Български проекти.

Ти си авторът Но Магнаура в случая ще е анахронизъм.
Много от учените преподаватели са замонашени на късна възраст бивши светски чиновници. Примерно Михаил Псел е бил такъв. Точно тези обикновено са идеални представители на интелигенцията, но не са точно "старци".
Колкото до Хиподрома - по Калояново време той вече е употребяван рядко и то предимно за военни игри и демонстрации, а не за класическите състезания с колесници. Мануил Комнин е провеждал рицарски турнири там.

Днес затрих цялата втора глава и започнах да я пиша отново!

Никита пише "Но понеже настъпила зимата и реките замръзнали, тъй като там климатът изобщо е студен и суров, и падналият дълбок сняг напълно покрил земята, като не само запълнил долините, но и затворил вратите на къщите, то императорът отложил похода си до настъпването на пролетта, заповядал на войската да остане на лагер в тамошната провинция, а той бързо се запътил за столицата, където присъствал на конни състезания и се наслаждавал на театрални представления. В началото на пролетта той отново тръгнал на поход и се насочил срещу мизите. Цели три месеца се бавил и много се измъчил с превземането на крепостта Ловеч, но оставил и тази работа незавършена, напуснал обсадата и се върнал в столицата. Красотата на Пропонтида, нейните приятни дворци, ходенето на лов и ездата като с вериги привързвали към себе си нашите императори и не им позволявали да останат дълго на открито поле, но като страхливци ги заставяли да дезертират при тях. Макар императорът тогава и да пленил жената на Асен и макар и да взел като заложник другия му брат Йоан, все пак работата тръгнала към лошо."

Не са ли били на хиподрума?

Може и да са били на Хиподрома, но изразът "конни състезания и театрални представления" сам по себе си не е достатъчно ясен.

Първо - не е ясно какви точно "конни състезания": надбягвания с коне, надбягвания с колесници или турнири между кавалеристи? Абе това с колесниците направо го отпиши.
Второ - не е ясно какви "театрални представления": в Константинопол не е имало собствено театър, а театрално представление просто не се провежда в сграда от типа на Хиподрома. Чисто технически не е и възможно, да не говорим, че такова нещо като византийски театър няма. Самата дума "theatron" означава изобщо "зрелище".
Трето - не е ясно (или по-скоро е съвсем ясно) дали не става дума просто за архаичен изказ на Никита Хониат: византийските историци анахронично използват понятията и реалиите на античните автори и думите им не трябва да се схващат едно към едно. Това е все едно с теб да идем на кръчма, да обърнем по някоя бира и после да напишем във форума, че сме седнали "в хладни механи руйно вино да пием". Което няма да е баш лъжа, но няма и да е буквално истина, а ще си е просто литературщина и по-точно архаизация в говоренето, която всеки наш приятел би разбрал просто като литературна фигура, но благодарното потомство след осемстотин години би я изтълкувало зле, тоест буквалистки.

Склонен съм да вярвам на византийските автори в описваните от тях събития, но не и в битовите детайли. Докато българската историография като цяло прави точно обратното.

Прав си, ще има анахронизми. С тях е по-интересно. Константинопол някак губи част от чара си с отмирането на някои забавни антични практики.
Все пак не съм сигурен, дали Никита няма предвид нещо близко до това, за което пише. Театрални представления могат да се играят и без амфитеатър, в някоя зала в двореца. По това време гърците вече започват да се чувстват гърци и се ровят из античността, за да си галят самочувствието. Състезания също е съвсем реално да се провеждат, дори без социалната им функция от по-ранния период - просто забавление за василевса.

Преди малко ми хрумна да има вариант нашия човек да се зарази със сифилис ако хойка неразумно из Цариград и това да го убие някъде по средата на приключението, без читателят да е способен да го спаси. Щото по това време лечение като цяло е нямало. Но пък пустият му сифилис се разпространява масово няколко века по-късно, така че и това би било анахронизъм. От друга страна ще бъде поучително за младите, да внимават до къде може да ги докара кодова дума "заек".

Ако ще го заразяваш със сифилис, прочети малко повече за заболяването. Не се умира толкова лесно от него, колкото да ти се случат други гадни работи. А и наистина май по тия времена по тези земи го е нямало...

