Следващия проект?

1.
Беше времето на цар Константин Асен, наречен още Тих. Беда голяма постигна земите български. Бог и светиите оставиха народа без вожд и без наставник, предадоха го на върли врагове, за разорение и смърт. Беди върху беди връхлитаха изтерзаните люде заради многото им грехове и от никъде не идеше помощ.
Привечер в кръчмата на село Бойковци се бяха събрали всички възрастни мъже, що имат имот и са вече женени. Тук бяха селските първенци, поп Грую, занаятчиите, ловджиите, орачите и копачите – все дрипави, изплашени, посърнали. Разтрепераните им ръце държаха чаши с кисело вино, а слабата светлина от двете кандилници криеше в сенки изпитите им лица. Думите им бяха изпълнени със страх и отчаяние, рисуваха картини на страдание и задаващи се бедствия.
Вратата се отвори с трясък и в притъмненото помещение влезе Кирил Жътваря, син на старият Стою от горната махала. Мъжът бе твърде подобен на своите съселяни, слаб и окъсан, дишаше тежко, като след дълъг бяг, а в очите му се четеше лудост.
- Татари! Татари идат! - изхъхри той с пресъхнало гърло.
Думите стреснаха мъжете в кръчмата, накараха ги да наскачат от местата си, да започнат да се кръстят и вайкат.
- Що думаш! Къде са! Тука ли са?
- В Поройно, на ден езда! С очите си ги видях. Бог да ни е на помощ!
- Що са дирили в Поройно?
- Що да дирят! Избили са мъжете, отвлекли са жените и малките, стадата са отвели... дяволски дела татарски!
- Господи Исусе Христе!
- Смили се над нас, Богородице!
- Татари! Тук! на един хвърлей от Търново! Пред прага на българския цар, проклето да е името му! Къде е той?! Кой ще му пази земите, ако не ги пази той, дяволите го взели?
- Царят е слаб и куц. Болярите нехаят. Крият се по твърдините и носа си не подават навън.
- Те ще се оправят, не ги мисли тях. Ами нашите посеви и къщи? Стадата и стоката? Кой ще ги пази? Нали болярите трябва, нали царят?
- Че що да сторят цар и боляри срещу татарите. Туй не са хора, а дяволи!
- Да мълчиш, Димитре, овча главо! Хора са...
- Хора, друг път. Идат от нощта, вземат каквото искат и пак в нощта изчезват, а подир тях...
- Че аз ги видях по светло! Не говори без да знаеш!
Тогава се изправи Момчил Дългия – огромен като мечка, с яки пестници като канари, с гърди като бъчва и юнашки мустаци по цяла педя дълги. Гласът му прогърмя и накара всички да замлъкнат.
- Не знам за вас, но аз още днес взимам домочадието, натоварвам каквото мога на каруцата и тръгвам за Търнова града, на Царевец да диря помощ.
Мъжете закимаха, съгласни с най-едрия и силен измежду тях. Щом великанът Момчил ще бяга, на тях какво друго остава.
- Тъй, тъй. Наше село няма твърдина, трябва у града да идем.
- Няма да излезе царя да се бие, той и не може...
- Куц и хром, Бог го е проклел!
- Да бягаме, да се спасяваме. Против татарите насреща не можем да стоим.
- Бог да ни е на помощ! Само той може да ни избави от тази беда. Само чудо!
- Чума да им прати или друга болест някаква...
Двама-трима по-бързи в решенията и делата, гаврътнаха виното и напуснаха кръчмата. Останалите се готвеха да ги последват – към Търново, към високите стени и яки порти.
- Колко пъти Бог е пращал чума на татарите, що години вилнеят вече!
Гласът идеше от ъгъла, където незабелязана досега сянка се раздвижи и разкри мъж с гугла и тежко наметало, що бе стоял неподвижен и търпеливо бе слушал думите на хората. Лицето му се подаде изпод качулката – сурово, грубо, покрито с гъста брада, с очи сини и страшни. Кой беше и от къде идеше – бойковци не знаеха.
- Колко пъти? - попита отново непознатият.
Никой не отвърна.
- Николко! Кажете ми още, поне по-учените от вас, колко пъти Бог е пратил чума на враговете еврейски, що са били народ божи?
Малцина бяха запознати със Светото писание, за това погледите се обърнаха към поп Грую. Той смутено заби поглед в краката си и не понечи да даде отговор.
- Николко! Бог не праща чума на враговете. Не! Той праща избрани хора при своите верни, да ги учат и да ги поведат. Пращал е пророци на евреите. Прати и при нас свой избраник.
- Кой? Ти ли? - рече Кирил Жътваря подигравателно.
- Аз!
Непознатият стана и извади дълъг меч, блестящ и лъснат, от чисто желязо, що само най-изкусни ковачи могат да сътворят. Такива мечове имаха само болярите и другите видни люде, а не бедни скитници.
- Името ми е Ивайло! - рече мъжът и очите му блеснаха. - ...
Време е за първото решение в играта, читателю! Премисли добре и избери следващите думи на Ивайло!
... Пресветата дева, Богородица, ми се яви в съня и ми каза да поведа българите против татарите. (2)
... Водил съм война отпреди, опитен съм във военното дело и знам как да поведа хората срещу татарите. (3)
... Хванете оръжие и се бийте редом с мен и ви обещавам не само геройска смърт, но победа и вечна слава! (4)

