Дискусии, коментари и критики СЪС SPOILERS

Вилорп, мерси за подробния feedback, супер е и е много полезен. Сега ще гледам да отговоря на част от въпросите:

На стражите се предадох, все пак не съм направил нищо лошо, просто си се мотая по улицата, тука не разбрах защо ме прибраха.

Стражите търсят точно теб да излезеш точно от тази къща. Няма нищо случайно, че те прибират. Както можеш да научиш в историята, били са предупредени, а ако прочетеш повече разбираш още по-добре кой и как е организирал цялата ситуация. Ако не научиш - както при теб, така и при Котаракът, наистина, се чуди защо са го прибрали. Това, че той/ти не знае защо, не означава, че няма логика.

Промъкнах се в стаята и тука Которляка пак изпадна в някакъв потрес за нарциса. По горе съм обяснил надълго по въпроса.

Още от началото на историята е ясно, че или Хрисам, или Тано, участва в заговора. При положение, че нарцисът е при Тано, това започва да става доста съмнително. Да са му го дали - защо? - стражата има "агенти" в имението, за разлика от Тано. Нарцисът е логично да стигне през въпросните "агенти", т.е. Тано си работи с тях и е от организаторите. Теорията да го ползват за куриер няма логика за мен -> движи нещата.
Това, за въздействието на магията на Кромодор е wild guess и определено може да бъде отхвърлено като слабо вероятно. Не е невъзможно - просто е нелогично. Ако е повлиян от магия по-скоро би било само в префектурата, защо да си дават труда за повече?
Причините да съдейства може да са различни - изгода, заплахи и т.н., но вероятността при това положение да играе с Веялс вече е огромна, затова Котаракът решава, че е така. Допълнително Тано си е алчен, както се споменава в началото.
Както писах в един пост по-рано, не могат да се обхванат всички възможни мисли на главния герой в една книга-игра, но тази наистина не съм съумял да я видя като вероятна (все още не я виждам такава).

Нарцисът ми бе в стаята което малко ме учуди щото беше при Тано, а пича невиждам как ще пребяга да ме изпревари, ако той е виновен и цветето не се среща под път и над път.

Тук изглежда си пропуснал няколкото глави, в които Котаракът се прибира в имението, остава в лечебницата, после се качва в стаята си и проспива следобеда, после слиза да вечеря и тогава открива нарциса.

Е тя ме застреля, по незнайно какви доводи но се надявам поне че после си е изпила чая гадината.

Причините са, че Елинор притежава друидски способности и усеща отрови.

Много интересно разиграване, наистина Показва точно в какво незнание може да изпадне читателя, ако не успее да разнищи историята. Хареса ми и вписването на Вилорп в главната роля, просто трябва да се играе РПГ с теб
Повечето писатели биха избрали след епизода с отровата, примерно, да кажат "Ами тя Елинор е друид и усеща отрови, но за съжаление не успях да разбера това." Аз пропускам тази част - героят не знае, читателят не знае.
Съгласен съм, че това може да разочарова някои читатели, които ще си кажат.. "Еее, това сега защо така стана, 50/50 беше май, даже това е по-нелогичното", но това е книга, в която героят си ТИ в пълния смисъл на думата. Искам да помогна за вживяването на читателите, да ги накарам да мислят и да са внимателни, да разнищват историите и така нататък.
Накратко, мета-гейминг и мета-информацията са орязани.
Позволявам си този стил, защото не целя да пиша комерсиално или за масите. Целя когато някой прочете и разнищи книгата внимателно и задълбочено, когато мисли внимателно докато го прави, накрая да си каже - ебаси якото .

Вилорп, няма нищо нелогично в изборите ти, просто ти, Котаракът, си изпаднал в неприятна коварна интригантска ситуация и ако не я намираш за подозрителна и не я разчоплиш, за нещастие не е предвидено да живееш - не от мен, не от съдбата, а от поръчителите. Виждам логика човек, поставен в ситуация като тази, да си зададе няколко въпроса, например "Кой би имал полза да ме остави жив, как ще е по-лесно на поръчителите и какви рискове крие това за тях?".

Надявам се да съм бил полезен

P.S. Lachdanan -> добра логика

P.S.2 - Аналогично нещо се случва и с разказите ми, понеже тях завъртам по аналогичен начин. Хората, които не успяват да открият скритото, най-често са разочаровани.

Изпускаш момента защо не мога да гепя цветето и да го скътам или унищожа? Както и Танер не ми даде в една друга игра да си хвърля огнедишащия плъх сред тълпа чудовища.

