За "Котаракът и Черният Нарцис"

***
- Добре дошъл – поздрави ме тя, приближи се до лицето ми и бавно ме подуши, примижавайки. Беше брюнетка, с вързана коса, високи черни ботуши и изключително властен поглед. Облеклото ú се изчерпваше със стегнат черен кожен корсет, който въобще не се стараеше да скрие огромните ú гърди и шевовете му сякаш поддаваха под тежестта им. Прокара ръка над кръста ми и ме поведе към останалите момичета.
– Коя си избираш? – прошепна тихо и едва усетих влажните ú устни, нежно допиращи ухото ми.
Ароматът в стаята беше наистина отпускащ и опияняващ. Главата ми се замая. Момичетата се бяха изправили и ми се усмихва невинно и закачливо.
– Алисия? Лея?... Нора?
Тя сочеше различните прелестни създания и шептеше имената им. Избрах си едното момиче, посочих го и то ме поведе към стаите на горния етаж. Беше точно мой тип – русите ú коси и кристалните сини очи придаваха допълнителна крехкост на снажното ú тяло. Докоснах бледата ú нежна кожа и я целунах, докато с другата ръка затварях врата. Бавно съблякох прозрачния ú синеещ халат, вдигнах я и я положих на копринените чаршафи. Захвърлих наметалото си и тъкмо събличах ризата, когато вратата се отвори. Погледнах леко сепнато, но беше просто едно от останалите момичета, което носеше разпалено наргиле. Остави го и си замина. Пренесох го до леглото, напълних гърдите си със сладостния пушек, издишах примижвайки блажено и насочих вниманието си към по-значимото удоволствие.
Тридесетина минути по-късно слязох от облаците, облякох се и излязох навън в студената нощ. Запътих се обратно към кръчмата си, сякаш стъпвайки малко над земята, а не на нея самата. Очите ми се затваряха, а мисълта ми се рееше четвърт час по назад във времето.

Стрелата прониза дрехите, кожата и дробовете ми, показа се през гърба ми и остана там. Изпуснах ножа и от инерцията на скока се свлякох в краката му. Неволно издишах и раздиращата болка ме накара да потръпна. Не успях да изстена. В същия момент ръката му ме сграбчи за косата, изпъна тялото ми нагоре и погледите ни се срещнаха. В неговия се четеше недоумение и може би бегли наченки на тъга. Моят бе изпълнен единствено с нечовешката болка, която изпитвах. Кинжалът се впи на два сантиметра в шията ми и я разпори от край до край. Гореща кръв навлезе в кривото ми гърло и започнах да се давя, а тялото ми правеше жалки опити за кашляне и конвулсираше. Ръката ме пусна и лицето ми се заби безжизнено в калта. Светът причерня и болката остана някъде далече...

Лисичков писа: писа:

Кое издателство ще я издава ?