Избирам епизод 2, защото хората по онова време са били много набожни.

Ти верно ли гледаш след "Калоян" ?

Вдъхнових се малко нещо аз... вчера, докато чаках един пациент и четях във фейсбука как всеки мърмори, а на никой не му се протестира.

ПП - да, епизод 2 е верният избор. Ивайло точно такива работи е разправял.

Идеята е следната:

Ивайло е син на Овечки болярин, има българско военно обучение. баща му е убит при първите нападения на Татарите, а той е взет в плен. В стана на татарите блесва със сила и съборазителност и се запознава с младия хан Ногай. С негова помощ успява да избяга и се завръща в България. Вдига бунт, изгонва татарите (той ги познава много добре какво представляват), сваля Константин Тих. Следват битки с ромеите и отново татарите, прочува се, завърта му се главата. Накрая селяните го напускат и той отива при Ногай, своя приятел. Ханът обаче го предава и го убива.

Няма да има добър край като Калоян тази история.

1.А трябва ли да е владетел отново в главната роля?
не може ли да е обикновен/полуобикновен човек,а историята на царя да е паралелна в далечината или близината?
по този начин ще имаш възможност да напишеш история,с какъвто искаш край и пак няма да бягаш от фактите...

2.по нашите земи чума имало ли е?

3.нещо по-близо като история и време не ти ли се пише или те е страх да не те заклеймят като....

mu6-more-rock писа: писа:

2.по нашите земи чума имало ли е?

Като се има предвид, че пандемията от чума наречена Черната смърт тръгва от Кафа, което си е причерноморски град и е принадлежал на Генуа, които са били най-големите търговци по онова време, е много вероятно и тук да е чумна пандемия. Все пак няма записки или документи по темата, както за Западна Европа, така че не се знае до каква степен е била засегната нашата територия. Тук намерих доста инстересна статия по темата:

liternet.bg/publish8/ivelin_ivanov/chumata.htm

Българите са нагъвали чесън и не им е "пукало" за чумата.

1. Ивайло просто е много интересен персонаж, който позволява много свобода за интерпретации.

2. Чума е имало. Народът я описва като зла жена, която ходи да взима живота на хората по списък. И дори Бог, който хората са си го представяли като беловлас старец, се страхува от нея. Нищо, че трябва да е всемогъщ според християнството.

3. Искам да пиша още за средновековието, докато съм на тази вълна и съм събрал информация. Всеки по-късен период ще ми коства много задълбочено проучване, пък и честно казано не ми е така интересен като мечовете и лъковете.

Чел съм, че чума има по нашите земи (тогава даже не са били наши) още по времето на Юстиниан, като близо половината Константинопол е бил затрит. Ако не се лъжа, дори една от жените на Цар Иван Асен II е била жертва на чумата, та той го е счел за знак божи (това Ксенокса може да го каже по-точно). Със сигурност чумата я е имала по нашите земи, колко е била разпространена по времето на Ивайло не съм сигурен - до Черната смърт има още около стотина години, така че може и да не са се страхували толкова много жителите, предвид факта, че е имало доста по-честосрещани болести и бедствия, които да ги морят.

