(Калоян и златният печат) Тема за конструктивна критика

Църквата, макар да е защитник на царската власт, се явява и негов коректив. Асеневци са имали добри отношения с богомилите (тия презрени еретици предават Пловдив на Калоян без бой). Освен това съвременният читател не си пада много по църковните работи (дори ме питаха не може ли в играта да се въведе богомилството като официална религия), та съм се старал тия неща да не се натрапват.
Все пак има обширно запознаване с православието (работил съм го с двама богослови, да стане кратко и стегнато), отбелязани са някои разлики с католицизма, разкрита е и позицията на богомилите, даже с исляма съм се заиграл.

Между другото правя към 15-16 точки отношения с Църквата при добра игра (за благословия стигат . Преговорите са организирани на принципа "всичко, което кажеш може и ще се използва срещу теб".

Вариантите за учене в Константинопол са много и номерът е да не можеш да минеш всичко. Един хубав баланс между тренировки и учене ми се струва най-добър, но твоят вариант не е лош - би трябвало да си спечелил доста КД, които са полезни по-нататък.

Но да не спойлим повече!

xenox писа: писа:

Църквата, макар да е защитник на царската власт, се явява и негов коректив. Асеневци са имали добри отношения с богомилите (тия презрени еретици предават Пловдив на Калоян без бой). Освен това съвременният читател не си пада много по църковните работи (дори ме питаха не може ли в играта да се въведе богомилството като официална религия), та съм се старал тия неща да не се натрапват.
Все пак има обширно запознаване с православието (работил съм го с двама богослови, да стане кратко и стегнато), отбелязани са някои разлики с католицизма, разкрита е и позицията на богомилите, даже с исляма съм се заиграл.

Между другото правя към 15-16 точки отношения с Църквата при добра игра (за благословия стигат . Преговорите са организирани на принципа "всичко, което кажеш може и ще се използва срещу теб".

Вариантите за учене в Константинопол са много и номерът е да не можеш да минеш всичко. Един хубав баланс между тренировки и учене ми се струва най-добър, но твоят вариант не е лош - би трябвало да си спечелил доста КД, които са полезни по-нататък.

Но да не спойлим повече!

Аз така и не получих благословия, което май е най-големият ми провал - или нещо бях много изморен (четох тази част към 2-3 през нощта) и съм пропуснал да си отбележа точки, или съм бил страшно некадърен. И то при положение, че повечето пъти печелих точки отношения при разговора с архиепископа, а само 1 път загубих една точка и събрах само 6 ( р)

Съжалявам, че питам в тази тема, но не открих по-подходяща. Книгата налична ли е в клубчето на "Гагарин"?

Днес в 3 сутринта най-после я прочетох, ура!
Освен някои от споменатите по-неща ми направи впечатление и липсата на карти. История без карти - не може. Трябваше я на корицата, я на някоя страничка до дневника да сложиш една карта на региона по онези времена.
Нямаше да е зле да има и библиографска справка за някои от героите на подобие на тази за Калоян на сайта. Предполагам, че това щеше да увеличи малко обема, но кат е гарга - да е рошава!
Другото е - много кодови думиии. Разбирам че няма как без тях, ама той дневника не стига та писах на отделен лист. Трих ВД, добавях, стана манжа с грозде. Трябва да си ги подредя за следващата част начисто.
И една не отразена в дневника грешка - на епизод 156 изходните епизоди са разменени.
Очаквам 2ра част с нетърпение. Надявам се преди да избледнеят написаните с молив КД
Успех!

Nichy писа: писа:

Съжалявам, че питам в тази тема, но не открих по-подходяща. Книгата налична ли е в клубчето на "Гагарин"?

Ъммм??

Здрасти Xenox !

Почна да чета книжката и за сега нямам нито една забележка ).
подробността с която си описал всяко една ситуация и място са такива, че бих ти повярвал дори без да съм ги посещавал. Личи си, че си се подготовял много сериозно! Поздравления .

Имам няколко въпроса.
Описваш българите като много буйни и своенравни (животни). Дори Калоян се държи като третокласник в началото.

Та въпорса ми е, от къде си черпил информация за характера на Българите и най-вече на Калоян?

Да си кажа правичката никога не се бях замислял за това какъв нрав трябва да има един хан/крал/цар.
Обикновенно историческите извори обръщат внимание повече на дела от живота на тези личности.

Мерси .

