Корица и илюстрации за Калоян.

Ако човек е достатъчно широко скроен, би могъл да намери достатъчно прилики, а оттам и взаимна заменяемост между трабантче и мерцедес.

Ако беше чел достатъчно внимателно мненията, seriosblack, нямаше да замесваш 12-13 годишните в темата, понеже сам авторът си казва, че те не са му целева група, защото книгата "ще е малко сложна (а от там и скучна) за тях".

Не мисля, че е работа на автора да решава каква да е корицата му, ако говорим за продукт, който трябва да се продава. В общия случай, авторът е човек, който греши, когато взема решения за продажби. Не знам каква точно етази инициатива, но имам спомен, че достатъчно голяма част от тиража ще е за продан. Затова е разумно авторът да се допита до човека, който отговаря за продажбите.

Майкъл, разбира се, че авторът трябва да има идея какво да представлялва корицата му и да дава насока за нея - просто не трябва когато не е много сигурен какво иска, да се налага и да прави мармалад или клише с типажите и артуърка (знам от опит, че скоро ми се случи нещо в тоя дух).

seriosblack писа: писа:

Интересно дали 12-13 годишните ще забележат дали меча има или не канали за оттичане на кръвта, защо и какви са му плочките по раменете на стража, дали тоя държи кама или къс меч или ще се запитат защо го държи с дясната ръка. Мн сте дребнави...

Е това мислене ми е адски, ама АДСКИ противно!

Значи, понеже става въпрос за по-малки деца, дай да направим нещо там да има, да го офлякаме с от ярки по-ярки цветове и да го направим възможно най-шарено (пък и да е евтино, че ако може и за без пари), те ше си го гледат и ше му се радват. Каква визуална култура, какъв усет към изкуството ще възпиташ у децата по този начин? Е такова като в България - показваш нещо много лъскаво, много шаренко и много префърцулено и зафърцулено (само се вгледай в билбордовете и плакатите по улиците) и всеки казва - "Супер е! Еее, много е яко!" Това, че реалната му визуална стойност не е и да се изплюеш върху него - майната му. Съответно децата от малки тук свикват с това и после като пораснат не могат да отличат бялото от черното. Защото са свикнали да гледат полу-изкуство (в най-добрия случай).

Малий наспамихме темата.
Партци, има хора дето харесват Ван гог, а за мен тоя е правил шльопаници. Добрата рисунка е твърде разтегливо понятие.
Калоян-Рисунката е добра сама по себе си, но не е адекватна като послание за съдържанието в книгата.

Благодаря за конструктивните предложения, където ги имаше.

Искам да обърна малко нещата: какво мислите за корицата на Черната маска? Там има една черна маска, стрелящ мълнии в нищото, а зад гърба му стоят двама от най-опасните бандити на Яфисо, които позират, вместо да го нападат. А той не дава вид да ги е забелязал. По вашата логика това трябва да е ужасна корица.

^ Със сигурност не е връх в илюстрирането; всъщност мога да я соля доста, но тя поне има някакъв собствен стил (от 200Х300 резолюцията, която мога да намеря).

kiril_ps писа: писа:

... Партци, има хора дето харесват Ван гог, а за мен тоя е правил шльопаници. Добрата рисунка е твърде разтегливо понятие...

Да сравняваш Ван Гог с това, което се иска в случая като корица от "задачата", е като да сравняваш киселото с прясното мляко - имат всичко и нищо общо - в случая изисква определен стил и подход, който не е задължително да бъде клиширан (освен ако това не е част от задачата). Между другото, коментарът ти за "шльопаниците" е нагледно показно за това, което писах по-горе - не, не си длъжен да харесваш импресионизма (в случая), но на първо време въобще опитвал ли си се да се запознаеш с него и да го разбереш, за да можеш реално да го оцениш?

А когато не разбираш от нещо (в случая от изкуство), моля те, не прави такива коментари като във второто ти изречение. Добрата рисунка е добра рисунка (защото изисква да има добър рисунък), както ти е посочил Вилорп. Виж, със стила на рисуване вече спокойно можеш да имаш субективен проблем. Конкретно тази илюстрация може да бъде захапана от абсолютно всеки и по двата параграфа (а пък Майкъл показа, че може да бъде захапана по още не знам колко).



ПП Да, метнете тия коментари в някаква тема за корицата или там каквото.

Георги, сега на бас, че ще получиш куп оправдания от Майкъл и другите спорещи, които ще извадят от 99 кладенеца вода. Я преди да почнат оправданията, така и така ще ги има, аз да попитам и за още две корици - моля, открийте вероятните прилики/разлики:





Аз специално мисля, че тези корици са супер оригинални и не са крадени отникъде. И, разбира се, подкрепям Майкъл, че не е работа на автора да мисли каква ще му е корицата! Специално за Ксенокс - преди ти бях казал нещо, когато мрънкаха за двуръчния меч от сорта, че няма как да угодиш на никого. Сега ти казвам същото за корицата.

А до останалите - толкова ли не намерихте къде да хейтите корицата, че се хванахте да го правите точно в темата за събиране на пари!

Няма перфектни човешки творения. Захапвания и оправдания може да има за абсолютно всичко.

