Купихте ли си Котарака?

Това със сюжета винаги ми се е струвало най-абсурдното нещо на света. Само хора, ограничили се да четат предимно слаби автори, могат да намират интересни сюжети в книгите-игри. Просто няма такива и е абсурдно да има, освен ако не искаш да си продаваш графоманските изпълнения под формата на книга-игра.

Не че не съм се старал и историите ми да са добри, но те са добри за моите скромни способности, както и за възможностите и спецификата на жанра. Ако някой търси добра история, защо да чете за Хлапето, вместо за Хари Бош...

От задната корица на "Котаракът" ни прикоткват с уверението: "Твоето приключение ! В нея няма да четеш за подвизите на друг, тук героят си самият ти !".
Друг път. Героят е някакъв си недорасъл негодник, който няма нищо общо с мен.

vg писа: писа:

От задната корица на "Котаракът" ни прикоткват с уверението: "Твоето приключение ! В нея няма да четеш за подвизите на друг, тук героят си самият ти !".
Друг път. Героят е някакъв си недорасъл негодник, който няма нищо общо с мен.

Е, ако живееше в света на Крея, можеше и ти да си недорасъл негодник... няма как да знаеш.
Аз мисля, че доста хора могат да се впишат в образа, без да си дават много зор.

SilverWolf писа: писа:

vg писа: писа:

От задната корица на "Котаракът" ни прикоткват с уверението: "Твоето приключение ! В нея няма да четеш за подвизите на друг, тук героят си самият ти !".
Друг път. Героят е някакъв си недорасъл негодник, който няма нищо общо с мен.

Е, ако живееше в света на Крея, можеше и ти да си недорасъл негодник... няма как да знаеш.
Аз мисля, че доста хора могат да се впишат в образа, без да си дават много зор.

В света на Крея мене ме нема в целата схема. Знам, че съм другаде.
Мога да се виживея, все едно съм аз, ако ми повествуват във второ лице ИЛИ с хероя си понаприличваме по нещо. Тъй като второто никога не е в кърпа вързано, първото е по-лесният начин да се постигне сливане с образа. Нито едно от двете го няма в "Котаракът".

Е, па моЙе да имаш раздвоение на личността и другУтУ ти АзЕ да ти казва к'во е пра'ило докат' си дремал...
Иначе на мен лично не ми е проблем първото лице в книгата.

Аз пък не мога да повярвам че за някои хора "повестованието" от второ лице допринася да се вживеят повече в приключението.

Иначе целия свят на Котаракът ми стои малко по средиземноморски, така че съм ок с баниците и корите от портокали в морето

Това за ругатните е малко... спорно, но в случая оправдано, според мен. Има няколко места, където езиковата форма е малко странна, граничеща с издънка, но като цяло не ми се разваля впечатлението (писал съм там, по темите).

Мен пък точно стила, изказа, че дори и ругатните ми харесаха. Стори ми се по-различно от стандартното фентъзи с някаква нова атмосфера която ми допадна. Но не ми хареса целта на играта, нещо цялата идея да е в това да се сваля Елинор ми е далеч от моята представа за книга-игра.
И аз не знам да има орки.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Аз пък не мога да повярвам че за някои хора "повестованието" от второ лице допринася да се вживеят повече в приключението.

Вече двамина ме питате едно и също с чуждоезично трибуквие. Отговарям: ей такова, да го таковам такованото таковане.
Писна ми да не разбирате ясно казаното. Заявено е че читателт е героят, а всъщност не е. Ако не беше, нямаше да възразявам така срещу АЗ-стила в "Котаракът".

stalk писа: писа:

Мен пък точно стила, изказа, че дори и ругатните ми харесаха. Стори ми се по-различно от стандартното фентъзи с някаква нова атмосфера която ми допадна. Но не ми хареса целта на играта, нещо цялата идея да е в това да се сваля Елинор ми е далеч от моята представа за книга-игра.
И аз не знам да има орки.

Орките се споменават между другото, без да се срещаме пряко с тях. Но пък се сблъскваме с елф.

Ако да спечелиш благоволението на Елинор беше една от целите на играта, нямаше да е зле. Лошото е, че е главната цел. Единственият числов показател в играта е свързан тъкмо с нея.

Самата игра не е лоша. Кодовите думи работят много добре, както беше казал и Майндкрайм някъде преди година. Точките "отношения" обаче ми се видяха някак си насипни - по едно време печелиш цял куп (25, струва ми се) наведнъж. Допада ми, че има доста възможности за избор на изказване или действие. Избор измежду 5 варианта определено е по-добре от 2-3, особено, когато изборите са съдържателни. Системата обаче е твърде опростена за моя вкус. Предполагам, за да е достъпна книгата за новаци.

Стилът обаче е някакво разностилие, което на някои места ме дразни ужасно, когато стига до крайно просторечие (и то малко след изкуствено поетични описания). Не отива на една приказна вселена такъв език.