо.
- Тед? Къде си?... - започва нетърпеливо Фратус.
- Разговаряте с телефонния секретар - продължаваш монотонно. - Моля, оставете кратко съобщение след дългия сигнал. Пиу... пиу... пиу... Пииииииу!
- Не се прави на глупак! - скастря те Нефъл.
- Не се правя - отвръщаш, чудейки се какво в тази реплика не ти харесва.
- Къде си?
- Над Леденото езеро. Пред Острова.
- Ааа, Острова - казва Фратус и млъква.
- Какво има там? - питаш подозрително.
- Е, ами... ъ-ъ... изкуствена Реалност - измънква той.
- Изкуствена реалност?! - възкликваш ти. - Изкуствена планета не ти ли стига, парвеню такова?!
- Мън-мън - казва Фратус.
- Какво ѝ е гадното? - питаш с нарастваща подозрителност.
- Ами, ъъъ... тя е като приказка. Хъ-ъ, нали знаеш, неизживяно детство и такива работи - казва той и затваря.
Възстановяваш връзката:
- И?
- Работата е там, че не знам какво има там във всеки даден момент. Правена е от апаратура за записване на мисловни образи, независещи от волята ми. Всъщност... Островът живее собствен живот, ограничен само там. Внимавай, Бън.
- И какво толкова може да има? - възнегодуваш ти.
- Ъъъ, ами, например...
- Да? - подканваш го.
- Вещици - изтърсва Фратус.
Този път ти затваряш. С гримаса на човек, измъчван от колики, насочваш колата към бреговете на изкуствената реалност. Мини на 214.

моят любим епизод е коягато вече си спасил Хелън и ти се обажда
"-Ало - казваш ти.
-Ало казва баща ти.
замръзваш на слушалката......
- Значи ти стоиш зад всичко.
- И над всичко Тееед....
-газовите кладенци могат да опасни - казва Хелън - вие я поглеждате
използвам ушите си по предназначение ."

съжалявам че не мога по-точно. Книгата не е пред мен.

Уейн, ще успееш много да ме зарадваш, ако преиздадеш книгата до края на годината. Сонора го заслужава.

Последна новинка по темата:

Все пак ще има допълнително дописване към книгата и поне десетина нови епизода, може и повече. Не беше това идеята на Юбилейните Издания (целта е да са буквално същите като старите, предвид носталгията) - но си казах, че след като изгубих толкова време и нерви да оправям и приготвям тази книга, поне да направя и каквото може да направи само авторът. Иначе - трябваше да е обикновен коректор, който я оправя - и щеше да е издадена още началото на лятото, според първоначалния план.

Уейн, да ти кажа, много се чудех дали да ти давам съвет, но накрая все пак реших да напиша някои неща. Не са хейт. Просто прочетох и това, което ти си дал като примери, и това, което George-AL е възстановил по спомени и да ти кажа не изглежда добре.

Ако още има време да се променя книгата, няма да е лошо да се адаптира поне малко като за съвременна публика. Вземи например телефонния секретар. Хората под 25 години не са били в съзнателна възраст през 90-те. Повечето не знаят какво е това. А дори и да знаят, нито са го използвали, нито им е особено интересен. Тази шега увисва към днешна дата. Най-близкото нещо е гласовата поща, но това е различно нещо и там шегата пак не се получава. Ако нищо друго не се сетиш, направи го да казва, че е бот, който отговаря вместо собственика на акаунта. И понеже е в бъдещето, нали, може да говори, вместо да чати. Пак е глуповато, но поне звучи по-съвременно. Също, помисли дали наистина искаш да говорят точно по радиото. Като човек каже тази дума се разбира един доста по-проста технология. А пък те имат технологии като за летене в космоса, очевидно са по-развити от нашите в момента. Щом комуникационната услуга предлага нещо като гласова поща, нивото ѝ явно ще да е добро. Никой няма да ѝ казва "радио" така, както ние днес не казваме "я дай да се кача на трена", когато се качваме на автобуса.

"Виртуална реалност," също както "коженото кълбо", "малчугана", "единадесетте на терена", "школото" и други подобни, е термин, който журналята много обичаше навремето. Също така, по него отдалече личи, че този, който го използва не е много наясно с компютрите. През 90-те се използваше наляво и надясно от хората, но днес вече е хем остарял, хем не говори добре за този, който го използва.

Навремето книгата беше една от тези, които ми харесваха, но в момента не помня кой-знае какво от нея. Прочетох примерния епизод и въобще с нищо не ме заинтригува. Вероятно има причина да го харесваш и ако си прочел книгата може дори и да схванеш шегата (ако има такава вътре), но за незапознат с книгата няма никакъв ефект. По-добре сложи нещо друго там.

И въобще, помисли дали не трябва да се преработи сериозно или въобще да се напише продължение, вместо това. Също както и с патрула за ада 2, най-вероятно съдържданието не е актуално и ако го четеш към днешна дата, ще ти е като да гледаш първия Tron.

Много мислех и аз, поне за технологията. За бога - има ФАКС!! още в самото начало. Нямам решение още - така че мерси много за идеите - най-вероятно ЩЕ ги използвам! Налага се явно.

Иначе юбилейно издание съм уверен, че трябва да има. Продължението - е друго нещо.

Аз си редактирах мнението, добавих още нещо.

Да, факсът съвсем увисва. Но пък има алтернативи - имейл, SMS, споделен файл в Google Docs, пощенски гълъб носещ флашка...

Мен ако питате - оставете факса и гласовата поща. Това си е ретрофутуризъм и е отличителна черта на много литературни и филмови класики.
Ако толкова се притеснявате какво ще отберат хлапетата сложете един речник на "древните технологии" в "бъдещето". Много ще е забавен.

От настоящата дискусия разбирам че печата все още се очаква. Дявол го зел, три пъти заделям пари и три пъти ги харча.

Уейн, ако до края на месеца не излезе новата Сонора, няма да си я купя.

"Ако до края на месеца не излезе", ще е защото имам тежко заболяване на сърцето - в който случай няма да ми пука особено за решението ти.

Или за каквото и да е.

Съжалявам, че така го поднасям - но уви това е истината, последните вече цели три месеца. Стискайте палци да ми се размине все пак най-лошото, в момента се решават нещата.

Днес бях ударен от две новини и съм така зашеметен, че не знам как да се чувствам. Горното е страшно. А на фона на него, това Уейн да проведе уикенд на моите книги-игри в неговия Дом на книгите-игри е... затрогващо?

Да, точно така виждам и аз нещата, благодаря за съпричастието!

Уикенд събитията гледам да ги правя все още, засега - особено когато е хубаво време - за да не спира тотално всичко. А точно това днес го пуснах и за да си отклоня малко вниманието от черните мисли, иначе нямаше да има.

Утре съм на първото от серията спешни кардиологични изследвания - надявам се нещата да са по-добре от очакваното, и да мога да си продължа работата по издаването. Това по основната тема.

Щом имаш съмнения за сериозен здравословен проблем, няма друга основна тема. Хората тук те обичат.
И моето сърце леко поддава, така че съм се пробвал тук-там и съм намерил оазис на знанието. Бих препоръчал д-р Халачева. Ако е нужно, разполагам с контакти.