Внимавай с анахронизмите
Театрални представления никога не са играни в амфитеатър - амфитеатърът е предназначен само за гладиаторски боеве. Театралните представления се играят в театър. Театърът не е същото като амфитеатъра: първото е полукръглата сграда за постановки, а второто - кръгла за спортно-кървави събития. В Константинопол не е имало построен нито театър, нито амфитеатър, нито дори одеон (което е все едно малко театърче за концерти и рецитали). Имало е само хиподром или стадион - тоест елипсовидно съоръжение за конни и колесничарски надбягвания.
Ровенето в Античността не е преставало за цариградската интелигенция, но е ставало само посредством четене и писане на текстове. За истински театър с представления ще трябва да ходиш чак до ренесансова Италия - във Византия такова нещо е непознато след VI-VII в. Тоест не, няма вариант младият Калоян да гледа най-модната постановка на Софокъл в Малък градски театър зад Влахерните Най-много да е имало литературни четения на дадена пиеса по роли в затворен кръг.
За колесниците ти казах - този вид забавление отмира с градските партии, тоест най-късно през XI в., ако не и по-рано. Поддържането на колесници, колесничари, състезателни коне, нещо като мажоретки, треньори, фенклубове и пр. си е присъщо на една по-ранна епоха, но не и на комнинова и следкомнинова Византия. Казах ти и това - от времето на Мануил Комнин нататък на Хиподрома са провеждани рицарски турнири и изобщо воински демонстрации от страна на наемници, конни надбягвания и понякога игри на топка за аристокрацията. Възможно е дори да е играно поло с коне, но не задължително пред публика. Хиподромът в един момент спира да се употребява по предназначение. Колесниците изчезват много преди XIII в. Византия все пак е средновековна държава.
За сифилиса Nichy е прав. Рано му е.

Навремето в списание "Дъга" имаше комикс за въстанието на Асеневци. Та там Асен сразяваше западни рицари (събаряше ги с куманско ласо от конете им) на Хиподрома преди да се яви пред Исак Ангел и да помоли да му разширят пронията. Що просто не изкараш младия пленен Калоян да се сражава на Хиподрома с датските и английските наемници на василевса за забавление на столичната аристокрация Естиствено, нашият ги натръшква на земята и отнася овациите на славофонните ромеи и симпатиите на цариградчанките, друг път невидели такъв хубав и як "миксоварварин" Даже може да припомниш как Ана Комнина се е възхищавала някога от Боемунд Тарентски. Дето се вика, епохата и така си е интересна, не ти трябват анахронизми, за да си продадеш добре книгата.

Днес прочетох "Назад по линията" на Робърт Силвърбърг. Научнофантастично романче за един, който води туристи назад във времето из Константинопол. Почти нямаше анахронизми, само порнякът беше в повечко, но като цяло - забавна книга. Пробвай я, може да ти хареса.
Бих ти препоръчал и една-две научно-популярни книжки за Византия, ама ти няма да искаш да ги четеш. Наистина ти си си авторът и смятам при всички обстоятелства да си купя книгата ти като излезе, но имай предвид, че без анахронизми ще е по-хубава.

Би ли дал малко повече информация за ролята на богомилите в играта и за това как са представени?

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

няма вариант младият Калоян да гледа най-модната постановка на Софокъл в Малък градски театър зад Влахерните

за театър не съм си и помислял. друго са състезанията с колесници, които ми се искаше да включа, но мога да ги заменя с въпросните конни състезания и бойни демонстрации. друга моя приумица е теорията, че след смъртта на Мануил Комнин и погромите на Андроник на западни практики като рицарските турнири навярно не се е гледало с добро око, така че съм ги ситуирал в покрайнините, да се провеждат неофициално. Което сигурно също не е вярно.

отказах се и от сифилиса, макар че добре се вписва с теорията, че Калоян не е убит, а е починал от болест. рано е за масови епидемии, но не е невъзможно да хванеш луес на балканите, ако се напънеш. самото име сифилис се свързва с древногръцка легенда. освен това една гума в мозъка може да даде раздразнителност, мания за величие, а защо не и халюцинации на Св. Димитър на бял кон с копие в ръка. пасва си идеално! само че ще е тъпо да минеш 80% от книгата и героят ти да умре по такъв нелеп начин.

