Превод на немската книга-игра "Пътят на Пъдпъдъка"

232.
Ако си самурай или монах, той ти кима в знак на поздрав и ти влизаш във вътрешното помещение на 164. Но ако това не е така, продължи четенето:
Самураят, който и без друго изглеждаше агресивен, започва да буйства като преминаваш покрай него без дори да го погледнеш. Дори и мерзавците, които се навъртат наоколо знаят, че той има правото да убие веднага всеки, който не му окаже нужното уважение. И така никой не остава изненадан когато стражът изважда меча си и те обезглавява още на прага на вратата.

O 164.
Вече си във вътрешното помещение на сградата за забавления. На малка сцена в средата група музиканти свирят толкова силно традиционна музика, че е невъзможно да проведеш нормален разговор с някого. Но и без това изглежда, че никой от присъстващите няма намерение да ти обърне внимание: една двойка танцува пред сцената, други стоят дискретно в тъмните ъгли и мълчаливо наблюдават какво се случва наоколо. Мускулест бабаит води няколко млади момичета завързани с вериги към една задна стаичка – не е трудно да се досетиш, че се намираш на мястото, от което се ръководят всички криминални дейности в града.
Какво ще направиш?
Ще говориш с някой наоколо (на 233).
Ще отидеш при някоя от танцьорките (на 235)
Ако епизод 164 е маркиран, може да продължиш на 234.
Решиш ли да напуснеш незабавно квартала, продължи четенето на 43.


235.
Приближаваш една от танцьорките и и се усмихваш. Тя отвръща на погледа ти и помахва с ръка. След като се приближаваш още до нея, тя се притиска в теб и те приканва съблазнително да напуснете танцовата площадка заедно. Води те до една ниша встрани където е по-спокойно и ти се представя като Майко Накусоми. Докато разговаряте вади малка лула от дрехите си и ти я подава. „Ето, вземи!”, прошепва ти с нежен глас. Ще я вземеш ли (отиди на 294), или ще се сбогуаш с нея и ще се върнеш в главното помещение (на 164)?

294.
Дръпваш си от лулата. Хвърли зар, за да разбереш как ти се отразява това:
1: Заспиваш (отиди на 813).
2: Тютюнът не ти се отразява добре (на 814).
3-4: Тютюнът ти понася добре (на 815).
5-6: Всичко е превъзходно (на 816).


816.
Тютюнът ти се харесва изключително много и компанията на хубавата пъдпъдъчка окрилява мислите ти. Прекарваш цялата вечер с нея и когато се разделяте вече е нощ. Чувстваш се като новороден, а твоите точки живот се възстановяват до първоначалната си стойност. Продължи на 164.


813.
Лулата те отпуска изключително много и усещаш как ставаш все по-уморен. Усмивката на момичето е последното нещо, което си спомняш преди да те обземе прелестна топлина, която те пренася в царството на сънищата. Когато се събуждаш Майко е изчезнала, а с заедно с нея и кесията ти! Губиш цялото си злато. Продължи на 164.

Пъдпъдъка е жив и за да не го забравите, пускам няколко липсващи епизода от началото на историята:

3.
Дърветата на брега са без листа и наклонени от вятъра, но въпреки това правят силно впечатление. Решаваш да си откъснеш един дебел клон, който да използваш като тояга (А: 2 / З: 0), тъй като от опит знаеш, че е добре винаги да си нащрек за евентуални нападения и да имаш под ръка макар и примитивни оръжия, които ще ти осигурят поне минимална сигурност. Зачертай полето при епизод 4! Сега може да тръгнеш по дефилето (на 2), или да погледнеш какво има под някой от камъните (на 4).


4.
С големи усилия се опитваш да преобърнеш каменния блок и това се оказва мъчителна работа. Големият камък най-накрая се отмества от пясъка и изтръгва със себе си част от почвата. Изглежда си унищожил убежището на малко ракообразно животно. Преди да съумееш да отдръпнеш крилото си, морският рак успява да ти направи рана, която ти коства 2 точки живот. Време да отвърнеш на атаката не ти остава, тъй като за секунди дупката се пълни с морска вода и ракът изчезва в навлажнения пясък. Ядосано си задаваш въпроса какво може да предприемеш сега. Искаш ли да тръгнеш по дефилето (на 2), или ако полето при епизод 4 не е отбелязано, да отидеш при някое от дърветата (на 3)?


