Ако пишеха книги-игри...

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Ако Юго беше писал книги-игри:

Хвърли зар, за да изпиташ Късмета си. Ако Съдбата ти се усмихне, стрелбата на войниците е неуспешна. Събираш куршуми от земята и с песничка, в която се подиграваш с Русо и Волтер, се качваш обратно на барикадата. Ако Съдбата ти обърне гръб, два куршума слагат край на твоя млад гаврошовски живот. Приключението ти свършва тук, в локва кръв насред парижка улица, потънала в барутен дим.

Реймънд Чандлър:

Влизаш в хотелската стая. От стената те посреща пошла репродукция на неизвесетн автор. Леглото е било оправяно някъде през двадесетте, но дори тогава са пропуснали да му сменят чаршафите. Тлъста муха упорито отказва да приеме съществуването на стъкло между стаята и външния свят, отмервайки секундите с ритмични сблъсъци с прозореца.Вратата на банята е открехната и на пода лежи хотелски пешкир с размерите на пощенска марка. Изпод него изскача една възмутена от нахлуването ти хлебарка и се шмугва в канала. Миризмата на барут е странна, при условие че в тила на лежащия на древното легло Фулуайдър има забит шиш за лед. С вековен детективски инстинкт долавяш движение зад гърба си. Ти: ще се извъртиш рязко - премини на епизод 356 или ще пренебрегнеш инстинктите си на 235

Епизод 356

Завърташ се наляво, бърз като гърмяща змия, плъзгайки ръка към пистолета под мишницата си. Завъртането ти придава допълнителна сила на летящия към слепоочието ти гечен ключ. Падаш на древния мокет на епизод...

Епизод 235

Ако се стряскаше от сянката си по-добре да зарежеш тая работа и да продаваш сладолед на плажа. Пристъпваш към трупа и в главата ти избухват хиляди звезди. Миг преди да тупнеш на пода и съзнанието ти да отплува извън мръсния хотел виждаш голям гаечен ключ. Премини на ...

пхахахахахх, това е много яко!

Карл Май

500 кучета Кайови напдат миньорско селище. Тридесетте миньори храбро се отбраняват, но съпротивата им изглежда обречена. Нужен е герой, който да обърне трагичния логичен изход от битката. Това сте Вие, с боен вик се хвърляте напред. Хвърлете два зара.

Ако сте смел германец и притежавате карабина "Хенри" прибавете 1000 към сбора на заровете и към точките си за щети. Преминете на епизод 101 за да заловите главатаря и да го предадете на правосъдието.

Ако сте апах мескалеро и сте взели сребърната карабина няма нужда да хвърляте зарове. Избивате 20 противника и се хвърляте към главатаря. Миг преди ножът ви да се впие в черното му сърце подъл удар в гръб ви поваля в несвяст. Преминете на епизод 102, където смел германец ще ви спаси живота за пореден път.

Ако не сте смел германец или апах мескалеро съдбата ви обръща гръб и кайовите ви скалпират. Вашето приключение свършва тук. И без това съществуванието ви е безмислено, ако не сте германец.

Най-яката тема досега

Морис Дрюон:

Ако предпочетеш да подкрепиш Робер срещу леля му Мао, за да можеш да се разведеш с племенницата й Маргьорит и да си върнеш заложеното у бургундците графство Франш-Конте, си запиши, че се радваш на подкрепата на най-големите отрепки в Париж, но всички благородници те мразят и обърни на 666.
Ако искаш да избесиш съветниците на баща си, да им разграбиш имотите и с получените пари да нападнеш Фландрия, си отбележи, че Мао и Робер са напълно сащисани и се радваш на всенародната любов, а после отгърни на 666.
Ако искаш да пратиш наемни убийци на жена си в затвора и да се ожениш за втори път, си отбележи, че папата вече не ти е фен, благородниците са убедени, че си идиот, а данъците спадат и иди на 666.
Ако искаш да си присвоиш Гийена и окончателно да прогониш англичаните от Франция, си отбележи, че имаш casus belli с Англия и Германия и пълната подкрепа на папата, а после се прехвърли на 666.

666.
Така или иначе, графиня Мао те отравя. Приключението ти свършва дотук, а Франция я чакат разруха, чума и корупция.