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Що просто не изкараш младия пленен Калоян да се сражава на Хиподрома с датските и английските наемници на василевса

това е напълно невъзможно според мен. Калоян е залог за мир с България и ако нещо му се случи по време на такъв двубой Асен и Петър веднага ще опустошат Тракия. самият василевс няма да допусне да се излага на опасности. повече ми харесва идеята на Фани Мутафова, че ромеите се опитват да го омаят с чудеса и обещания за власт.

да си призная - от месец търся нещо византийско из книжарниците, но не мога да открия. имаше книга за Юстиниян, която не ми върши работа, но би ми била интересна, имаше и някакво Убийство във Византия, но е изчезнала от рафтовете. ако имаш идея за книга за Комниновата и Ангелова Византия - казвай!

за анахронизмите съм съгласен - на практика това, което трябва да променя са състезанията с колесници, което лесно ще стане. можеш да ми помогнеш и с някакви идеи за 1. френски рицар на служба при императора - няма нужда да е историческа личност, просто името и родния му град да звучат правдоподобно, 2. имало ли е хазарт по време на тия Комнинови състезания на Хиподрома и 3. доколко е била разпространена проституцията в Цариград. Информацията която намирам е за по-ранни периоди, както обикновено.
между другото намесих Никита Хониат, участието му ще се получи добре.

Ro#i# писа: писа:

Би ли дал малко повече информация за ролята на богомилите в играта и за това как са представени?

богомилите не ги харесвам изобщо, направо си признавам. в книгата ако имаш добри отношения с тях ти предават Пловдив без бой, но иначе не вършат нищо полезно. въпреки, че в армията на Алексий Комнин, десетилетия по-рано е имало, примерно, манихейска или павликанска бойна единица (не помня точно).
по времето на Калоян богомилите вече не са толкова диви, колкото по времето на свети цар Петър, но идеите да не се плащат данъци и да не се участва във войската сигурно са циркулирали сред еретичното население (те са принципно прилепчиви) и прекомерното им разпространение не се отразява добре на състоянието на държавата. при добро желание или за да закърпиш отношенията с църквата можеш да свикаш антиеретичен събор, даже няколко.

Тарикате имам въпрос, явно е, че си запознат добре, та да врътнем едно теори-крафтване...

Театър в античния смисъл очевидно няма. Но дали не е имало все пак театрални трупи? Не е задължително да ги е нямало и не е задължително да са в театър или одеон, може би частни представления и нещо подобно? Някак си не вярвам заниманието да е прекъснало изцяло - забавленията рядко умират.

Също така... може ли да е имало куклен театър вече?

Докторе, то един показен двубой пред публика може да не е на смърт, а просто като демонстрация на техника. "До първа кръв", един вид. Или до падане от коня. Един заложник да покаже ловкост си е нормално, пък и успехът може да му докара някакви точки за нещо, знам ли. А неуспехът - да му отнеме.

Това с богомилите и Пловдив е готино

Това за западния рицар също е добре. Ами какво да ти кажа - може да е всякакъв западняк. Примерно Вилардуен казва, че Константинопол е защитаван от датчани и англичани. Значи някой Харалд Храфнсон, Свен Сигурдсон, Кутберт от Херифорд или Едгар от Линкълн би бил съвсем на място. Освен това фамилията на маркиз Бонифаций Монфератски има солидни връзки в Константинопол още преди 1204, така че някой от италианските рицари на маркиза би могъл да е на служба в Града - някой Убертоне ди Роборето, Гулиелмо дела Фраскета или Аделино ил Бастардо, да речем. Също част от участниците в Третия кръстоносен поход не се добират обратно до Германия след удавянето на Барбароса - има останали във Византия, така че и някой немец би бил на място: примерно Гунтрам фон Люе, Хилдебранд фон дер Леершпиле или нещо от сорта. Някой блед фризиец, в родината си васал на Анри дьо Ено и граф Бодуен, също може да бъде подходящ. С грозно холандско име: Ферумбрас ван Хьоузинхеен. И така нататък. Имало е и една френска принцеса, вече не помня името й - Агнес или Маргьорит - вдовица на някого от Комнините и роднина на френския крал Филип II Август, която била забравила френски по времето, когато кръстоносците превземат Цариград. Явно свитата й е била измряла. Съпругата на Исак II пък е маджарка, така че е имало и унгарци. Вече да не говоря, че можеш да набуташ руснаци, волжки българи, турци, араби, арменци, грузинци, албанци, български славяни, власи и каквато още паплач ти хрумне. Дьо Клари пише, че в Константинопол имало даже някакъв чернокож етиопски християнски княз (с татуиран кръст на челото) и кръстоносците доста му се чудели.