Източниците са предимно ромейски. Няма как. Консултантът ми твърди, че византийските хронисти все пак не са много пристрастни (обърнал съм внимание на това на няколко пъти в книгата), нито са тенденциозни спрямо българите. Понякога очернят сами себе си поради вътрешните си борби.

И така, ромеите описват българите като надменни и твърдоглави, диви и кръвожадни, "дишащи убийство". Оповавали са се на високите си крепости и са се държали високомерно с "гърците".
Вярно, за ромеите почти всички други народи са диваци, но никой не може да ги вини - по времето, когато живее Калоян ромеите търпят само поражения, градовете им са подложени на опустошение, хората - на какви ли не зверства от кого ли не - нормани, турци, българи, после и френските рицари. Това мнение не се поклаща от зверствата, на които самите ромеи са способни. В техните очи те са високо образовани и цивилизовани хора. И имат основание за подобно отношение: интелектуалният им елит е много по-обширен от този на който и да било друг народ, а имат и огромен град, в който живота е съвсем различен от този на околния свят. В Константинопол можеш да живееш на седмия етаж на огромна сграда, да ходиш на работа, да си пазаруваш от кварталното магазинче, в неделя си на черква, можеш да ходиш на баня, да четеш книги, има с кого да си говориш за изкуство, можеш никога да не си хващал оръжие и прочее.
В сравнение българите са живеели в малки градове и са се препитавали предимно със скотовъдство и земеделие, пазарът е бил веднъж седмично, да си купиш книга е било огромно изключение. Отношението на един Константинополчанин към българите и особено куманите (дето живеят в юрти) не е било много по-различно от това на един днешен софиянец спрямо жител на малко градче или спрямо някой циганин от катун.

Делата на българите също не предполагат умереност и разумност. Иванко, за когото се твърди, че е бил подобен на Асен по вид и нрав, се скарва с царя заради жена, бяга при ромеите, обръща се против тях, поле пак се опитва да мине на тяхна страна и накрая го убиват по изключително тъп и наивен начин. Добромир Хриз е същия. Имаме и още примери от по-късно време за царе и боляри, които псуват посланиците на майка.

Трето - познаваме Царевец от времето на Иван Асен Втори и дори от времето на Иван Александър. Преди техните мирни години, строежите и книжовната дейност, Търново навярно е било много бедно откъм изкуство и книжовност, образование и култура. Имах спор с консултанта си дали е възможно крепостта на Асеневци, които са военни аристократи, отглеждащи коне, да бъде снабдена с библиотека. Все пак си наложих моето мнение, че може да имала, бедна и предимно с църковна насоченост, но все пак по-добре от нищо.

Калоян. Според мен той се държи много по умерено от братята си. Кой знае - може да е заради ромейското възпитание. Не споделям мнението, че е бил кой знае колко по-див от съвременниците си. Във Варна е избил гарнизона, убива пленени латински благородници, срива крепости - нищо ненормално за онова време. В началото гледа да пази мир с ромеите, като насъсква други против тях, след Варна също сключва мир, съюзява се с гърците след падането на Константинопол и чак когато вижда, че е излъган, и то яко, откача и започва да громи. За това мнението за дивата му природи си битува в историческата литература и съм оставил на читателя избор дали да се придържа към него или да изгради по-умерен герой.
В Константинопол той отива 18-19 годишен, възцарява се на 30 години. Колкото съм аз в момента (с тази разлика, че днес имаме по-широк мироглед, а навремето са съзрявали по-рано. Попаднах на израза "40 годишен старец"). Младият Калоян е по-импулсивен, повече отворен за мнения и съвети, а с възцаряването и поемането на повече отговорности, особено с идването на разочарованията, героят ще става все по-сериозен, затворен, суров и циничен.

Нравът на царете едва ли се различава от този на обикновените хора. Виж, подготовката за тази тежка "длъжност" варира. Имали сме енергични царе, имали сме и добродушни и умерени, имали сме достолепни старци, имали сме и вироглави младежи на чело на държавата. Понякога енергични и целеустремени хора стават велики (Симеон), друг път се провалят (Борил). Може би все пак умерените царуват по-дълго (Омуртаг, Петър, Иван Александър).

SatanicSlayer писа: писа:

. Xenox не ме е карал да съжалявам за книгата, която издаде

Колкото и книгата да е добра, няма как да не обърна внимание на дребни нещица, които поне според мен не са написани както трябва.
Целта на поста ми е в следващата книга тези неща да се избегнат.