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Най-яката тема досега

Следва темата "Ако Сим Николов пишеше книги игри"


Робърт ван Хюлик

Вие сте верен помощник на китайския магистрат Ди Жендзие, изберете своя герой:

Ма Жун: брутален майстор на бойните изкуства, прословут пияница и женкар (податлив на charm spells от голи жени, ака Робско омайване)
Бойно майсторство: 11 с голи ръце
Бойно майсторство: 10 с оръжие
Ловкост: 9
Нюх: 7
Психически способности: 6
Точки за издържливост: 48

Цяо Тай: благороден майстор на меча, самовглъбен и меланхоличен, (податлив на charm spells от екзотични танцьорки)
Бойно майсторство: 9 с голи ръце
Бойно майсторство: 11 с оръжие
Ловкост: 8
Нюх: 7
Психически способности: 8
Точки за издържливост: 46

Тао Ган: ловък бивш измамник, неподатлив на магически атаки
Бойно майсторство: 7 с голи ръце
Бойно майсторство: 9 с оръжие (кинжал)
Ловкост: 9
Нюх: 11
Психически способности: 10
Точки за издържливост: 40

Когато сте готови с избора си преминете на епизод 1

1.
Завивате по храмовата улица, на път за храма на Отвъдното проникновение, от една странична уличка чувате женски писък. Като служител на трибунала не можете да останете безучастен и се затичвате на помощ. Ако играете с Тао Ган може да изберете да влезете в уличката нехайно. Там пред вас се разкрива ужасяваща гледка. Двама разбойници тъпчат труп на мъж в храмова камбана. От обезобразената му глава стърчат няколко пирона. На десетина метра от тях огромен мъж е разкъсал дрехите на красиво момиче и се опитва да го насили (следва графика с еротично съдържание). Запишете си, че Главатарят има нужда от два бойни рунда, за да си обуе гащите.
Разбойници - Бойно майсторство: 7; Точки за издържливост 12; Главатар - Бойно майсторство: 10; Точки за издържливост 30

Ако играете с Ма Жун се хвърляте с рев в атака и поваляте двамата разбойници. Главатарят през това време се загащва и си разменяте обидни реплики. Противникът ви се бие подло, но го надвивате и го водите окован в трибунала. Момичето за благодарност ви се отдава и се напивате, за да отпразнувате победата.

Ако играете с Цяо Тай кресвате и в движение изтегляте меча си. Страхливите разбойници избягват, а вие посичате главатаря им, докато си вдига гащите. Прибавете 1 зар щети само за този удар, защото го сварвате неподготвен. Отвеждате победения си противник в трибунала, след като сте се уверили, че момичето е добре. Пиете няколко кани вино отдаден на философски размишления.

Ако играете с Тао Ган и сте избрали да се втурнете в уличката преминете на епизод 2, ако сте предпочели нехайното шляене преминете на епизод 3

2. Схватката с трима противници е неравностойна, чевръсто прескачате една ограда и побягвате, главорезите изгубват следите ви, а три дни по-късно ги залавят в опит за контрабанда на корейски женшен, натъпкан в златна статуя на Буда, която всъщност е издялана от стиропор.

3. Давате си вид, че гледката не ви смущава (то си е така) и любезно заприказвате разбойниците, като се представяте за Хун Пън, странстващ комарджия. Подсилвате ефекта, като правите тайния комарджийски жест - изпънат среден пръст и свити безимен и показалец. Успявате да увлечете тримата бандити в игра на зарове и спечелвате връзка медни монети (запишете ги в дневника на приключението, всички монети се броят за един предмет). Бандитие псуват гръмко и минаващите наблизо стражи ги чуват. Злодеите са арестувани, вие укорявате момичето за риска, който е поела и научавате, че брат и е убит, а тя е от окръг Кантон и не е никакво момиче, а третия син от петата жена на Бао Юан.

Ооо, Хюлик изтрепа златните рибки в Езерцето на безметежното спокойствие пред Павилиона на Петте добродетели
Недостойната личност пред Вас почтително докосва неумелите си ръце пред жалкото си чело и смирено признава, че не може да се надява да постигне съвършенството на сребърната Ви четчица за писане, но незаслужено се надява да има привилегията да прочете още от съвършеномъдрите Ви бисери

Скромната личност перд вас смирено благодари за незаслужената похвала на жалкия и талант и удря три пъти челото си в земята, но ще се радва, ако вие, както и други се присъедният към това резилене на класиците.

И тъй, след дължимите три поклона и девет реверанса...

