Дискусии, коментари и критики СЪС SPOILERS

Пускам тази тема за хора, вече прочели книгата. Тази тема не е подходяща за хора, които не са чели книгата, тъй като вътре ще има информация, която може да издаде част от книгата и да им развали удоволствието от четене.

Моля хората, които още не са прочели книгата, да се насочат към дадената по-долу тема, както и тези, които искат да напишат общо ревю без Spoiler-и да го направят там:
viewtopic.php?f=74&t=359

Благодаря

Здравейте
Извинявам се, че чак сега пиша, но имах куп ангажименти.
Първо, благодаря за коментарите и се радвам неописуемо много, че сте харесали книгата и повечето от вас я приемате като достойно завръщане на жанра
Просто колко ме радвате, нямате идея, всичките глупости, през които трябваше да мина, за да я реализирам, сега се оправдаха.

Raz е разнищил перфектно точковата система и е прав - максималният брой точки е 95. Не е умишлено, а е моя грешка - пропуснал съм точно вишни/рицар. Като гледам всеобщото мнение, мисля че можем да компенсираме този бъг с 5 точки повече за "заек"

Относно точките за преминаване без смърт - има два типа играчи - такива, които при смърт се връщат на последния грешен избор и продължават от там (load style). Играчите от другия тип при смърт преиграват книгата отначало. За едните е лесно - броят колко пъти са Load-вали и си смятат точките. Другите трябва да броят аналогично броя преигравания, но при успешно преиграване, този брой се занулява. Т.е. ако изиграеш веднъж успешно книгата и после я почнеш отново и завършиш пак успешно, отново получаваш 25 точки, а не 15.

Исках да спомена за фатален резултат на късен етап от ранна грешка. Това е една от многото трудности в писането на книги-игри (само ако тръгнете да го правите може да ги оцените като тежест и да ги изнамерите всичките).
В единия случай говорим за реализъм - да, можеш да оплескаш нещата така, че да няма последствия на момента, но пък по-късно да са много тежки.
От друга страна е неудобно за играча и донякъде загуба на време. Представете си, че играете Супер Марио, блъскате се на първата Гумба (или както се казваха), но не умирате. След това играете 2 часа, за да стигнете до последния бос, даже принцесата ръкомаха вече отзад, и ви изкарва надпис "Съжалявам, ама оная Гумба на първо ниво... помните ли я? - GAME OVER". Грозно. Ще хвърчат Nintendo-та и джоистици.
В много книги-игри авторите да падат в този капан. Виждал съм и да избират първия и да кърпят сюжета грозно, за да те убият още там - не вземаш бонбоните и те удря гръм, нападаш двама човека от 2 метра в гръб с пистолет и те застрелват (нищо че после убиваш 30 бодигарда с базука и 4 гранати), защото по сюжет пък тези двамата трябва да убият други трима... Тук говорим за изкривяване на историята, за да не се протаква фаталния край (който вече е неизбежен).

Та такива неща...
Една от големите борби беше това. Видях че се дискутира и реших да споделя
Имам си едно конче на пръста за този казус, както и за някои други проблеми, често срещани в старите представители на жанра, които се боря да избегна. Опитите за елиминиране на безсмислените избори сте забелязали, борбата тук е и малко по-разширена дори - авторското насочване към правилния избор или авторско мнение и съвети по какъвто и да е начин. Накратко, опитвам се да видя всяка ситуация през погледа на различните възможни характери и да дам опциите, но описани така, че всяка да изглежда логична за някого. Т.е. главният герой трябва да има обосновка за този избор, ако е нещо нелогично - няма смисъл да разводнявам. А дали избора е правилен и дали читателя е взел предвид детайлите, дали е преценил правилно ситуацията, а понякога може да се свежда и до нюх - тук вече сте вие. Все пак, дали да тръгна наляво или надясно... обещавам ви... НИКОГА няма да е решаващо в моите книги

Радо, много забавно ми беше да прочета откъде си минал и най-вече, как си си интерпретирал отделните ситуации и как е протекла мисълта ти. Мерси.

