(Калоян и златният печат) Тема за похвали

Е, седнах и я прочетох най-сетне цялата, дума по дума, буква по буква, с прилежен дневник и т.н.

Критиките в другата тема (о, ужас, имам такива), тука похвалите:

Леко написана, без излишни опити за висока литература. Калоян изглежда пичага, не знам дали и как ще се обърнат нещата по-насетне, във втора книга.
Не схванах схемата на църквата и богомилите, бтв - усещам, че ще си докарам религиозна война или богомилска България във втора част... или просто ще ми таковат мамицата със заговори.
Великолепно представяне на константинопол, приятна, макар и не чак толкова сложна вътрешна политика, кумани-веселяци и БЧК помощи са веселяшка работа.
Ясно си личи дълбокото проучване залегнало в книгата - чак се чудя, как не са обявили ксенокса за предател на Българското, за включените жестоки истини за Първата ни държава и реалната нестабилност на политическата обстановка около нея. Хареса ми Светия цар Петър и лекото недолюбване към Симеон, крайно време е хората да почнат да осъзнават кой от двамата е по-велик. Страшно много ми харесаха нещата в школата, лекциите вътре придават повече за средновековието и упадъка на Византия и България от всичките ни учебници. Влюбих се и в реалистичното представяне на Асен и войнолюбието му, което (подобно на Симеоновото) почва да разнищва държавата.

Коронните моменти за мен май ще останат (перефразирани):
"Кво се пулиш бе, кавал не си ли виждал"
"Първата вечер пропуснах, втората се начатках тотално, третата само се напих..."
Елена с вечното й пустосване по другите дами

Крайна оценка:
Литература: 10/10 - нямам забележки, всичко пасваше перфектно на нещата.
Система: 9/10 - ВК системата ми се струва леко тромава, записах цял куп дето не ми трябваха.
Кефометър: 10/10 - е па пукнах се от кеф.

Общо: 9.6/10
Не сядайте да я четете в лошо настроение, обаче - така пробвах веднъж и завърших с презрително прехвърляне през епизодите.

Ако трябва да започна с шега, бих казал, че изиграх "Калоян и кодовите думи". Още във втората глава си дадох сметка, че те са толкова много, че няма как да бъдат използвани до края на томчето, еле пък ако продължават да се натрупват в тая прогресия до края и'. И така и стана, малко от тях и останалите статистики се използват, освен за формирането на крайната оценка от книгата. Добре ми излезе резултата с общата оценка, но някак останах с горчив вкус от записването на безброй статистики, които да влязат в евентуалното продължение на тази книга-игра.

Това, което е постигнато от автора е, че е успял да постави целият исторически бекграунд преди въпросното продължение. Т.е. в него ще има повече мегдан за реални действия, избори и сметки. Историческите сводки са добре развити и вероятно са увлекли в четенето и не толкова исторически изкушени читатели, което си е голяма заслуга. Та оттам насетне се появиха книги-игри за Тервел, Крум, Ивайло и т.н. Да повлечеш крак на редица автори след теб и да създадеш цял поджанр си е за хвалба, както и да го погледнеш.

Многото страници и епизоди не мога да ги отбележа като предимство, 666 епизода не е нещо невиждано за жанра, а и не това е най-важното. Тъкмо това ми дава впечатлението, че понякога се заляга повече на пълнеж, отколкото на завършена книга. Само за пример сватбата с куманката, пиршеството и прочие можеше да влезе в малко по-разширен епилог, наместо да обикаляш една поредица от салами без избор. А това си беше цяла глава от книгата...

Друг път бих писал повече, но наистина съм със смесени чувства, не останах с впечатление за голяма вариативност и преиграваемост. Да, можеш да изучиш различни трактати в Константинопол, да не договарям с пустите венецианци отстъпки и т.н., но те биха имали смисъл във второто издание, а като го нямам налично как да преценя доколко добре съм се справил?! Сиреч, трудно е да дам оценка на първата книга без да съм изчел втората, макар да си кажа честно, искрено се зарадвах че преговорите с папата са останали за продължението.

Втора книга няма и май не се очертава да я има скоро. Все пак се надявам да излезе някой ден с допечатка на първата