Български проекти.

В темата на Върджил стана дума за книга-игра, засягаща елементи от българската история. Не, че ще се хвана да пиша нещо подобно в скоро време, ама все пак ще ми е интересно да проуча мненията по три теми, които ме вълнуват отдавна и с малко въображение могат да се развият подобаващо. Примерно:

КАЛОЯН
Поемаш България след смъртта на Асен и Петър и трябва да завладееш Цариград. Проста задача, но за целта трябва да не те убият, да стабилизираш държавата, да прикоткаш папата без собствения ти патриарх да те прокълне, да помогнеш на селячеството без да те предадат аристократите, да лавираш между българските боляри и куманските вождове, за които както си цар, така може и да не си. За капак трябва да се разбереш с унгарците и да измамиш гърците, да набиеш няколко рицарски кратуни и да си наемеш флот. Проста задача, наистина.

КОНСТАНТИН
Не, няма да убиваш вампири. Ти си обещаващ константинополски философ, привикан от императора и патриарха да води дипломатически мисии по цял свят. Ако се справиш имаш бонус - може да ти дадат да напишеш нова азбука и да създадеш славянската цивилизация, а ако успееш с тая работа ще станеш светец и на твое име ще кръщават училища, университети и църкви. Тук сте все сатанисти върли атеисти - как ще ви хареса играта да се води от името на християнски мисионер, дето не умее да реже глави, ами само приказва?

ТРЕТА ТЕМА
Това е темата за езика на подобни книги. Дали да е средновековен, стил Анна Комнина или по-съвременен. Например: седят си Константин и брат му, пишат азбуката и единия вика на другия "Ей, ако успеем ще ни направят светци! Представяш ли си? Св. св. Кирил и Методий! Това звучи..." А брат му го срязва "Звучи нелепо, продължавай да работиш!"
Блонд беше направил нещо такова от гръцките митове в Херкулес. Как ще се приеме приложено към нашата история?

Ако успееш да поддържаш такъв стил и в самите книги - зимвам ги и трите!

Кал писа: писа:

Ако успееш да поддържаш такива стил и в самите книги - зимвам ги и трите!

+1

Идеята за книга-игра по българската история или митология, за мен е крайно интересна. Изненадан съм, че такава липсва, ако не броим Вълчан. Дори си мисля, че не е задължително да се следва изцяло историческия факт, а може да има фантастични залитания, като "Симеон завладява Цариград".

Идеите ме кефят. Особено за Калоян и Константин. Иначе не съм особено сигурна дали трябва да се ползва по-съвременен език. Е, да, ще бъде забавно, особено ако умее автора да спази баланса. Обаче дано не стане някоя дивотия като сериалчето Българ (така ли се пишеше?). Нямам нищо против него, ама да слушам как Калоян и болярите му си говорят като сегашни несебърски простаци, не мерси.

Темата за Калоян е безспорен удар! За философите също звучи интересно, но не виждам какъв може да бъде екшъна при тях. Освен, разбира се, в случай че не ги "пипнеш" така, както Гай Ричи (според мен успешно) ни представи Холмс и Уотсън. И тъй като е историческа тема ми изниква асоцияция с Викингите на Майкъл. Калоян заслужава поне две, а по-добре и три книги, които да обхванат целия период на управлението му. Черешката е, че предвиждаш основната цел да бъде Константинопол!
Концепцията е страхотна, вече от теб зависи дали ще я реализираш. Аз силно се надявам това да се случи, така че - успех!

Meriadoc писа: писа:

Идеята за книга-игра по българската история или митология, за мен е крайно интересна. Изненадан съм, че такава липсва, ако не броим Вълчан. Дори си мисля, че не е задължително да се следва изцяло историческия факт, а може да има фантастични залитания, като "Симеон завладява Цариград".

+1

Абсолютно страхотна идея. За Калоян има много потенциал поради многото страни, които са засегнати в конфликта от онова време. Езика стига да се получи добре няма значение дали ще е автентичен или осъвременен. Важното е да можеш да предадеш атмосфера. Който вариант смяташ че ти е присърце повече по-добре него избери.
А на мен любимия ми владетел е Самуил и ако някой се наеме да претвори този исторически период ще съм много щастлив. Двубоят м/у Самуил и Василий Българоубиец.

Ами с реализацията на първите две идеи (страхотни са) според мен както трябва може да се справи само Л Николов. Третата честно казано не ми допада.

Цариград е бил доста доста непревземаем. То не е като да не е стигакла българската армия няколко пъти дотам, но просто това е такъв град какъвто не е имало в цяла европа по това време.

Благодаря за позитивизма!

