Землемория

Е, те точно това са 99-те %-та. А най-голямата трагедия са някои преводи... Просто брилянтна творба се съсипва за някой лев повече и 2 седмици по-рано в книжарницата.

Точно същият ще ти се набие в очите и в западна книжарница . Номерът е да си се научил да подбираш.
Проблемът е, че в България издават прекалено много от здрачообразните, и прекалено малко от качествените книги.

Щото средния българин, представи си, не му се четат сериозни неща

Да не мислите, че на запад е по-различно? Трябва да намеря сравненията между тиражите и ще видите, че пак има тонове боклуци.

Това казах и аз, ако ми погледнеш първото изречение. Минус факта, че не наричам фентъзито "сериозна" литература.
Но и при развлекателната литература има повече и по-малко добри неща.

Преди много, много, много години (смисъл като бая малък) четох книга първа и не ми хареса изобщо. По-късно прочетох 2, която ми се видя сносна и 3, която взе че ми хареса, 4 обаче ми доскуча страхотно. Никога не съм разбирал манията по поредицата, не съм обаче и от онези, които я мразят. Предполагам, че нещата са до химия между книгата и читателя. При мен и Землемория просто не се получи.

Първия път като четох поредицата (само първите 4 - "Приказки от Землемория/Другият Вятър" тогава не беше излязла или поне не на български) бях на доста впечатлителната възраст 9-10 годинки.
Първата книга ми хареса най-много и практически я изпозвах за житейски наръчник, в смисъл на "Изправяй се срещу страховете си и се бори с тях". В резултат на това сега страдам от липса на инстинкт за самосъхранение, но в никакъв случай не съжалявам.
Втория път когато прочетох поредицата (вече в по-"разумна" възраст)се впечатлих най-вече от третата книга. Някак си започнах да схващам цялата работа с волята, силата, отговорността и търпението.
Все още ми е мътна картинката, но има прогрес.
Иначе мисля, че "Четири Пътя към Прошката" е доста по-значима, но лично на мен ми е тежичка за "грокване" (това е от Хайлайн), разбиране и осмисляне.

Цикъла за Землемория на Ле Гуин наистина е нещо, което ме очарова още навремето когато прочетох само част от цикъла. Но след като го завърших преди няколко години не съжалявам нито за миг, че съм прочел всичко. А и с тези книги Ле Гуин ми стана от любимите автори. Мисля и в скоро време да си попълня колекцията от книжки, които имам от нея

На мен не ми харесва стила на авторката. Гробниците ме завладяха с мрачната обстановка, но бях до там. Ако по сюжета бяха писали Тери Брукс, Тери Гудкайнд или Клифърд Саймък, резултатите щяха да ми харесат повече

Не вярвам те да се справят по-добре от самата авторка. Освен това техните магове едва ли ще са по силни от Гед, който сам може да ги накара да се метнат от някоя скала и то без помощта на попътния вятър или драконите.

Ro#i# писа:

На мен не ми харесва стила на авторката. Гробниците ме завладяха с мрачната обстановка, но бях до там. Ако по сюжета бяха писали Тери Брукс, Тери Гудкайнд или Клифърд Саймък, резултатите щяха да ми харесат повече

Тери Брукс: Аланон не е точно главен персонаж... тука Гед бие по точки.
Тери Гудкайнд: Гед е по-добър от Зед (Ричард не го коментираме, той и без това е учил-недоучил).
Клифърд Саймък: Хм... той някак не ми се връзва с фентъзито като жанр въпреки "Резерватът на Таласъмите".
Не разбирам какво му е на стила на Ле Гуин. Лично на мен ми харесва доста повече от Бюджолд примерно... или дори Саймък от споменатите.

Не знам, преди много, много години се пробвах - не успях. Може би съм бил твърде малък, не знам. Трябва да видя пак.

Нещо не съм обяснил както трябва. Не съм търсил сравнение на герои на Тери-тата с Гед. Мисълта ми е, че има автори, които могат да разказват увлекателно и други, при които четенето е...съпроводено с повечко зор. Урсула е от вторите (по мое мнение).

[offtopic]Освен Резерватът, Саймък е написал фентъзи романите "Братството на Талисмана" и "Земите на Злото" (Where Evil Dwells). И двата са ми силно любими.

Предположих, че като спомена Брукс повечето ще се сетята за Шанара, но аз си мислех главно за Ангелски Огън на Изток (Angel Fire East)[/offtopic]

[offtopic]То и аз после се сетих за "Братството на Талисмана"... но пак впечатленията ми за Саймък са повече от "Градът" и "Всичко Живо е Трева".
А пък "Ангелски Огън на Изток" съм чела само една част и някак не можах да я схвана без останалите и даже не знам дали са излизали на български.[/offtopic]