Можеш да си сигурен, че проституцията си е вървяла много професионално Все пак - столица, разквартирувана войска, разпасани аристократи, търговски квартали, разпопени простаци... нормално си е. Имало е и кръчмици, и задни стаички, абе град като град.

Популярна и готина книжка за Византия е "Византийците" на Ейврил Камерън - можеш да си я поръчаш по нета, нова е. Иначе много добри, но трудни за намиране са "Българите в представите на византийците" от Петър Ангелов и "Българите във Византия" (както и "Фамилията на Асеневци") от Иван Божилов.
"Убийство във Византия" не ти върши никаква работа - това е роман на Юлия Кръстева, но само заглавието му е византийско, инак действието няма общо със Средновековието. "Вечер във Византия" също не ти трябва Но "Назад по линията" на Силвърбърг е приятна.



Хамелеоне, имало е трупи от танцьорки, но театрални трупи не са известни. А ако е имало куклен театър, той трябва да е бил турски, сиреч не много популярен. Все пак няма такова нещо като пиеса, написана по византийско време, а не вярвам улични изпълнители да седнат да играят Есхил и Еврипид пред народа на пазара. Колкото до частните представления - по-скоро аристокрацията се е задоволявала да чете античните пиеси на глас на културни запивки.
Обаче примерно може да е имало професионални гуслари, певци и разказвачи на приказки, легенди и поеми по пазарищата - ориенталска работа. Та дори и слепи певци, мечкари, разни фокусници, ей такива неща.

вярно, че в турнирите обикновено никой не се стига до смърт, но инциденти винаги стават. аз ако съм на Исак по никакъв начин яма да допусна към заложника ми да фучат остри копия. въпреки това Калоян участва в апокрифен турнир, без знанието на василевса.

заформи се историята. рицаря исках да се казва Шарл, за да може нашия да му вика Шаро, но и някой алеман върши отлична работа, защото Калоян съм го описал с двурък меч в боя, получен като подарък в Цариград. понеже е страшно висок и силен го върти и с една ръка.

за сега има 120 епизода, плюс планирани още 50-60, които могат да се заменят с простото "разпредели 30 точки по тези и тези показатели", но така е по-интересно и въвежда в историята. в глава "Пленник в Цариград" можеш да намериш информация за почти всичко, което ще ти трябва по-нататък в играта (но от 8-9 варианта можеш да ползваш само 2), а в "Първи стъпки" - да си очертаеш основните приоритети и отношения с отделните фракции.

Супер! Значи сега остава да стискаме палци и да чакаме

Нещо ново по темата случайно да има ?

Бях зациклил по едно време, като излезе Football manager 2012, но в момента пиша усилено.

Ще се казва нещо от рода на:

ЦАР КАЛОЯН
и златният печат

имам готови 300 епизода и още стотина нахвърляни, но неподредени. от общо над 1200 както се очертава. повечето са литературни, доста дълги, включително обширни исторически ретроспекции на салам, без които не може. иска ми се да включа колкото се може повече елементи от средновековието и за сега се получава.

