Звездни Асове

Тано ми даде книжката да я прочета и снощи успях да я до опукам.

Какво са звездните асове? Ами накратко Хари Потър в космоса, след като Роулинг си е повярвала, че може да пише. Ако това описание не ви е достатъчно продължете нататък.

Книгата започва с безбожно тежък изказ и толкова захаросан и патетични, че направо почва да ти горчи. Лично аз мъчих първите няколко глави почти месец, после решех, че така няма да стане и прескачах омазаните пасажи. В тоя контекст си личи, че книгата не е имала читав редактор. Това си личи и на още едно място, където коментара на редактора е останал в текста, от което аз разбирам, че въпросния редактор е по-скоро благосклонен коментатор, който не си дава зор да си свърши работата, а хвали автора и споделя мнението си за текста и мотивацията на героите. Ако това нещо беше оставено нарочно или като допълнителен текст определено щях да му се зарадва, ама да ми кибичи по следата на изречение…
Та в тая връзка коректора на книгата, за какъвто се твърди, че съществува наистина е бил млад. То всеки започва отнякъде, ама ще е добре въпросния човек наистина поне да пусне текста през автоматична корекция, която ще му спести доста труд, който той не е искал или не е могъл да положи поради липса на опитност. Аз не парадирам, че правописа ми се отдава, ама... автоматични проверки поне!
Ако продължим по историята, това, което ми липсваше в нея беше смърт. Авторът въвежда някакви персонажи, дава на читателя някаква емоция към тях и после си ги кътка до самия край. Добрата новина тук е, че поне не ги е направил вампири или върколаци, но това не обяснява мистериозното им спасяване. Почти в началото на историята героите сядат в едно купе с бъдещите си гаджета и остават с тях до края, да ви си вижда познато? Последва срещата с лошите, които силно напомнят по действията си на зергски орляк, но пък единиците им струват колкото протоски такива. Другарчетата си правят клубче по въртене на огън, което явно е някаква мода във въпросния свят, както и военните униформи на жените да са полички и потничета с гол пъп. Технологиите на самите военни е допотопна, липсват щитове, разчита се на броня и лазери, които да унищожават отломки, плазмени снаряди и ракети обаче има бол, както и пожари. Докато ракетите все някак ще си правят маневрите в междузвездното пространство явно как Шакти да го вземе гори огъня? Въобще в това отношение физиката и логиката са си взели почивка. Почти в тая връзка е и изкуствената гравитация. Признавам, че тя изключително много помага на автора и на всяка космическа опера. Чудно ми беше само как в таз космическа одисея никой не попадна в положение на безтегловност. Продължавам с нещо, което ми направи силно впечатление във военните игри – събиране на точки между отделните домове. Тъй де кръстосвачи. Та във въпросните игри се използват топчета за пейнтбол, дори като снаряди за авиацията. Стига бре, минали са нам си колко години и най-доброто са топчета за пейнтбол и се очаква никой да не мами. Звездните рейнджъри да беше гледал авторът или поне стар трек. Като казах стар трек, та се сетих за извънземните. В романа те са абсолютна класика, различават се от хората по прическа и разни бабуни по главата. Нито дишат хлор нито са сепии, хуманоиди с повече грим. Не че е лошо, ама и хубаво не е.
Към края част от нашите герои, понеже спомнете си в началото се събраха в едно купе, са отвлечени от лошите, а друга част се промъкват в космически кораб на противника, шматкат се във вентилацията, подяждат военните крадейки храна от кашони с продоволствия и пейки вода от вътрешния водопровод. Въобще няма да питам защо отвлечените бяха държани в буркани или защо ги лекуваха след експериментите. Явно зергите са доста по-хуманни от хората. Всъщност не зерги, а аркусианци.

Ако от горното сте останал с впечатление, че книгата не ми е харесала, лъжете се. Ако прескачате мелодраматичните моменти и се абстрахирате от някой глупости ще получите едно доста увлекателно четиво. Познатата история е поднесена добре и с няколко разнообразяващи моменти. Почти до средата на книгата си мислех, че приятеля на Алекс Джери е въображаем и само той го вижда, но не би. Добре де явно съм очаквал една идея повече иновации. При всички положения, ако ви се чете нещо фантастично препоръчвам книжката, само се подгответе да преглътнете известна доза бъгове и лекинко претупания финал. Ако Андро се мерне наоколо да каже де можем да си видим, та да си вземе една бройка от книгата и да каже кога ще излиза следващата. Надявам се този път да намери и коректор и редактор.