Няма такъв цар, казващ се Ивайло, това е измислица на Константин Иречек Взима името от една сръбска книга, в която се чете следното :

"Аз раб Божи Констандин четец, а зовом Войсил граматик, писах книги сие презвитерю Георгия, а зовом попу Радославу в града Свърлиззя в дни царя Иваила и при епископа нишевцям Никодимя"


Има "Там един селянин Кордокува, който пасял свине срещу заплащане" или "Един Лахана, пастир, занимаващ се с разбойничество"

Предлагам книгата да се казва "Зелето" или "Зеленчукът" На гърците им вярвам доста повече.

Или с две думи - точно за тоя "цар" не си заслужава да се пише. Вярно, че дава най - много поле за интепретация, ма все пак...

По принцип е харесвам исторически книги именно заради такива неразрешими спорове. Адашът ми е най-интересната личност от нашата история, така че тази КИ бих си я взел. Не е бил цар, окей, обаче колко прости свинари се женят за царици? Радвам се, че Блекбък избира теорията за болярския му произход.

Лисичков, ай файнд юоур лак оф патриотизъм дистърбинг!

Според баш патриотите Кордокувас идва от Курт (Курт Докс Уваш), което значи Вълк. И е старо прабългарско име, та чрез Ивайло се въздига стария български арийски род Дуло, за да се разправи с тюрките (монголите) и (юдео-християните) ромеите.

Ефикс помести много хубав материал в друга тема. Най-ценно за мен е финалът, далекосрочните последствия от въстанието на Ивайло и неговата безкомпромисност. Не са добри.
От живота и делото на този цар могат да се изведат много интересни поуки, може много да се разсъждава за личността и биографията му. Например в манголския стан може да се запознае с историята на Чингис Хан - човек, който е клал наред и най-доброто, което можел да измисли за едни град било да го сравни със земята, за да освободи място, където да пасат конете му. Ето причина да е жесток. Определено би било интересно.

xenox писа: писа:

3. Искам да пиша още за средновековието, докато съм на тази вълна и съм събрал информация. Всеки по-късен период ще ми коства много задълбочено проучване, пък и честно казано не ми е така интересен като мечовете и лъковете.

Аха,по-добре щом имаш информация да влезе в употреба
а и на сила едва ли ще се получи добра история,така че трябва и на автора да му е интересно и забавно...
дано някъде между втория и третия наследник да си събрал информация и за войводите и Организацията,че да попуцаме с кремъклийки (а то май и тогава е имало лъкове,както и саби и ятагани,ками...)

туй ,пък днес видях че се намира:

www.vbox7.com/play:2e8f729757

лъковете изчезват 15 век с появата на аркебузите. Последните стрелци които са комбинирами със огнестрелно оръжие са 1443-1448 година по времето на похода на Хунияди. хунияди наема 500 швейцарски стрелци - смъртоносно точни, още към 1500-2000 души с аркебузи и ранни мускети, другото е пехота и кавалерия. По време когато се появяват пушките - повече от век-век и половина по-късно по-късно вече отдаван няма лъкове. лъковете започват да изчезват още с мускетите, а с появата на пушките вече съвсем ги няма.
ивайло е по-интересен в друго отношение. Болярите не го приемат, като "селски цар", той е принуден да се ожени за вдовицата на покойния цар за да се легитимира. Впрочем същото се случва и с Борил, който се жени за вдовицата на Калоян и се обявява за настойник на дъщеря му - за да се легитимира. Това е типична ромейска практика.

П.С. всъщност за ранните години на Ивайло не знаем почти нищо - споменава се че "Водел ги някой си Ивайло наречен Бърдоквата, защото го намерили в една маруля". И толкова.
Прави впечатление, че ромейския разказвач, е повлиян от разказаза за Мойсей, намерен в тръстиките/ по онова време са били много религиозни, всичок са приписвали на Бог, та не е чудно./, затова не е казано в прав текст, че Ивайло е копеле.