Смятам Калоян за подходящ, защото царуването му е сравнително кратко и много динамично. Релано е едно евентуална книга да има три части.
Първата - до пристигането на кръстоносците, когато трябва да обединиш каквото можеш от България, като не винаги най-добрите решения са историческите, а те от своя страна имат различна цена. Например Калоян превзема Варна на религиозен празник, което би могло да се отрази зле на отношенията с гърците и собствения му патриарх, но пък ще вдигне престижа и отношенията му с куманите. С Добромир Хриз и Иванко (убиеца на Асеня) може да се водят преговори, както е било на практика или да им излезеш с войска и да ги победиш на бойното поле, а после да сложиш свои хора за управители на областите. Играта може да е разделена на години, като имаш за цел да присвоиш колкото се може повече области, но не е фатално, ако не успееш.
Втората част - битката с рицарите - смятам, че е нелогично те да сключат мир с Калоян, като по този начин лишат читателя от възможността да ги закара в блатото и да ги изколи до крак. Разбира се, ако си изградил силна армия може да не им се церемониш много и да ги срещнеш на открито поле, но тогава ще си береш последствията. Целта на тази част е да завладееш Солун, като избегнеш готвения срещу теб заговор - т.е. ще има и криминален елемент. За съжаление (или щастие) не знаем кои са заговорниците и какви са мотивите им - тук има възможност за всякакви интерпретации и авторски фантазии.
Третата част - само ако си постигнал много добър резултат в първите две части можеш да си позволиш да атакуваш Цариград. Вярно, години по-късно турците го превземат с флотилия и 100 000 армия срещу 7 хиляди защитници и пак нещата са на косъм, но ми се струва, че Калоян има определени шансове. Все пак кръстоносците го превземат с има няма 30-40 хиляди рицари. За целта читателят трябва да е вече господар на Балканите, да е обединил болярите и куманите, има духовна подкрепа от папата и собствената си църква, да е подчинил или поне да е извъдил от играта гърците и да успее да си спечели мир с Унгария - само тогава има шанс да опита поход към босфора. По това време Никея още не е укрепнала, а кръстоносците са на практика разбити (читателят ги е бил даже по-яко и от реалния Калоян).

Между другото, ако някой утвърден автор си хареса идеята - направо му е подарявам. Само да ми пише, че се е захванал, да не си губя времето и аз

Книга за Константин Кирил би била повече литература и по-малко игра, като целта ми е да се разкаже за този велик човек по един достъпен за младите начин. Смятам живота му за невероятно интересен, а на практика е непознат у нас за широката аудитория.
Покрай него ще стане дума за един учудващо мирен период в историята, когато войните се водят повече на духовната сцена, а не по бойните полета. Византия, която познаваме като мракобесна вероломна империя, може да се разкрие в по-добра светлина. Не знам как ще се хареса и това на българите, за които избиването на ромеи е нещо като национален спорт. Макар да ми се струва, че един съвременен българин повече може да влезе в кожата на константинополчанин, който живее някъде из 7-8 етажна сграда на половинмилионен град, пазарува от кварталното магазинче с пари, чете книги и прочие, отколкото на средновековен българин, чиито сделки са в овце и волове.

Тук обаче се иска страхотна подготовка - за Византия, за разлика от България, се знае много - даже за бита на простолюдието и лесно можеш да напишеш някоя глупост. За щастие доста малко хора биха те разбрали.

Средновековието явно е любима тема, но да видим нещо друго. Как ще ви хареса нещо в стил "Бригада" на нашенска почва? Ти си МУТРА, оспорваш примерно пазара на наркотици в София, стрелят те с гранатомет докато си пиеш кафето, жена ти те ползва за банкомат, а децата те обичат само когато им правиш подаръци, но пък всяка вечер си с различна манекенка. И въпреки това си симпатяга, имаш високи идеали и ги отстояваш.

xenox писа: писа:

Ти си МУТРА, оспорваш примерно пазара на наркотици в София, стрелят те с гранатомет докато си пиеш кафето, жена ти те ползва за банкомат, а децата те обичат само когато им правиш подаръци, но пък всяка вечер си с различна манекенка. И въпреки това си симпатяга, имаш високи идеали и ги отстояваш.

Има един такъв герой в " Да пробудиш драконче " на Теллалов. Само дето не е мутра, ами ги бие.

Кал писа: писа:

xenox писа: писа:

Ти си МУТРА, оспорваш примерно пазара на наркотици в София, стрелят те с гранатомет докато си пиеш кафето, жена ти те ползва за банкомат, а децата те обичат само когато им правиш подаръци, но пък всяка вечер си с различна манекенка. И въпреки това си симпатяга, имаш високи идеали и ги отстояваш.

Хлапето 2?

Четвърта идея:

БГ ДОКТОР

Вземаш си дипломата за лекар, изпълнен с идеали "да помагаме на хората" и "първо да не вредя". Тогава започва лудата надпревара със смъртта, колегите и шефовете, по време на която загубваш някъде идеалите и се превръщаш в безпощадна машина за печелене на пари на чужд гръб. Преминаваш през Спешното, където пияни колеги поставят идиотски диагнози и получаваш по 20 фалшиви обаждания на вечер, работиш на курортите, където шефовете поставят камери в кабинета, за да те следят дали няма да откраднеш част от заработката и ти налитат разгонени рускини и поляники, пишеш лекарства на фирми, които те водят по екскурзии в чужбина, започваш специализация по втория начин, защото първи няма, справяш се с конкуренцията на чуждестранните специализанти, които се обучават с предимство, тъй като си плащат, надцакваш бившите си учители, като отваряш конкурентна болница и им изсмукваш клиентиелата и накрая ставаш министър на здравеопазването, където са най-яките рушвети. Крайната цел е да си купиш Бентли.
Пък може и да си останеш съвестен и беден, да помагаш на хората колкото се може по-безкористно и накрая да умреш забравен от всички от рак на 60 години, точно преди пенсия, като стана с една позната...

Нещо средно между "д-р ХаОс" и "ромски лабиринт". Всичко това поднесено с чувство за докторски хумор и солидна доза цинизъм.

Какво ви е мнението и за злободневните теми като вариант за игра?