Щях да забравя - да, аз също намирам, че книгата е една идея по-добра след началото си и това се дължи на два фактора - първо, в периода на писане работих много върху авторските си умения - четях материали за писане, тествах умишлено някои похвати за въздействане на читателите, за да ги усъвършенствам и т.н.; второ - началото е писано за много голям интервал от време, по съвсем малки парченца, а от един момент нататък - всичко е писано без големи паузи. Не мога да кажа в каква тежест са едно спрямо друго, но със сигурност и двете са фактор. Попреработих я и реших, че цялото е достойно за вашето внимание. А и нали знаете, да преработиш книга-игра не е като да преработиш разказ... Махни два епизода и една ключова дума и трябва буквално да я пренапишеш, да не говорим за риска от технически и смислови грешки. Гарантирам, мога да преработя цялостно книгата 10 пъти и вероятно на всеки следващ ще е по-добра (както считам е при повечето автори и човешки същества и независимо от дейността), но ако напиша 10 книги, това важи и за тях - надявам се уменията ми да се повишават, а дали ще са по-добри в глобален аспект - това е доста субективно.

Аз се позабавих с първото си изиграване на книгата поради куп ангажименти и работа, ала го направих и по мои сметки - с 90 точки (само отбелязвам за спорта ). Искам да поздравя Ал Торо! Чудесни хрумки, добър баланс, неангажиращ стил, но много грабващ, просто ми допадна много първата книга-игра след толкова време на затишие... Поздравления, мисля, че е съвсем достойна! Освен това чакам с нетърпение продълженията й! А преди тяхната поява със сигурност ще я преиграя!

Първо, мерси за критиката, посоката й е доста интересна
Ще аргументирам тази част, без да се заяждам или споря, просто казвам как съм го мислил.

*** SPOILERS ***

Това за Тано не е вярно, за главния герой Тано е от най-близките хора по времето, в което се развива тази история. Той определено не е "кой да е" или просто някакъв кръчмар. Приемам забележката в друга посока - явно не съм предал достатъчно ясно отношенията между двамата в интрото и диалозите/размишленията на геро станало достатъчно ясно във въвеждащия текст и в диалозите и разсъжденията на героя в последствие.

Тано Скаридата бе собственик на кръчма близо до океана, но основният му бизнес бе свързан с всякакви далавери и често се нуждаеше от нашите услуги. Взе ни под крилото си и ни помагаше в трудни моменти с някой и друг сребърник или със закрила, когато загазехме, а и често ни намираше работа.

Освен това искам да добавя, че не принуждавам героя да приеме задачата, още повече неаргументирано. Абсолютно възможно е героят да не приеме задачата и да се опита да избяга при първата възможна ситуация - оставил съм тази свобода и съм развил книгата и за тази посока на мислене от читателя. Просто не съм допуснал, че някой би приел за по-добре да изгние в затвора - все пак книгите с главен герой паладин са други и ще дойдат малко по-късно; това е Котаракът - той гледа да отърве кожата и това в никакъв случай не се случва, ако остане в затвора или пряко се конфронтира със "своите хора", стражата и с управниците на града едновременно. => Виждам избора за прекалено нелогичен, а гледам с такива да не ви занимавам. Това не е в пряка връзка с коментара, разбира се

За мен не е достатъчно

Следващия път може да предвидя опция за отрязване на един два пръста за такива упорити случаи

Може би е и тук момента да спомена, че колкото и варианти да се предвидят, една книга-игра винаги е ограничена. Авторът не може да предвиди всички възможности, които хиляда читателя ще приемат за логични, за всяка една ситуация. Пълната свобода може да дойде в Ролевите Игри, но не и в книгите-игри. Наистина се старая да покрия възможно най-много опции на читателски характери и мислене, но все пак - няма как да е на 100%. Това последното не е към Invinsible, осъзнавам че е субективно кои избори са ключови и кои логични. Просто обръщам внимание на това, че няма как и че точно това праволинейно мислене на главния герой съм опитал да избегна.