Как постъпвате с Елинор (Спойлъри)?

Първия път реших да го давам професионално и си изпълних точно задълженията. Е, хванаха ме щото не дрънках на всички какъв съм и що съм, но поне честа ми остана неопетнена =Р.

Спасявам я, естествено.

Пропуск на Торо, да си вземе бележка!

Фенсървис:

Когато най-сетне спряхме да бягаме, на километър от последните къщи, двамата се проснахме в тревата. Бях потен и задъхан, а лицето ми беше зачервено от преумора и напрежение. Извадих стъкленицата от Гобин и се обърнах към Аврея. Тя дишаше тежко и дълбоко, а смарагдовите й очи се взираха в небето. При поемането на всяка глътка въздух гърдите й грациозно се повдигаха и опъваха разкъсаната и пропита от пот роба. Побързах да извърна поглед от нея, така че да я виждам само с периферното си зрение и протегнах ръка с еликсира.
- Ето, изпий това - казах смутено. - Гобин ми заръча да ти го дам като те видя, но прецених, че може да почака и за след бягството ни.
Тя взе малката колба, огледа я замислено и ми се усмихна.
- Не ти е казал какво има вътре, нали? - попита ме тя с медени нотки в гласа.
- Не, но предполагам ще помогне... - отвърнах объркано.
Аврея ме погали по косата и изпитах странна и непозната тръпка на удоволствие. Без да каже нищо повече прибра при себе си стъкленицата. Малко след това се изправихме и продължихме към уреченото място.