ето нещо за богомилите, с които Калоян се среща предрешен като прост селянин:

"-Името ми е Иван, син на Иван от Калопетрово - представих се с най-фалшивото име, което ми хрумна.
-Какво те води тук, млади Иване?
-Искам да науча Истината – рекох смирено. - И да си спася душата – добавих. – И други неща…
-Слушай тогава! Слушайте и вие, скъпи приятели! – призова Славейко и множеството затаи дъх. - В началото бил Бог на Небесата, обграден от ангелите си. Най-личен сред тях бил Самаил. Голяма била силата му, защото на него било дадено да властва над Стихиите. Възгордял се той и поискал да застане редом до Бога, за което бил прокуден от Небето.
„Дотук нищо ново” помислих си.
-И сътворил нашия свят… - обади се един от другите новоприети.
-Точно така – рече дедецът малко раздразнено и продължи с напевен глас. – Сътворил сушата, слънцето, луната и звездите, животните и растенията – и всичко това в седем дни. Най-сетне направил и Човека. Адам и Ева били направени от безжизнена пръст и поради това били бездиханни. Но Самаил откраднал човешката душа от Бога и коравосърдечно я затворил в тялото на Адама…
-Аз знам друго – обади се пак многознайкото. - Първом Дявола опитал сам да го съживи, но понеже не успял помолил Бога да…
-Нека оставим тази легенда за друг момент! – рече Славейко спокойно, само че аз усетих как се напряга вътрешно. – Главното е, че душата на човека е част от Бога, затворена против волята си в тяло от груба пръст. Като в тъмница. После Самаил имал сношения с Ева, и тя родила син - Каин. От Адама и Ева пък се родил Авел, но той бил убит от Каина. Грешно човечество се умножило, а Самаил останал да властва над него и над целия свят.
-Но Бог видял, че Самали го е излъгал – чу се познатият глас. Не издължах и викнах:
-Кажи кога смяташ ти да говориш и който иска да слуша теб ще дойде да те слуша! Тук сме се събрали да чуем думите на дедеца!
Момъкът понечи да каже нещо, но се отказа след като му се озъбих. Славейко ми кимна благосклонно, доволен, че повече няма да го прекъсват.
-Да, както каза нашият брат, Бог не изоставил душата на човека. Той отделил от сърцето си своя син, Словото, наричано Исус, и го пратил на земята, за да спаси хората със своето учение. Исус проповядвал Божията истина, чрез която човечеството трябва да се освободи от веригите на Самаил и да се спаси. Дяволът узнал за слизането на Исус и повел люта борба срещу него. Той изпратил на земята своя демон Йоан Кръстител, да кръщава народа с вода и така да го отклонява от истинското спасително кръщение чрез Светия Дух. Това не стигало, ами Самаил хванал Исуса, чрез евреите, разпънал го на кръст и помислил, че го е умъртвил. Но се излъгал, защото Словото не се убива. Не, не се убива, чада мои. Иисус страдал и умрял само привидно и останал Слово за човеците до ден днешен, за да познаят истината и да се спасят.
-А не както учи Църквата… - опита пак многознайкото.
-Църквата безсрамно лъже за спасението. Техен бог е Дяволът. Безумци! Поповете, болярите и царят са слуги на Самаил, на Сатаната. Искат да подчинят хората на волята му, да ги оставят затворени тук, в гниещите ни тела. Не! Този свят е обречен на гибел. Смирете телата си, изтерзайте ги докрай и ще бъдете спасени. Не плащайте дан на царя, не вземайте в ръка оръжие, за да цапате с кръв ръцете си, не…
-Мога ли да попитам нещо? – чу се силен глас от дъното на залата.
Обърнах се – беше Радослав. Доста ядосан. Отправих една бърза молитва към... вече не знам към кой точно, да не вземе да оплеска нещата.
-Питай и ще ти се отговори, братко.
-Викате да не вземаме оръжие в ръце, ама като дойдат ромеите да ни избият да седим и да ги чакаме ли?
-Ти, човече, християнин ли си? – рече дедецът, без да се замисля. – Вярваш ли в Исус?
-Да! Разбира се, че вярвам.
-Тогава кажи ми: не е ли реъл Исус „Ако те зашлевят по едната буза, обърни и другата!” и още „Който вади нож – от нож умира”?
Въпросът увисна във въздуха. Дори моят телохранител да имаше какво да отговори, радостните викове на тълпата богомили бързо удавиха думите му.
Вечерта продължи с още истории, мъдри поучения и дежурните обвинения към Църквата. И царя. След края на срещата аз и охраната ми изминахме обратния път до Царевец в пълно мълчание и с тежка несигурност в душите."