Ревюта и коментари за Котаракът и Черният Нарцис

Longshot писа: писа:

Абе, бая вода изтече откак четох Нарциса, ама портокал не отразяваше ли че научаваш за друидските умения на мацката? Което вероятно отговаря на въпроса по-точно, отколкото да кажем че се използва само за точки. Никъде не те питат дали имаш 'портокал' ,вярно, но ако си я получил - би следвало да се сетиш че не е добра идея да сипваш отрова в чайчето на мишената...

Точно така е, имах предвид че за механиката на играта се ползва само при точкуването, а няма проверка за кодовата дума. На практика не се получава и ефектът двойно точкуване, защото може да се мине и без тази информация успешно, но играчът заслужава награда, че я е получил.

SPOILERS:
Е не, не е същото, в единия случай получаваш информация кой кой е в имението (ако разпиташ за благородниците), а в другия следното:

"Рикас ме е научил да познавам билките и веществата в природата и да се възползвам от техните сили. Например, мога да приготвям отвари, които имат лековити или необикновени способности, да пречиствам храна чрез магия и да усещам отровни субстанции, дори и само при допир."

Признавам, че 1) е малко субективно коя информация може да е полезна за героя и 2) "способност" не е най-подходящото прилагателно за отвара... Но, отделно от това, все пак не смятам, че е лошо да се награди читателят за тази информация и че е по-ценна от тази в началото, а тук има и грешни/алтернативни варианти при избора, докато при 23 са по-скоро равностойни и няма за какво да се награждава/наказва играча. Там по-скоро исках да е повече като допълнителен/незадължителен текст, отколкото обвързано пряко с играта.
Но, прав си, субективно е

Заглавие: "Котаракът и Черният Нарцис"
Автор: Ал Торо

Бележка: книга-игра

Предпрочитно:
Ал Торо е псевдоним, под който се крие български автор - Александър Торофиев. Ако се поразтърсите из нета за ревюта на книги-игри, не само на тази - поне 90% от тях започват с умилени спомени за възхода на този жанр през 90те години. Аз не мога да направя същото, по простата причина, че миналата година изиграх първата си книга-игра, и тя бе в доста “олекотен” вариант - става дума за приказката-игра “Приключенията на малкото таласъмче”. Така че може да се каже, че “Котаракът” е първото истинско приключение, с което се захванах, макар че се бях пробвала и с”Призвание: Герой!”

Историята:
Момчето, известно само като “Котарака” е племенник на прочут наемен убиец и вече е усвоило голяма част от тънкостите на занаята. След изчезването на чичо му Гобин обаче, Котарака трябва да се справя сам - като част от улична банда, без да знае на кого може да има доверие. Една нощ, изпълнявайки привидно с нищо неотличаваща се задача, Котарака се оказва във вихъра на заговор, където цената на един човешки живот е един черен нарцис. Без да има голямо право на избор, той поема предложената му мисия - но нали си е Котарак, няма да остави нещата просто така, а ще се опита да разнищи докрай ситуацията. Доколко ще успее - зависи от мен, теб и всеки друг читател, който отвори тази книжка.

Следпрочитно:
Както изтъкнах, аз не съм от онези ветерани в книгоиграенето, и затова ако не ползвам подходящата терминология и прочее - съжалявам. По същество Very Happy
Геймплеят ми направи страхотно впечатление - едновременно много лесен за следване и отчитане, без да е скучновато опростен. Играчът си има дневник на гърба на книгата, където си води събраните точки и кодови думи, но няма пресмятане на пари, умения и подобни (и слава богу. Very HappyТе хората останалите от това се оплакват, аз пък си се кефя.). С това играта ми вървеше много бързо и леко, и неусетно я доведох до край. Даже не веднъж, а два пъти.

Първата игра завърших без да умра нито веднъж и със 70 точки - един стабилен резултат, поне за моите възможности и очаквания. След този първи прочит оценката ми за книгата беше около 4.