Патриарх Евтимий:

Благоизволи царство ти да въздаде с всенастоящия Хрисовул на твоето царство правдини и свободи на всечестния и свят манастир на пресветата Богоматер във Витоша, както от стари времена правеха благочестивите и христолюбиви самодръжци и скиптроносци на българското и гръцкото царство, дядовци и прадядовци на царството ти. Но какви земни правдини и какви тленни блага можеш да предложиш на благообразните и преподобни иноци, които са се отрекли от земните неща и в неспирна молитва и проливане на сълзи се стремят към онова Царство, казвам, което е извън десницатата на царство ти? Все пак, както и малкото не бива презряно в голямото, така и щедростта на твоето царство не ще бъде презряна и толкова по-голям ще е небесният ти дял, колкото по-голяма е честта, която като монахолюбец и книголюбец цар ще предоставиш с нецарско смирение на служителите на ангелската Царица:
- да не влизат ни десеткари, ни крагуяри, ни аподохатори, ни прахтори, ни житари на царството ти и на Средешкия кефалия в землището на манастира, небесна твърдина (след това благочестиво волеизлияние иди, царство ти, на 76);
- да се предадат в неотемлимо владение на преславната обител селата Боснек, Лисец, Дрен и Драгалевци с все париците, горите, водите, водениците и добитъка (а за тази царска щедрост виж каква награда ти е приготвило Провидението на 87).

Захарий Стоянов:

Не можеш да ся съпикясаш при тая грознейша подигравка с Отечеството. Тръгваш най-енергически накъмто рубладжийското мекере и:
- го зашлевяваш с всичката благородна сила на праведний си гняв (ха префърли ся на 51 да видиш като как ще да ся отзове на туй омаскарявание подлогата на Каулбарса);
- му натикваш пръстът си в мазните ребра и го запопържаш на турски (белким тя разбере, че то робските язици ся наподобяват един други твърде много... иди де, виж 51, каза ти ся веки);
- го дигаш за дънцето на панталонът и яката на тюидений жакет (бре, как ся докарват алафранга рубладжиите, беки ги сбърка някой почтен, ала неук човечец за хора), блъскаш вратите на почтений си дом с презреното му, омекнало от поклони в канцелариите на руското консулато тело, викваш едно хубаво: "Чош яша!" и захвърляш тоз парцал на безродството насред прашната уличка за всеобщо ликувание на народът (сига веч и 51 ни мож' та оправи, ами я бягай за закрила при Чардафонът на 28).

Иван Вазов:

То е една вълшебна майска вечер в пазвите на Балкана. По бухлатите склонове на Средна гора поточетата ромолят сладкогласно и всичкото ти същество изпитва силен порив към един възторг, към едно възхищенье и към една благодарност, задето си жив. Можеш да слезнеш от магаренцето, да извадиш кърпата с увитата в нея кокошчица и стъкълцето с искряще вино, да поседнеш на мек чим, да оставиш и Сивча да попасе слободно, па като се прекръстиш, да подкрепиш изнуреното си от път и силни чувства естество - на 12. Можеш и да продължиш нататък, навътре из чутните кътища на миризливата гора, за да ся предадеш още по-сладко на хубостите, кои без всяческо съмненье тя чакат напреде. Ако бъдеш превзет от такова поетическо намерение, прехвърли ся на 15.

Йордан Йовков:

Тежко въздъхваш и сядаш на грубата дървена пейчица пред кръчмата. Махваш с уморена ръка. Живот. Орисия. Нейде далече се носи тихият звук на кавал - овчарят прибира стадото и свири. Първите звезди примигват над безкрайното поле, а ти се почесваш зад капицата и се чудиш:
- дали да идеш да нагледаш болното дете (5);
- да си дадеш парите за палтото на бедната вдовица (7);
- или да видиш ще помогне ли нещо на горкото добиче на другоселеца (9).

Елин Пелин:

И таз добра! Бирник! Тя била дебела работата. Ами че какво ще правят твоите сюрмаси в селото, ако им го докараш? Я помисли дали да не го поотупаш (запиши си кодовата дума СТРАЖАР и иди на 45), да не му кажеш, че в селото има един луд с брадва, дето сече върби и глави без да подбира (запиши си кодовата дума ЗЕВЗЕК и прехвърли на 65) или пък да не скокнеш от каруцата и да побегнеш по заобиколни пътища в тъмницата към селото (запиши кодовата дума РАКИЙЦА и виж какво има да става на 78).

Хахахахахахахах...
Бравос!

Едгар Алън По:

В подземието е влажно, мрачно и студено, подобно дъното на пресъхнал кладенец. Единствената светлина в кръглата зала е тази, която хвърлят треперливите пламъчета на свещите по каменните стени. На масата, разпънат като жаба за дисекция, се гърчи твоят доскорошен приятел Месмер Просперо.
- Помогни ми, Ед! - изхъхря той. - Моля те, не ми причинявай това!
Поклащаш глава и тръгваш бавно към него. Какво наказание си му измислил?
До една ниша в стената има струпана купчина тухли, кофа с хоросан и мистрия. Ако искаш да зазидаш приятеля си жив, отиди на 1.
Встрани зее, подобно разтворена зверска паст, една Желязна Девица. Ако желаеш да натикаш Просперо вътре и да я затвориш, нанизвайки го с шиповете от вътрешната страна, иди на 2.
Естествено, най-простото, лесно и ефикасно решение е лоста до десницата ти, който ще активира гигантското махало, чийто гилотинен нож ще започне бавно да се спуска и накрая с могъщ замах ще разполови предателя. Ако се спреш на този избор, иди на 3.

