Джо Абъркромби - "Първият закон"

Малка омраза е, както изглежда, първата книга от нова трилогия в света на първия закон на Абъркромби. Книгата ми бе лансирана като стийм пънк, но от сега ви предупреждавам, че в нея няма много стийм, камоли пък пънк.

Действието се пренася 20 години напред спрямо войните в Севера и през тези 20 години на мир е царяла тотална скука. В съюза обаче вместо да продължат развитието на огнестрелните оръжия са се пренасочили към индурстриализацията и макар навсякъде да се споменават комини бълващи дим единствената показана работеща индустриална машина се задвижва от водна тяга с воденично колело.

Та, имаме една сюжетна линия на младата „вещица“ кръстена за удобство Риккъ, което се „римува с вика”*! Която е щерка на нашия познайник Кучето - кралски наместник в северната част на Севера, от който не е останало нищо - сбръчкан старец с други сбръчкани старци покрай него. Та за Риккъ ми беше думата. Тя има „дългото око” или способ да вижда в бъдещето. Практичната му полза е доста малка, но пък персонажа е симпатичен и лико го удря на курварлък. И като казах курвърлък това е лайт мотива в настоящата книга. Не знам кой то кого преписва, ама докато в червената страна навсякъде се сипеха черва тука се развяват курове и путки**.

Друга сюжетна линия е на Савин дан Глока - щерката на... точно така, симпатичния началник на кралската инквизиция. Тя го раздава индустриалец и инвеститор. По наще ширини през 90-те години на тия им викаха мутри. Сега ги наричат лобисти. Тя също го удря на курварлък, както предходния герой, ама както казах това се продава. Интересното при нея настъпва около средата на книгата когато попада в в разгара на работнически бунт. И като казахме работнически бунт отиваме към това около което уж се върти сюжета, а именно преразказване на събитията около индустриалната революция Англия. Машините отнемат работата, голяма безработица, масофки от ниско-квалифицирани работници търсещи си работа при машините които им я отнемат и затова искат да разрушат тези машини.

Тук се включва вътрешния човек на инквизицията и третата жена със сюжетна линия и в интерес на истината единствената която не го удря на... тъй де, казах го вече няколко пъти. Даже не съм ѝ запомнил името.

Продължаваме с принца - младото агне, наследник на трона, пройдоха и... да познахте, ама ще го кажа просто развратник. Той е човека който заема мястото на Коска до известна степен, а и ефрейтор Нобс... ъъ тъй де Тъни е един от аверите му. Много иска да свърши нещо, ама няма желание. Някак си е успял да задлъжнее на всички нарко дилъри в Адуа (столицата на съюза), но в един момент от пропаднал пияница и наркоман автора решава да го издигне до лидер предводител, какъвто всъщност винаги е бил ама просто е нямал желание.

Лео дан Нещо - Младия Лъв си е представителя на Съюза в севера. Цветът на рицарството. А в Севера синът на братовчеда на брата на Бетеод от към страна на вуйна му Големия Вълк - Здрачния се е развихрил и започва да отнема севера от Съюза, като върви на юг и пали всичко до което достигне. Нашият Лео реве през цялото време майка му не го пуска да се бие, а в двете битки където все пак го прави сгъват сайдкиковете около него. В крайна сметка не е изненадващо когато взима власта и решава да заложи всичко на битка в кръг, го бият като куче. Сега, някой ще го нарече спойлер, ама Абъркромби не е Мартин и единствената интрига е как и кога ще извърти нещата, та да запази живота на героя си.

Последния представител от към мъжка страна е Детелината, навремето известен като Стръмното, който също се настанява на мястото на Коска, от към военна тактика, лафчетата са прехвърлени към принца от по-горе. „Когато тръгнете на щурм гледай да не си от най-бързите, щото тия на предна линия умират в 50% от случаите от случайно намушкване, а в останалите 50% стъпкани от собствените си приятели, след като са били случайно намушкани”. Идея си нямам кой е бил Стръмното в предишните книги, ама го дава доста разумно, та му симпатизирам до известна степен - олицетворението на практичния човек включително и в последната сцена с него (за книгата, не за поредицата, все пак това не Мартин).

По някое време сюжетните линии се преплитат, до голяма степен очаквано. По време на работническия бунт има един много приятен похват на „лан шот” или нещо такова, където една дълга сцена се описва последователно през различни гледни точки.

Ей, щях да забравя ветерана от Стирия, който ужасно ми заприлича на сержант Дружелюбния, макар че всички го наричаха Бика, а за такъв нямам спомен. Та той като цяло е сляп като кърт и не вижда на повече от педя. Най ценното му притежание е „стъкла за гледане”***, с които нещата се пооправят. Та човека има проблеми с владеенето на емоциите и всячески се опитва да не си изпуска нервите, щото като ги изпусне ставаме свидетели на сцена с кървавия девет от времето когато още беше готин герой.

Баяз - първия магус също се появява като периодичен герой, колкото да напомни за себе си силно подозирам, че има пръст в не едно цареубийство.
Тръпката - се е завърнал в севера и някак си е на служба при Кучето.
Кучето - остарял и никога не можещ да излезеш от ролята си на поддържащ персонаж.
Глока - единственият разумен, който не се е забъркал с оня манипулатор Баяз.
Дофри, Джизъс, Джувал или там както му беше името на краля - тъжна работа най-общо казано.
Авера на Баяз с разноцветните очи - появява се колкото да хвърли лафче тук там и да изчезне мистериозно.
Скайл желязната ръка и малкия Черен - единия пропил се крал на Севера, а другия играещ го везира Джафар, който кротко си копка за благоденствие докато войните не му бибипат бибипа на всичко построено.
И още няколко стари лица чиито именно възбудиха някакви спомени, ама само толкоз.

Като цяло доста добре се е получил романа. Развяването на първични полови органи ми дойде твърде натуралистично описано, ама явно това се търси, все пак не се става най продаван автор ако не пишеш за масовия читател. Лошото е, че въпреки сравнително завършения си вид остава с ужасно широко отворен финал. И в кроя ти се натяква, като на малоумен за пророчеството от началото на книгата, за вълците, лъвовете и агнетата. Ама явно бухала от началото не се е доредил за натякване. Това е едно то книжките която бих си взел да ми седят в електронната библиотека.


*Май само заради тая смешка е кръстена така.
**Цитирам буквално от книгата, затова не съм го цензурирал.
***тук превода не е хомогенен и на други места тия стъкла ги превеждат като очила - каква изненада.