Приключенията на Котарака се развиват във фентъзи светът на Крея. Без да се впуска в пространствени обяснения за устройството и начина на функциониране на Крея, само чрез малки, внимателни подмятания и детайли, авторът ни позволява да видим колко пълно и добре обмислено е това царство. Влизайки в ролята на Котарака, се налага да взимаме множество решения, като голяма част от тях се базират на отношенията с другите герои в книгата.Т.е. - развитието на историята стъпва повече на дипломацията, а не на екшъна. Наистина ме впечатли как тези решения и последиците от тях бяха умело втъкани в различните епизоди. И въпреки че тези решения на места ми идваха просто интуитивно, на други трябваше да се спра и да размисля сериозно. Накратко - книгата наистина те прави активен персонаж в повествованието, читателят наистина играе и живее в книгата!
Освен Котарака имаме и още доста интересни герои - загадъчни елфи-домоуправители, мълчаливи и подценени овчари, подмолни и двулични главатари - които се развиват в по-голяма или по-малка степен в различните сюжетни линии, по които героят може да тръгне. (Упс! Това трябваше май да го добавя към второто проиграване, но кът-плюс-пейст просто е твърде много усилия).
О! Да не забравя да спомена арта. Красивата корица също изигра своята роля при първата ни среща в книжарницата, а вътре книгата е изпълнена с красиви и детайлни илюстрации. С тяхна помощ още повече може да си се представим във всички тези сцени, разговаряйки с героите. Наистина ми се иска да ги видя в пълноцветен вариант - на бас, че ще са разкошотийски. И щях да забравя да спомена - младежът на корицата честно казано не отговаря на представите ми за Котарака, затова пък е същи млад Хавлок Ветинари
Какво не ми допадна на първата игра, та не дадох максималните звезди, след всички гореизброени плюсове? Първо - краят. Разчиташе твърде много на следващия том от поредцата, вместо да заложи на по-солиден завършек. И второ, най-вече - отегчителния образ на девойката-в-беда и Котарачешка-дама-на-сърцето. След този първи прочит се оформи като скучна, като цяло безполезна героиня, и така и не разбрах защо изобщо е цялата тарпана около нея - ако не броим фен сървиса, който предлагаше. Но тъй като Котарака във всеки епизод с нея се вторачваше в различни анатомични подробности, това дори уби ефекта от сцената с кодово име “заек”. Тя така и така не ми се връзва с останалото развитие, но ако не беше зяпането, щеше да стои като неочакван и шантав бонус - от което щях да остана по-доволна.

Но, въоръжена със знанието, че съм отворила едва половината сцени и че може да ме чакат нови, тайнствени врътки и завършеци, успях да преглътна това и се заех с второто преиграване.
При него не се стараех да вкарвам толкова мисъл в решенията, които взимах - целта ми беше да отключа различни сцени и сюжетни линии. Резултатът, естествено, бе, че умрях повече пъти от Дийн Уинчестър. След втората игра, мнението ми относно някои герои и личностното им развитие се подобри значително, а относно това на Елинор… поне мъничко. Показа известни зачатъци на умения и значимост, но можеше да се представи много по-добре. Поне изглежда, че няма да участва занапред.

Въпреки самоубийствения ми поход при втория прочит, не успях да отворя всички сцени и да събера всички ключови думи. Наистина тези 260 епизода съдържат толкова много комбинации, че десет различни читателя да се превъплътят в Котарака - ще изживеят десет различни приключения. Дори не си ограничен от това да си от “добрите” - можеш да пуснеш на свобода тъмното си алтер его. Дори и за моя Котарак сред тези страници се крият още поне две приключения. Затова и ми е доста трудно да поставя окончателна оценка на тази книга - но пък ми е лесно да я препоръчам, особено ако тъкмо прохождате в жанра като мен. А и, честно казано, много ми е интересно накъде ще поведете своя Котарак

П.П.На сайта на “Заветът на Крея” може съвсем безплатно да се изтегли предисторията на Котарака - Спасението на Аврея. Имам намерение да се преборя с него, когато преглътна факта, че ще трябва да си броя жълтиците след всеки епизод и да мисля, мога ли да се бия с ножове или не (с други думи, там геймплеят е по-детайлен). Освен това на сайта има страшно много информация за други книги, полезни линкове, даже май опции да се играе на сайта и прочее хубости, дори да сте нуубове като мен.

За мен това книжле павира пътя ми към книгите-игри и определено ми даде кураж да пробвам в бъдеще още от жанра - дори и с по-усложнена система на игра. Засега давам на Котарака ~4.4 звезди - с потенциал за качване.

Елинор, ти си виновна за сегашната оценка. Веялс, ти може и да изведеш Котарака нагоре. 050 Ще узнаем след някой пореден прочит.

Препечатано от:
topchochanbooks.blogspot.com/201 ... fodil.html

"Котаракът и Черният нарцис" е първата българска книга-игра на френски Предоставена е за безплатно сваляне.
В момента участва в ежегодния конкурс Yaztromo за най-добра книга-ига във Франция (за 2015-а).

> www.knigi-igri.bg/articles-revie ... na-frenski

Никса превеждай смело, Торо си знае, че котаракът е едно две нива под асасините. Ама така става като няма чиста тактика в него.

Има някакви чудовища наистина - 120, 180, 280 хиляди думи - за сравнение един брой на призвание герой е около 100 хиляди думи. Най-голямото произведение би било около 1000 страници книга или обем, в който могат да се съберат книгите-игри у нас за една година; и започва със скромния надпис "том 1".
Доста грандиозно...

Доколкото чух от Ману и нивото е високо и това може само да ме радва - евентуална награда, предвид че Котарака е и чуждоезично произведение, би била голям успех, а дори и без такава щом конкурсът е толкова силен би следвало да има повече интерес към произведенията в него.

Тези големите сигурно няма да спечелят, защото кой ще се осмели да ги започне, въобще, да не говорим за довършване