От кухнята

Епизодите Въобще да не те ограничават пиши си на воля. Евентуално можеш да събереш няколко локума в нещо по-обемно, стига да не става повече от две страници.

Шини: И котака и Сасините са около 45 000 думи, та явно в този краен обем се цели Хама. Нещо от рода на конкурса дето се готви: резказ игра в 5000 думи.

Всеки може да се досети от какво естество може да е породен лимитът по обем и думи, даже няма да питам

Ограничение по епизоди вече не знам защо си си сложил, защото това е доста непредвидим фактор и явно голям проблем на гореспоменатата система за разпределение - виждам я като приложима само при предварително известна цялостна структура на приключението. Така или иначе, имаш оставащи незаети 100 епизода, разпръснати в цялата книга и в допълнение можеш да прибавиш колкото решиш. Просто зарежи тази система (може и сега, може и когато запълниш въпросните 100) и продължи да разпределяш по другите стандартни начини епизодите. Няма да е хомогенно, но в крайна сметка е без значение, а иначе рискуваш да объркаш някоя връзка, което е доста по-лошо.
Абсурдно е да съобразяваш приключението към лимита епизоди, макар че е постижимо - книгата ще страда от това и ще е странно първите 250 епизода да са по 100 думи, а после да почнеш да вкарваш разни епизоди с по 500 за балансиране на лимита и отношението епизоди-думи. Такава рязка смяна в стила няма да е добра, дори да се справиш читаво самият ти с промяната.

Най-важният въпрос обаче е друг - дали оставащият обем, абстрахирайки се от епизодите, ти е достатъчен за завършване на играта и историята? Това е много по-важен въпрос и по-мъчен за решаване.

Аз съм особено доволен от това, че не трябва да се съобразявам с обем, брой епизоди и каквито и да е лимити - така историята може да се разгърне по най-естествения и творчески начин и да не страда качеството й от насилствени орязвания и ограничения. Мисля си дори някой ден да пиша по поръчка за някого да отстоявам това право (в един идеален свят може и да стане)
Само си представете "Спасението на Аврея", тези които сте я чели, свита в 40 епизода, както беше според първоначалния план, на фона на настоящите 140 и сходно свиване по обем.

Зависи има ли и какви са минималните изисквания.

[offtopic]Няма такъв конкурс, на този етап.[/offtopic]

Всичко можеш да го караш в първо.
„Запитах се на на шега дали да отворя вратата?”
„Дали бих могъл да разбера какво му е позовавайки се на медицинските си познания?”

Споменах ли че не обичам първо лице?

Ами да, тази тема бая я посдъвкахме. Въпрос на предпочитание е наистина, но комбинацията 3то с 1во лице за мен е манджа с грозде - не можеш да имаш поглед хем отвън, хем отвътре към героя.
При мен решението си е просто - всичко в първо лице, авторов текст във второ, като там е ясно, че става дума за избор, който всъщност е game mechanics - имаш ли еди си коя кодова дума, имаш ли еди си кое умение. Останалите избори в първо - Замислих се и реших да тръгна към: 1.Нужника 2.Обора 3. Колибата
Предполагам за повечето, замислили се върху въпроса с лицата, е очевидно и защо използвам първо лице - защото в този и останалите аспекти търся обединение на читател-герой, затова и оставям образа на Котарака да бъде изграден от читателите, не от мен, затова не давам на читателя знание, което не е достигнало до Котарака и т.н. Не мога да кажа, че това е задължително най-добрият подход, просто е един от всичките и за мен дава най-добра възможност за вживяване при четенето на книга-игра.

Трето лице дава приказност, разказва ти се за някакви герои, единият от тях е твоя пионка, но дотам с единението с героя. Също е приятен вариант.

Второ лице ми е малко елементарно, ако трябва да си призная. Хем авторът се опитва да ме убеди, че аз съм героя, хем ми обяснява какво правя... Мисля, че ако аз извършвам действието, не е нужно някой да ми го обяснява, мога сам да го осъзная. Затова разказвателната форма от първо лице пасва много по-добре в този случай. "Отидох до вратата на кухнята и я отворих" - "Отиваш до вратата на кухнята и я отваряш - Thanks for noticing, captain Оbvious".