Побързай, имаш десет секунди да решиш! Ако се забавиш, хвърли зара!

При резултат 1-3 гарванът, който не спира да грачи над главата ти накрая превръща главоболието, което те мъчи в лудост и ти загиваш, сгърчен в ембрионална поза на студения под, докато от устата ти се изливат потоци пяна. Край на играта.
При резултат 4-6 гарванът се спуска и изкълвава очите ти. Обречен си да се скиташ по света, лишен от светлина. Край на играта.

И това е добро. Очертава се култова темица

Сър Артър Конан Дойл

Рано сутринта пристига писмо от Скотланд Ярд. Четете го, докато свирите на цигулка, обяснявате основните дедуктивни принципи на сътрудника си и жонглирате с пет портокала и четири ножа. Скотланд Ярд моли за съдействие, в случай с много заплетено убийство. Час по-късно вече пътувате към местопрестъплението, безупречно облечени и с достойнство на истински английски джентълмен. Глиганите от полицията са изпотъпкали поляната, на която е станало убийството, но сигурно има останали улики за наблюдателното ви око.

Ако искате да огледате стъпката в калта, която е очивдно от неполицейска обувка мини на 2

Ако искате да огледате пречупените клонки на около метър и 84 сантиметра височина мини на 3

Ако искате да огледате угарката от пура мини на 4

Ако искате да огледате малкото синьо конче на едно от клончетата мини на 5

Ако вече сте огледал всички улики можете да преминете на 6 и високомерно да обясните на зяпналите полицейски служители и на мъдро кимащия сътрудник с докторска титла, че: Убиецът е висок метър и 84 сантиметра, куца с левия крак, вероятно е бил на морска служба, носи син панталон, а в джоба му има тъпо джобно ножче. За последното свидетелства грубо обрязаната угарка от пура.

Хвърлете два зара, ако сборът е 7 или повече съдбата ви се усмихва, убиецът е заловен, обяснявате грешките му и се прибирате в къщи за следобедния чай. - премини на 607

Ако сборът е 6 или по-малко съдбата ви обръща гръб и половин час по-късно полицаите водят четирима заподозрени. Един моряк, момче на кокили, куц просяк и някакъв извратеняк, който събира угарки от пури и ги кастри с тъпа джобна ножка. На всичкото отгоре трупът на лорд Джон скача на крака и с най-добрия безумен аристократичен кикот ви честити първи април. Високомерно обяснявате, че всичко ви е било ясно от самото начало по малкото мастилено петно в левия ъгъл на бележката, с която ви повикаха. Прибирате се за следобедния чай. - премини на 607

Ярослав Хашек:

Тъкмо си се бръкнал да платиш на жълто-черния евреин за бутилката коняк за Лукаш, когато отнякъде изкача тоя кретен, подпоручик Дуб.
- Ахххааа, Швейк, ракия се се каните да пиете!
- Съвсем не, господин подпоручик - отвръщаш невъзмутимо. - Това е лимонада.
- Швейк, вие мене не ме познавате откъм опакото, но ей сега ще ме опознаете! Каква лимонада, не се правете на идиот.
- Господин подпоручик, - бодро казваш ти - аз действително съм идиот, както може да ви потвърди всеки, който е служил навремето в 91-и пехотен на Негово Величество полк в Ческе Будейовице. Но за да ви докажа, че това тук е лимонада, а не, както погрешно си помислихте, ракия, защото знам, че на вас ви се пие, та две не виждате, ей сегичка ще я гаврътна. (Ако наистина го направиш, мини на епизод N-43351/1915. Ако не, продължавай да четеш).
- Швейк! - кресва Дуб - вие положително ще идете в ареста за това идиотско поведение! Позволявате си да се правите на интересен! На тарикат се правите, а, Швейк! Много добре ще ме опознаете вие!
- Познавах един много нервен човек, съвсем като вас, господин подпоручик - прекъсваш го невъзмутимо - Един такъв асистент в Политехниката, с мръсно име беше, да прощавате, Мудичек се казваше. Та той така много се изнервяше и крещеше, докато една вечер на прибиране от кръчмата... (ако продължиш да разказваш уродливата историйка, премини на епизод M-66542/1915).
***