1. На 123 епизод взимаш кодовата дума Инфлация, но след няколко епизода, когато се информираш за останалите от родата, за втори път взимаш тази кодова дума на 126ти епизод. Няма как да не минеш оттам след като си се забил при него и искаш да вземеш кодовата дума Политик. Значи стават две кодови думи - тези две кодови думи дават ли ми общо повече точки в края на книгата или не?

2. Месеците за обучение

Написано е: Можеш да опиташ дадено занимание за един месец

Това означава ли, че когато от 101 епизод отида на съответният епизод веднага махам 1 месец?

3. Епизодите където разпределяш оценки

75 епизод - Повиши оценките си за Бой, Езда и Стрелба с общо 2 точки.
121 епизод - повиши оценките за Бой, Езда и Стрелба с 3 точки, разпределени по твое усмотрение.

Много куцо е обяснено, тъй като при първият случай не знам дали мога да повиша едно качество с 2 точки или трябва да ги разпределя, като мога да сложа тези две точки на едно умение.

Може да се подмени с: Разпредели 2 точки между - Бой, Езда и Стрелба или Разпредели 3 точки между тях.

4. Предлагам в следващата книга да има страница, където да съществуват всички сгрешени препратки от първа книга. Така ще е доста по-красиво и в помощ на читателите, които въобще не са си направили труда да търсят дали има такива.

5. Не пипай корицата. Според мен, щом една поредица е започнала с една корица е хубаво стилът да се запази до края.

отговарям веднага, понеже това са част от въпросите, които ме притесняваха по време на писането - доколко ще се справи читателя с по-сложните правила (дори по средата на писането реших, че игра става и без всички тия точки и въведох ниво Читател).

1. когато кодовата дума не е множествена няма нужда да се записва втори път. в посочения случай Калоян може да я получи от две места, а дори и от три.
2. постарах се всяко губене на месеци да е изрично упоменато в текста. но това, че е упоменато в текста май не съм го упоменал. в текста.
3. това специално смятам, че е ясно. от думите "общо" и "разпределени".
4. ще има. за мое съжаление се налага. усилията по отношение на грешките ще са много по-големи за в бъдеще.
в момента на сайта има дневник, в който са посочени всички известни грешки.
има и отделен пост по въпроса.
5. за корицата е ясно, че художникът остава същия. но този път започва да работи още от сега, вече мислим за композицията.
между другото имам доста позитивни отзиви за корицата на "златният печат"... малко учудващо и за мен самия.

грешките от първи том ще бъдат отчетени. по начало си бях наясно, че са захващам с нещо, в което нямам никакъв опит, но... беше ми интересно, пък и исках по-голям контрол върху всички аспекти на книгата.

По точка 3 имам предвид, че пестиш от мястото с предложеното от мен - Разпредели 2 точки между - Бой, Езда и Стрелба.
За мен е хубаво а бъде еднакво въведено като шаблон на всички места, като единствената разлика да бъде в точките които прибавяш.

Похвалих книгата, сега и малко да я разкритикувам.
Има немалко думи, които на някои по - малък читател не знам от къде могат да са му известни. Аз си ги записвах чинно, а са съвсем в началото:

ойкумената - по времето на действието в книгата, думата се използва, за да обозначи Империята, цивилизования свят;

келиот - ей тази дума не я знаех, веднага си признавам Намирам следното за това какво е келиот -
"Келиоти. Протат
Под името келия на Света Гора се разбира къща с параклис от по-голям или по-малък размер, подчинена на манастира, в чието землище се намира. Тя притежава лозе, ливада, лещак, маслинена градина и обикновено част от гора, от която сече дърва за горене. Притежателят на такава келия се нарича келиот и живее или сам или с един ученик, който е записан в договора като негов наследник, инак след смъртта на келиота тя ще се падне на манастира."

хемиаргос - полугрък;

Може би е трябвало да дадеш някакъв кратък речник, дори и на думи като стратиот или прониар.

ойкумена, келиот, хемиаргос, стратиот и прониар - нито една не я знам какво значи

kaloyanproject.com/?page_id=397

келиот според консултанта ми се е използвало за прислужник в двореца.

xenox писа: писа:

kaloyanproject.com/?page_id=397

келиот според консултанта ми се е използвало за прислужник в двореца.

този речник има ли го в книгата?

п.п. Обади ли се на моя приятел да му дадеш 2-те книги с автограф и посвещение (вж. ЛС)

няма го. пазех го за приложението на втори том. за да не се повтаря във всяка книга.

ще се обадя утре. тия дни ме скъсаха от работа.