Например: Целгуба ви стои като перхидролена Покахонтас? ОК. Баща и, суровият куманин Йона, светлокос и синеок се е запознал с майка и докато се е бил на страната на Галическия княз и тя е руса и синеока рускиня. Ето ви руса царица за Калоян.

Критиката помага едно произведение да стане по-добро и ще бъде използвана.

Ксенокс, Черната маска има една от най-ужасните корици. Уж е създадена да се продава покрай поредния Батман, но героят е много далеч от Батман. Книгата не се продаде според очакванията, макар че Хермес получиха точно каквото искаха и то точно покрай еуфорията от филма, а и аз вярвам, че като книга-игра е сред добрите ми произведения. Не само корицата е виновна за провала, но със сигурност тя не дава шанс да се постигне успех.

Бранимире, не мисля, че трябва да се оправдавам на някого за нещо. Опитвам се да обясня на хората, които искат да разберат. И се надявам да не е толкова сложно, че да им стане скучно.

Упадъчно е да се опитвате да оправдавате сегашните грешки с онова, което е било в миналото. В най-далечното минало (1992-94) беше достатъчно да напишете отгоре книга-игра, за да продадете 10-15 000 бройки. После (1995-98) беше достатъчно да добавите с големи букви името на автора, за да си осигурите 5-6 000. След това вече нищо не помагаше да стигнете дори 3 000. Тези числа важат за мен, за някои други автори са по-малки, но пропорциите вероятно са правилните.

Не разбирам защо Бранимир привежда примери с тези две корици. Темата с краденето отдавна е изтъркана, а тези два примера изобщо не са сред успешните.

За мен великите корици бяха на "Демоните в НБА" и "Боговете на футбола". Бяха съвършени, защото:
- виждаше се ясно, че става дума за книга-игра.
- ставаше ясно, че книгата е от автор, който в момента е много популярен (само за Златния оракул получих над 1 000 читателски писма).
- имаше хубави ключови думи: НБА и футбол.
- в корицата на баскетбола присъстваше логото на НБА, което десетки хиляди български деца и юноши бяха гледали в материалите, излъчвани всяка седмица по българската телевизия.
- снимките на кориците бяха на актуални звезди и веднага хващаха окото на всеки, който се интересува (да бяха сложили Гаринча или Пеле поради някакви пристрастия, и щеше да е голяма грешка).
- Плеяда бяха достатъчно умни, за да не използват снимка на нещо българско, с което да се налага да плащат права или да бъдат гонени за пиратство.
Правенето на добра корица може би не е изкуство, но е майсторлък, който малко хора владеят. Противно на вижданията на творците, често процесът на обмисляне на една корица се ръководи от логиката, а не от страстта.

Mindcrime писа: писа:

Не разбирам защо Бранимир привежда примери с тези две корици. Темата с краденето отдавна е изтъркана, а тези два примера изобщо не са сред успешните.

Идеята ми е, че точно и именно АВТОРЪТ трябва да е в течение каква ще му е корицата и дали е съгласен с нея. Не е хубаво да е крадена от филмови плакати с Белмондо, Шварценегер или Гойко Митич, ако щеш. Дори издателят да го е решил, морално задължение на автора е да му се опъне. Това с каква цел се прави? Продажба? И щом е продукт за продажба, не е работа на автора ли? Ама, чакай малко - нали надписът книга-игра и Майкъл Майндкрайм бяха достатъчни, че да се продават хиляди бройки от книгата? Тогава какво правим?

Изместихте много темата. Ясно, че корицата е по-подходяща за приказка, отколкото за историческа книга-игра. По-важното е какво ще прави ксенокса. И друг въпрос - в същия стил ли са картинките в книгата и защо картата не е?

Сегашните сам-издат условия дават възможност на автора да се произнася не защото е автор, а защото е и издател.

Бранимире, в бизнеса нещата са сложни, особено когато участва повече от една страна. Често е борба на влияния. Понякога съм бил достатъчно силен, за да диктувам условия дори на голямо издателство като Хермес (които си имаха търговски директор, маркетинг директор и художествен директор, наред с активен собственик), друг път съм бил принуден да отстъпвам дори в малко издателство като Мега, където собственик беше Петър Станимиров, а аз бях главен редактор и основен автор. Понякога не съм осъзнавал, че мога да диктувам условия, друг път съм се заблуждавал че мога и съм се парил.

Като автор, винаги съм искал да бъда четен от повече хора. Ето защо участвах и с идеи, и със снимки в създаването на кориците на спортните книги. Работата на търговките в Плеяда беше да се произнесат дали не се поема голям риск, а работата на Пепи и Димо беше да оформят кориците и илюстрациите вътре.

Не мисля, че посочените от теб две корици по някакъв начин са повлияли на продажбите.

Какво да прави Ксенокс си е работа на Ксенокс. Мнозинството от нас нямат достатъчно информация, за да дават съвети. Той получи достатъчно мнения, има възможност и да задава допълнителни въпроси, ако го интересува. В крайна сметка, той си слага главата в торбата, той взема решенията.

Все пак, ние виждаме само картинката. Възможно е самата корица да е достатъчно въздействаща и с тази картинка. Може би "книга-игра за цар Калоян" ще е достатъчно. А и както ни показва авторът на Таласъмчето, има да се върши много работа по промотирането на книгата в разни медии.