Джо Абъркромби - "Първият закон"

Червената страна на Джо.

Когато никса ви говори проверете дали не ви е изяла очите и се вслушайте.
Книжката е от 500 страници и първите 200-250 са умопомрачителна скука. Фабулата се завърта около това, че в не толкова дивия запад, направо в източната му час една ферма бива опожарена, един старец обесен, а две деца отвлечени. Главният персонаж от едната сюжетна линия Шай хваща под мишница пастрока си Бечо* и тръгва по дирите на бандитите, за да върне отвлечените деца. По едно понадига с четирите пръста на едната си ръка наметката от агнешка кожа и показва зъби. Да се чете наритва двама-трима от бандата имали неблагоразумието да се отделят от стадото. От този момент ги поема аналога на Дейви Крокет: Шекерения Дан или нещо то тоя сорт. Вкарва ги в един керван, който ще цапатори през прерията и като изключим едно сбиване с местните индианци, които в случая са бледолики и русоляви и наричани духове нищо друго интересно не се случва до пристигането в Запада.
Другата сюжетна линия е на един араб или по месно му гуркул, който се движи не с кой да е, а с прекрасния образ на наемническия водач Никомо Коска + сержант Дружелюбния. Тука обаче Коска е ужасяващо представен и на моменти скучен — той човека, който е смелата версия на Ринсуинд. Добре де не смелата, а пресметливата. Освен това е стар, стар, та направо може да е част от Сребърната орда на Коен Варварина**. Въпросният араб се зове Храмалапии*** и се подвизава като нотариус на наемниците, те от своя страна са наети от дългата ръка на Съюза, чети инквизицията, за да преследват бунтовници забегнали в този див, див запад и като цяло се държат доста прилично, а Джо осъжда убийствата, които правят, но пък не ги описва толкова зрелищно, колкото в предходната сюжетна линия.

Тук се появява за малко и още един стар познайник — Тръпката. Така и не е ясно за какво е дошъл, освен да отърве задника на Храмалапии веднъж и накрая да разиграе класическата/клишираната сцена с дуела на обед по следата на главната улица. Само дето огнестрелните оръжия още не са станали масови, а с мечове престрелката не е толкова готина, та в крайна сметка и тоя дуел е претупан.

Та втората сюжетна линия се събира с първата и двете се преплитат по път към запада в една дълга скучна история. Тук се прави една вметка, че междувременно децата са продадени на някакви индианци висок левъл тъп Шао-лин, ама с бели тоги вместо оранжеви.

Та пристигат нашите герои в Запада и попадат на село разположено в градината на бивш храмов комплекс, ама навремето са строили с голям размах, та града/селцето не запълва цялата градина. Освен това е описано като царството на хазарта, разврата и лайната. Градът се държи от две банди. Едната е водена от честния убиец, крадец и рекетьор Папа Раци#, а другата от Кмета, който се занимава със същото, но е жена при това жена с минало. Фабулата се завърта около това, че двамата са заложили града на бой в кръг и който загуби трябва да се разкара, а другия да поеме делът му. Папата е авер на разбойника, който преследват Шай и Бечо, та Бечко решава да се бие на страната на Кмета изправяйки се срещу още един стар познайник Глама Златния. Както се очаква нещата се омазват миналото застига разни хора, а една тумба народ тръгва към планините на Шао-лин по-известни като драконовите хора. По злощастно стечение на обстоятелствата монасите пращат основния си боен контингент да се бият с шанка## и оставят главната си квартира слабо защитена с има-няма 60 нинджи + обслужващ персонал.
В последващите събития се демонстрира техническия гении западната или в случая източната цивилизация, която, освен че играе подло ползва и последните достижения на техниката в изобретяването на оръжия. Всъщност от тук насетне кръвта, червата и парчетиите от тела започват да идват в повече и натуралистичното фентъзи се превръща твърде натуралистично фентъзи. Ще взема да спра да чета такива неща за известно време.
Малко преди финала гледаме сцени от непобедимите 2-3-4… където двама старци избиват 20+ души, а още един + двама младежи още толкова, та и с висше.

Има драма има и мелодрама. Незнайно как Коска се оказва виновен за провал на инквизиция и бива окован и хвърлен затворнически фургон, за да се изправи пред правосъдието. Малко по-късно незнайно по какви причини и как пича се появява отново да държи сметка на основните герои, все едно въобще не е бил задържан от една тумба инквизитори. Добре де една малка тумба след разправиите със старците. В края на сцената бива намушкан от сабя като олицетворение на злото, но пък се надявам както често сам той казва: Слуховете за смъртта ми леко преувеличени. От друга страна е 80+ годишен наемник, та знае ли човек.

В заключение: Сервиран ви е фентъзи уестърн с морални мотиви и в един момент толкоз кръв и черва, че и на човек прочел Песен за огън и лед ще му дойде в повече. Ако кофите с вътрешности превръщащи се във външности не ви притесняват и сте клони да платите цяла цена за книжка, от която ще прочетете 3/5-ти ще може да се любувате на един интересен експеримент. Да бе, уестърн без патлаци визирам. Ама за всеки случай минете първо през библиотеката или питай те дали някой приятел се е прец… си я е купил, та да ви я заеме.

Дописка: Дракона е жестоко нещо, макар лично аз да не успях съвсем да си го представя по описанията.



*Лам са го превели, което идвало от английското: агне. Шай също значело нещо яма така и не вдянах какво.
**Последният герой на диска, който спаси света/диска като преди това аха, аха да го гръмне лично.
***Темпъл са го превели идващо от английското за храм.
#Да, наистина така се казва, не съм го променял.
##Орките в този свят.

Благодаря?

И за героя и за червената страна съм писал на тази страница. Чудно ми е, как след хектолътрите кръв и черва се справя с писането на юношеска литература...

Абе червената страна си е фентъзи уестърн и до голяма степан прилича на Млакъ къща в прерията и как се прастярат заселниците, проблеми с вода и бандити са си донякъде житейски проблеми. Геополитиката и разни лични проблеми кото този с алкохола на Коска (той основно се справя с алкохола, като го подлага на орално унищожение), абе допада ми този свят, просто в Червената страна геноцида ми дойде в повече.

[offtopic]Много добър пост на Wukong, аз съм почитател на втория вариант, както като читател, така и като автор - особено за начинаещи/любители като мен. Типична грешка е при начинаещите да започват с 10 страници обяснение на света в 30 страници произведение и да отегчат читателите до смърт.[/offtopic]