Коментари /дискусии "Котарака и Абаносовия дракон"

Ал Торо писа: писа:

Няма грешка, просто ситуацията е много заплетена и редакторите също се чудеха дали не е грешка този момент - просто при мета мисленето в книгите-игри наистина изглежда като грешка, но точно това се случва на кораба - учудването на Котарака съвпада тук с твоето учудване - и той не знае за какво иде реч, но му държат сметка. Защо така се е получило с повече замисляне читателите сами ще открият (повечето, поне, стига да се доверят на автора, че няма грешка в сцената ).

ПП. Ако все пак не се сещате, ще обясня в спойлър таг за какво стоят кодовите думи и какви са изходите от ситуацията спрямо възможните комбинации от тях.

Мда, след този отговор се замислих и вече откривам логиката...тоя Черният е голяма гад...
просто двете проверки на едно и също не ми се връзваха + "без вина виновен", но трябва да призная, че има логика!

Може и да е коментирано ... но в момента не се сещам за по-непривлекателна визия на книга игра. Всъщност си е откровено отблъскваща. А от първия котарак се оплаквахме за фасадата му
За книгата - харесва ми. Два опита - първия 37т, втория ... 42 - отново незадоволително. Та определено много неща ми убягват и ще се преиграва, но книгата ми хареса и ще си я разцъквам с удоволствие
Продължението това десетилетие ли ще е?

Корицата имах предвид. А тя е много важна - тя създава първото впечатление на незапознатия потенциален читател. Иначе вътрешното оформление, а и всичко останало си е супер. Всъщност си е направо перфектно, но предната корица е ужас

Между другото 62т. от ... трети опит Тази книга определено ме затрудни

Преди известно време си купих почти пълната колекция на един от любимите си писатели - Бърнард Корнуел. Не вярвах, че нещо ще успее да ме откъсне от четиридесет и едната книги, преди да ги свърша и започнах "Котарака" малко насила. Поздравления, Торо! Не само, че не бързах да се върна при капитан Шарпе, но с удоволствие изиграх приключението два пъти.

С огромно удоволствие отбелязвам, че Торо се е справил с морската тематика. Тя е голям препъни-камък и винаги се дразня, когато лаици описавт морски приключения. В "Котарака" няма сериозни пробойни по темата, напротив добре използваните термини потапят в атмосферата. Малко ми беше терсене, че нямаше ветроходни стратегии, но те едва ли биха били интересни на много хора. Фрегатата "Абаносов Дракон" на жаргон се нарича "магарешка" фрегата, според Капитан Мариат, защото толкова била фрегата, колкото и магарето е кон .

На първо изиграване получих 48 точки, а на второ 90. Най-сериозната ми критика е, към избора на умения. По-правилно щеше да е, Котарака да започва с Ключарство и да си избере още Х на брой умения. Ключарството дава несравнимо повече точки от останалите умения.

В еп.16, реших, че момичето е метреса на капитана, как Котарака разбра, че му е дъщеря? Аз така или иначе не се занимавах с нея, оставям я в тая крехка прокурорска възраст за младежите и се придържам към огненото лелче.

Моментът с катапулта, мятащ огнени топки. Трябва да си много отчаян, за да използваш подобно съоръжение на дървен ветроход. Римляните са използвали подобни срещу Картаген, но там такелажът е бил значително по-малко.

Малко не можах да се съглася, че ще се бия с кинжал срещу щитоносец, ама Котарака е пълен с изненади и победих. Типично абордажно (и бюджетно) оръжие е брадвата, много по-подходящо е от кортици и ножове.

Историята е много приятна, поднесена с хумор, подобаващо образователно и определено ще я препоръчам на синовете си.

Страхотно пиратско приключение, поднесено в духа на множество класически автори на истории за пирати. Истински се забавлявах с взаимодействията между персонажите, и тънкостите на пиратския живот. Напълно разбирам защо на Торо му отне повече време за да напише тази книга. Рядко съм виждал книга-игра с толкова много разклонения и взаимовръзки, при това всичките смислени. Страхотно впечатление прави дългосрочният и многократният ефект на определени решения. С такава схема преиграването придобива много по-голяма стойност. Като недостатък отчитам повишената трудност на тестването на всички разклонения и варианти. Например, в началото се обърках колко жени има на кораба, коя жена коя е и няколко подобни. Въпреки това не усетих никъде game breaking проблеми. Усеща се също и колко много усилия са вложени в бойната система. Аз играх по пълните правила, и комбинацията между тактически избори и бойна система ми се стори особено успешна.

Като литература се чете леко и приятно, сцените са пъстро описани без излишни обяснения. Бонус точки за свободното използване на морски термини. За мен няма причина една книга-игра да не използва терминология от света си, особено когато е даден речник накрая. Стори ми се странно колко много магьосници има на борда. Обмислях как ако този капитан има на разположение банда главорези и двама талантливи магьосника сигурно би могъл да натрупа маса богатство из света на Крея много по-бързо и лесно, отколкото като търси митичен остров на месеци корабоплаване в явно вражески води. Трудно ми беше да разбера мотивацията му в този аспект.

След дракона с нетърпение очаквам островът на белязания Чък (що за пиратски капитан се казва Чък???). Особено ми е любопитно как събитията на борда на Абаносовия дракон ще се пренесат на острова. Може би ни очаква нещо съвсем различно и неочаквано?

Може да се опънат двете последователно, първо опъваш голямата, веднага след нея и дъщерята

Nedelcho Bogdanov писа: писа:

Може да се опънат двете последователно, първо опъваш голямата, веднага след нея и дъщерята

Критика на Корица
Корицата не е лоша, но имам забележки:
Първо – мяза ми на сцена от комикс. Не че е лошо, но за корица…оформлението куца според мен. Особено тия възли, дето уж правят мост с Котака 1.
Второ – Елфът ми стои като размазано тъмно петно. Ушите му изглеждат като дървени пръчки. В интерес на истината, като го гледам на екран на сайта, изглежда по-добре – по-светъл и по-цветен.
Трето – имаме бойна сцена (може би при абордажа). Илюстрацията трябва да вдъхва екшън, хаос, напрежение…а насреща какво имаме – спокойно синьо море и красив залез (изгрев), все едно съм си купил поздравителна картичка от Флорида. Да, в реалността може да е така, но тук говорим за внушение на евентуалните читатели за дадено творение. Усещането за опасност и напрежение се губи.
Четвърто – надписът книга-игра виси в нищото, но пък е удебелен сякаш това е най-важното. Грозно е.
Пето – Котаракът и Черния нарцис VS Котарака и Абаносовия дракон