Може би е най-добре преди да избере лице на повествованието, авторът да си зададе един по-смислен въпрос, вместо да стреля на сляпо в стил "това ми е любимото", а именно "Какъв ефект искам да постигна върху читателите?"

Да изравям ли темата за лицата, където някой като ти разказва какво прави не е много по различно то това да ти се казва какво правиш ти?

Вилорп -> "някой ти разказва какво прави" е ключово за неразбирателството.

При приемането на подход от първо лице, само инвалидност на въображението или нежелание на читателя, или некадърност на автора, или съчетанието на двете в дадени пропорции води до:
-> Невъзможност на читателя да прочете по правилния начин думата "АЗ" в текста.

Такава теза на уеднаквяване на двете може да се поддържа само от хора, който не само не могат да се отъждествят с главния герой, не четат по този начин и не могат и да възприемат, че други го правят. Това не е задължително лошо, просто е фактор при предпочитанията за лице.
Да, ако "аз отидох" се чете и възприема като автобиография на някой, който ти обяснява какво е направил, съм напълно съгласен, еднакви са. Но прочетено "АЗ отидох" е друго и тогава "ТИ отиваш" е слаба работа.

За интерактивните романи е супер подход разказването отвън, но за "книга, в която героят си ти" не е ли най-добре наистина да си "ти"?

Пак казвам, не е задължително да има най-добър подход -
1-во дава възможност за вживяване и отъждествяване; ти не си читателя, ти си героя;
2-ро е класика и ти набива в главата, че играеш книга-игра и си героя, ама всъщност си читателя, защото щом присъства авторът да обяснява, значи присъства и читателят;
3-то е приказно и разказва за чужди приключения, както са ни разказвали бабите като сме били малки; ти управляваш своята пионка; има си чара;

Моралът

Много ми е любопитно да чета какви неща се пишат по темата с Елинор за избора орел/сокол и реших да драсна и по нея тема. Впечатляващо е как старите читатели са свикнали да играят по даден начин книгите-игри и какви са интерпретациите и реакциите на сериозното разклонение в характера на героя, което смея да твърдя е донякъде прецедент в книгите-игри или поне рядкост в дълбочина.

Стандартно в книгите-игри по-големите разклонения дават възможности за преминаване през различни трудности/приключения, съответно при преиграване се получава ново изживяване на приключението, но със същото усещане. Точно този избор в Котарака няма такава цел - той не е заложен за различни преигравания, а по-скоро за читатели с различен манталитет и усещане на историята. Разбира се, има такива, които ще се насладят и на двата варианта, предполагам основно хора с опит в ролевите игри и навик да не играят "себе си", а да си измислят различен персонаж в различните преигравания. Тук става изключително забавно как хората, свикнали да изиграват всички възможности, се насилват да вземат решение, което просто не е за тях Един вид самоизнасилване - не ми харесва да го направя, но ще го направя, за да видя какво става. Искам да отбележа, че това се получава най-силно при читатели, вникнали и почуствали историята, които са съпричастни към героите.

Другото, което изглежда често неразбрано е, че не обвързвам читателите, които вземат тази постъпка, с някаква морална оценка - добро/зло. Изборът на това действие не означава задължително, че Котаракът, решил да го извърши, е зъл и изпитва удоволствие от действието си (но остава и тази вратичка). Напротив, има няколко различни мотивации и начини на мислене, които могат да го доведат до него, но те разбира се са си за всеки човек, примери от мен са крайно излишни Попадал съм и съм говорил с читатели и т.н. а допълнително, опитвал съм си да си представя различните начини на мислене в този и във всеки друг избор на книгата. Просто ефектът тук е, че читателите, избиращи "добрата" постъпка виждат другата като "зла", но тези, които избират "злата" всъщност могат да си имат друга мотивация и виждане. Както често казвам, в Крея добро и зло няма.
Интересен ефект се получава и с тези, които са пропуснали този момент, попаднали са на оценяването на една кодова дума, свързана с Хрисам и са решили, че отнетите там точки от Оценката са на морална основа. Първо, не съдя героя и читателя в тази посока, второ, не бих сложил в никакъв случай такова нещо да влияе на оценката на играта. Наказателните точки там са затова, че героя си създава лоши перспективи, не получава информация и губи един приятел (може би) за в бъдеще. В този аспект решението е "грешно", а не в морален.