Това за друида е интересно, но не трябваше ли още елфът на входа да ме засече че нося цяла купа отрова. Което пък поставя друг въпрос, ако това наистина е архивампирска кръв сиреч кръв като кръв, просто от протагонтиста или там както беше сложната дума от Вкусът на кръвта. Това значи ли че друидите засичат и архивампири като ходещи бурета с отрова? Ако пък засичат само в храната какво засичат нещо което е отровно за някой или нещо което е отровно за тях самите?

Като се замисля последния абзац е насочен по скоро към света на Крея а ни толкова към которляка.

пп. Кажи моляте, че след като ме е бастисала е забравила за момент за торова и е отпила от чашката, така определено ще ми олекне =).

Изпускаш момента защо не мога да гепя цветето и да го скътам или унищожа?

Защото не е желателно някой да се усъмни, че си бил там (или че си напускал имението въобще) и защото не виждам особена полза .

Това за друида е интересно, но не трябваше ли още елфът на входа да ме засече че нося цяла купа отрова. Което пък поставя друг въпрос, ако това наистина е архивампирска кръв сиреч кръв като кръв, просто от протагонтиста или там както беше сложната дума от Вкусът на кръвта. Това значи ли че друидите засичат и архивампири като ходещи бурета с отрова? Ако пък засичат само в храната какво засичат нещо което е отровно за някой или нещо което е отровно за тях самите?

Първо, става въпрос за много малко количество. Освен това е едно да допреш устни или да го приближиш до себе си (още повече нос и уста), друго е да е затворено в "ампулоподобна" стъкленица - херметизирано.
Допълнително, някой би казал (но не и аз, и без да е свързано с книгата), че става въпрос за различно ниво умение и различно приложение (активно/пасивно).
Освен това, никъде не е казано, че всеки друид усеща отрова, но в случая това не влияе.

OFFTOPIC:
Относно архивампирите, в света на Крея са отделни бройки, много редки, за разлика от другите вампири. Двата вида имат огромни разлики във всички отношения и не се понасят особено. Дори се говори, че са вярва от някои хора, че са създадени от различни божества - едните от Филеной (богохулници!), а другите от Загарот.

Историята е малко дълга, но сбито ще ви преразкажа нещата, които съм чувал от легендите.
Филеной (Богът на живота И слънцето ) създал архи-вампирите като следващо стъпало на хранителната верига, същества по-висши от хорските раси. Съвсем скоро, обаче, се разкаял за действията си, защото вече бил обикнал прекалено много хората и не можел да ги гледа избивани и изяждани. Затова проклел и а.вампирите и от тогава дневната светлина ги убива, влияят се от свещенически (отправени към Филеной) молитви, благословените сили на паладините и т.н.

Тези вампири не са немъртви. Имат кръв. Като цяло са доста тъжни същества, не са зли сами по себе си (отношението им спрямо хората е като дивеч, макар че някои са си злобнички, поради завист и поради Филенойската прокоба. Някои атеисти, които не вярват нито в легенди, нито в божества, търсят друго обяснение защо слънцето ги убива
Дали отровната им кръв се усеща при прилагане на 2-ро или по-високо ниво усещане на отрови - може би да, Котаракът и вие не знаете. Силно вероятно е главният герой в следващата ми поредица да е една от трите отшелнически школи, а може би комбинация, та в нея евентуално любопитните могат да потърсят архи-вампир с изследователски цели

Другите вампири са чада на бога на душите и трансформациите, Загарот (според повечето хора това си е чист зъл Бог, тъй като винаги са се борили със съществата, създадени от него, но иначе нещата са субективни ), и са си чисти немъртви.

Двата вида имат съвсем различни умения и способности, както и слабости. Примерно архи-вампирите не могат да влязат в осветен "хорски" дом без покана, докато другите няма да се спрат от нещо подобно. Вампирите на Загарот владеят трансформации в животни, мъгла и подобни, другите пък са по-могъщи в психически влияния и т.н. Кожата на архивампирите блести като диаманти на слънце
... Добре, зачеркнете последното...

И докато сме на тема религия - никой не знае всъщност дали съществуват божествата такива, каквито ги описват легендите. Мнозина от архимагьосниците се опитват да обяснят наличието на всички видове магия чрез съсредоточаване на воля и управляване на магическа енергия, дори и когато прилагащият магията вярва, че силата му идва от един или друг Бог.
Каква е истината - не знаете