N-43351/1915
С невинна физиономия отвинтваш капачката, смигваш на евреина, който изглежда още по-глупаво от обикновено и надигаш шишето пред смаяния поглед на подпоручика. Наоколо се разнася острата миризма на хърватски одеколон. Гълташ противната течност на едри глътки, мислейки си: "Само да не се натровя, че Балоун ще ми изяде порционите за седмица напред преди да го хванат, че плюска за двама и ще го обесят, задето е ощетил щабната каса". Изпразваш бутилката, облизваш устни и казваш:
- Господин подпоручик, разрешете да доложа. Беше си лимонада, много освежен се почувствах. Купете си и вие.
Изоставяш смаяния кретен, тръгваш към вагона си в идеално права линия и даже си свирукаш. Хвърли два зара. Ако получиш резултат, по-малък от Нюха си, чугуненият ти черен дроб и дългогодишната закалка си казват думата. Премини на Q-54673/1915. Ако резултатът е по-голям от Нюха ти, две крачки по-нататък падаш в безсъзнание с нос в едно говеждо лайно. Премини на Z-78918/1915.

Q-54673/1915
Добираш се до поручик Лукаш, тракваш токове, козируваш и долагаш:
- Господин поручик, разрешете да доложа. Онова говедо Дуб ми налетя докато ви купувах ракията. Нямаше как, трябваше да я изпия. След пет, най-много десет минути ще съм кьоркютук пиян. Не ме търсете няколко часа, отивам да си легна.
Падаш като отсечен на нара си и заспиваш. Сънуваш как госпожа Мюлерова ти готви свинско с кнедли и коментира убийството на ерцхерцога. Губиш три точки Издръжливост, добавяш си една точка за Психически способности и печелиш петдесет точки за опитност.

Z-78918/1915
Фелдкурат Кац държи проповед за нуждата да се убиват ерцхерцози. Промърморваш:
- Ама че свинщина - от което се разбуждаш. Сънувал си. Оказваш се вързан "на козел" в някаква барака. До теб на една кофа със смъкнати гащи и печален израз клечи Балоун. Главата ти се цепи от болка. Губиш осем точки Издръжливост и една точка Бойно майсторство.
- Закъсахме я, Швейк - изплаква Балоун. - Сега ще ни обесят. Оня мръсник Дуб е бесен, че си пил ракия пред него, а мен ме окошариха, защото като чух, че си пътник, ти изядох порциона и ме обвиниха в разхищение на държавни средства. А той беше развален!
- Да, Балоун - философски казваш ти. - Животът е непрекъснат низ от падения и възходи. Радвам се, че си изял порциона ми, защото ако аз го бях изял, сега щях да клеча вместо теб с разстройство на кофата. Но всичко това няма значение. Да се приготвим да умрем за Негово Величество най-милостивия ни монарх. - И с цяло гърло зареваваш австрийския химн.
***

M-66542/1915
-... - и той накрая се хвърли във Вълтава, но не се удави, а си удари главата в един подводен камък и умря от това. Печална работа - завършваш отвратителния си разказ половин час по-късно. Подпоручик Дуб гледа право през теб. Очите му бавно се подбелват, опитва се да каже нещо, но не успява и рухва на земята, сломен от невинността в погледа ти. Еврейският търговец примигва в пълно недоумение. Усмихваш му се лъчезарно, от което той се свива зад тезгяха си и се понасяш обратно към вагона. Там тракваш токове пред Лукаш:
- Господин поручик, разрешете да доложа. Ето ви скоросмъртницата. Отвън в калта лежи оная свиня Дуб, мисля, че получи разрив на сърцето като си поприказвахме с него докато пазарувах.
Поручикът се обляга назад в стола си:
- Швейк, казвал ли съм ви, че сте идиот?
- Много пъти, господин поручик, но както знаете, в 91-и пехо...
- Да, да, Швейк, знам тая работа - махва с ръка Лукаш. - Ето ви двайсет халера да се почерпите
Добави двайсет халера към наличната сума в подплатата на куртката си.

Почвам леко да се изнервям от конкуренцията на класиците. Пан Хашек даже го докарва откъм игрова схема.

Ааааа, на Хашек се смях с глас. Веднъж в казармата я четях на пост. Мина един полуфукльо и няколко минути муча от възмущение и загуба на малкото дар слово. Накрая отвратено изплю:
- Кръстев!
-Аз!
-Ти... ти... ти си точно, като тоя бе!!!
И правейки ми най-милия комплимент за една година служба се фръцна и тъмнината го лапна на един залък.