6.
Пътят води по протежението на една отвесна скала, която се извисява нагоре към осеяното с облаци небе. Докато погледа ти се намира върху обраслите с водорасли скали, откриваш една ниша между скалите, която за може да ти послужи като защита от ледовития свистящ вятър. Когато достигаш до вдлъбнатината, потръпваш от гледката на скелет, лежащ пред теб на каменистия терен. Навеждаш се за да разгледаш останките по-добре: скелетът е облечен със старо облекло (З: 1), което може да вземеш, за да се предпазиш от ужасното време. Недалеч от умрелия, във влажната почва са поникнали плесенясали гъби, от които поне 4 са достатъчно големи за да ги прибереш и продадеш за няколко жълтици.
Искаш ли сега да опиташ да изкачиш скалата пред теб, за да получиш по-добра гледка към околността (продължи на 8 ), или считаш за по-безопасно да продължиш по пътя, който въди към вътрешността на страната? (на 5)


8.
Много е трудно да намериш къде да се хванеш при тези хлъзгави и мокри камъни, въпреки това успяваш да се изкачиш малко по отвесната скала. За съжаление скалата става все по-стръмна и водораслите покриващи я като тънка кожа правят катеренето още по-сложно. Докато се усетиш, се подхлъзваш на студения камък и с неприятен звук се приземяваш на земята близо до скелата. Изкрещяваш, тъй като падането е много болезнено. Имаш късмет, че няма нищо счупено, въпреки това удара ти коства 3 точки живот. Изправяш се с мъка и решаваш да продължиш по пътя към вътрешността на страната на 5.


14.
„Хмм, всъщност в момента имам достатъчно работници.”, отговаря той. „Което не значи, че не може да си ми полезен по друг начин...”, добавя бързо. Като го питаш какво има предвид, продължава: „Имам за теб една работа – въпросът е дали може да се справиш, тъй като не е безопасна...”
„Със сигурност мога!”, отвръщаш. „Може да изглеждам дрипав, но ме бива в боя!”. Той изчаква малко и казва: „Изглежда разбираш за какво става дума. От известно време един голям колорадски бръмбар се шляе из полетата. Неотдавна нападна един от слугите ми, за щастие момчето можа да се измъкне. Въпреки това имам усещането, че тази гадина ще се превърне в голям проблем. Убий бръмбара и ще те възнаградя!”. Зачертай полетата при епизоди 24 и 9 и продължи на 9.

Това е наистина смешно
Иначе предлагам, двете теми с "Пъдпъдъка" да се изтрият. Така или иначе вече няма да давам откъси в тях. Накрая ще се появи цялата, когато я довърша.

След кратка пауза се захващам отново с превода. Имам 210 готови епизода, но няма да имам време и енергия да си ги редактирам сам. Има ли някой, който може да отдели от свободното си време за целта и да борави достатъчно добре с българския език?

Гоуст авторът на книгата направи специално за мен една схема на епизодите (dox.bg/files/dw?a=6ae01e37c4) . "Пъдпъдъка" е преведен наполовина (400 епизода + правила) и Тано ще се включи с редактирането на текста. Очаквайте и нея догодина (заедно със Самотния вълк 5), а при желание от ваша страна, ще си направим един print on demand на хартия. Напомням, че авторът още в началото ми даде разрешение за превод и публикуване, така че всеки ще бъде добре дошъл да се включи и да прави с изданието каквото сметне за добре B)

Да, имаше идея произведението да се раздели на части и затова помолих авторите да ми пратят схема. Но след като я разгледахме, се отказахме от този вариант.

Авторът сам направи надписите на български с оригиналния шрифт и се получи така:

media.snimka.bg/s1/6101/038446954.jpg?r=0

Вилорп писа: писа:

Това не е ли олд цирилик като шрифт? Джордж би могъл да каже с точност.
Хубаво е, че се е ангажирал човека с проекта, много радва това.

Учил е Теология и се интересува от шрифтове. Беше наясно с кирилицата и искаше Я да бъде онова старинното, което прилича на дебело А. Но го разубедих, защото не изглеждаше добре.

Един принтскрийн, за да видите прогреса по превода на Пътят на Пъдпъдъка: