Колелото на Времето на Робърт Джордан и Брандън Сандерсън

Пак не си схванал. Книгата я бива, но тя трябваше да е макс седем книги. На практика шестата е края, в седмата имаш финалната битка и се кефиш. Ама няма оня бастун писа докато не умря безсмислено напълно случки с краваря, доячките, бяла аджа, черна аджа, политика на бялата кула, политика на сеанчан, политика на чедата всякакви дегенрати като клана Шайдо го трепаха три пъти....

Отделно главните герои го караха на късмет, бълнуване, лудост а главните злодей нищо не правеха през цялото време. Сигурно пиеха мастика с диня и накрая вече ксто се налагаше правеха нещо и се проваляха по късмет отново... ей тва е цялата книга от шеста до 13.

Отделно най якото беше че три години храната беше развалена в целия свят ама няма шест пет хората все имаха питка, кокошка.... автора толкова си противоречи че ставаше банално. Ама вземи прочети ги два три пъти колко книжки са....

Изненадвам се как съм писал преди 15 години. "Колелото на Времето" е трябвало и трябваше да бъде неповече от 10 книги. Затова така да се затлачат и да се разточат нещата в книгите от 8 до 10 или "A Path of Daggers", "Winter's Heart", "Crossroads of Twilight": вдовицата на Джеймс Оливър Ригни Хариет МакДугъл признала собствената си съпружеска грешка. Той е имал аутлайн за книгите и вместо да го следва и вместо след изключително силната поредица 3-7, които ги е издавал буквално едва ли не пишейки на "конвейр" с огромна енергия: решил след като написал 500 страници да ги издаде. Посъветвал се с Хариет, докато си пушел лулата и тя му казала: "Okay, James! Publish it! Don't matter if you're not in the outline!" Поела е вина, че е могла да го понастъпи и да побачка малко повече. Не е трябвало да спира и да издава "Пътят на Кинжала" след 2 години. Да си вземе почивка, да отпусне материала, да поседи половин година и после да хване това, което в крайна сметка се получи от "Сърцето на Зимата" и "Кръстопътища по Здрач". Робърт Джордан трябваше да издаде книга 5-6 години след "Корона от Мечове". Трябвало е да не спира да пише. Като такъв блат и талш: да го опише целия, пък после да редактира Хариет и да издаде наистина солиден том от 1000 страници, но да не ни губи времето с глупостите в "Сърцето на Зимата" и "Кръстопътища по Здрач". След "Нож от Блянове" е станало ясно, че Джеймс няма да издържи и че ще почине като остави пълни записки на това, което Брандън Сандерсън е хванал и започнал и довършил тази монументална сага. "Нож от Блянове" е една от най-добрите му книги, но този блат и талш, които бяха 8-10 не трябваше въобще да ги издава, а старата Хариет МакДугъл малко да му даде газ и той да се успокои и да продължи да пише, като наистина отложи издаването с няколко години, но наистина да си следва аутлайнът и да опише всичко, което реално се разтака в 3 книги. Трябваше да бъдат 1 книга според Хариет, която в интервю преди години пое отговорност и каза, че е била съпружески и редакторски виновна тези книги да са толкова слаби. Иначе, Брандън си свърши работата, макар че пак: "Gathering Storm", "Towers of Midnight", "A Memory of Light" също спокойно можеше малко да се поограничи и да е по-разказвателен и да ги вмести в 2 книжки. Пак: "The Wheel of Time" е монументална сага и е любима на редица известни личности, в това число и самата Розамунд Пайк, която е голяма фенка и участва като продуцент на сериала. На мен ми е любима и винаги ще ми е любима, но наистина не защитавам спада на качество в редица от по-късните книги. Наистина 3-7 според мен е зенитът на поредицата. След това качеството между 8-10 много спада, а и 11 книга, когато си личи, че Джеймс Ригни вече здравословно и психически си отива, макар че има много изкупителни качества и е добра като от "перото" на Робърт Джордан. Вече съм на 40 години, а не на 25, когато започнах тази тема и знам, че всеки си има любимите автори и книги, но препоръчвам "The Wheel of Time" ("Колелото на Времето") на абсолютно всеки фен на фентъзито, а и книгите-игри.

Проблемите в Колелото са няколко. Първата книга е че тя има много големи влияниа от Толкин. На практика до напускането на Кемлин, се следва пълтно логиката на Властелина, почти едно към едно. Известни влияния от Властелинът има и във втора книга, но са видимо по-малко. Но това е проблем на цяло поколение автори до началото на 90-те. Фийст, Гудкайнд, Тери Брукс черпят с пълна сила от извора. Второ книгите е трябвало да свършат с шеста - това се знае официално.( е трябвало да удари печата. Само че както става в много случаи издатели и читатели натиснали Джордан и той почна да тегли локуми. Книги 7-10 са голям локум Опитите на Перин продължават три книги, а битките с Колача- пет книги. За разтеглянето в последните книги не критикувам Сандърсън, но баш в последната книга си личи,че Сандърсън е действал "на сляпо". Той признава, че понякога Джордан каже нещо Хариет бързо го запише, звъни на Брандън докато е в самолета и после две седмици Джордан отново е в ступор. Ама защо умира, ама как умира... Не са искали да го мъчат....

Така например Сандърсън узнава, че Ама защо става? Логиката на Сандърсън е, че . Сандърсън има договора на Ранд до средата и после вкратце е пледаден целия при разговора му с Тююн. И възстановява по смисъл.
Все пак много неща са останали недоизпипани в последната книга. Някои подържащи лини като тази на Том или пък на Мургейз са претърпели крах и набързо-набързо са затворени в предпоследната книга. Много ми се исакше да видя повече от динамиката на отношенията Мин-Мат (в последната книга), Мин сред сеанчанците и пр.
.
От самата последна битка има мноооого какво да се желае, като тактическо изпълнение.
Но като цяло на мен Колелото ми харесва. Дори и с влудяващите жени, които мрънкат, приглаждат поли, дърпат плитки и на практика не правят нищо - пак ми хареса.
Гледам на Колелото като на преходна поредица между Властелинът и Игра на тронове. Постепенно се прощаваме с романтиката, но суровият реализъм още не е настъпил. Оценките ми за тази поредица са противоречиви - някои етноси и народи са предадени в пънота и колорит (айлци, калаиджии, сеанчанци), други са предадени надве-натри (кандорци, шиенарци и пр.). Главните герои са много интересни, но поддържащите са гола вода. Последната книга е претупана, първата е добре пазната стара история, а 7-10 са локум.

П.С. Сандърсън се извинява на всички, че без време прекъснал конфликта Мат -Джолай в предпоследната книга (аз също много им се кефех), но признава, че не е можел да влезе в обувките на героя и е решил да не удължава излишно. На практика от средата на пътуването не е имал солидни записки. ИНаче ако искате да знаете Андрол е герой изцяло измислен от Сандърсън, него въобще го е нямало по план.

@ Rahvin Абсолютно си прав. Главните герои имат просто ненормален късмет. И докато Мат има късмета на Тъмния, а Ранд е Преродения дракон и най-могъщия тавирен е просто влудяващо какъв късмет имаха Елейн и Егвийн, които официално не бяха тавирени. Главните злодеи през половината време си пречеха.
Реално шансове имаше Ишмаил в началото и Семирага в средата Другите дейставаха като банда идиоти.

Иначе си прав, и аз смятам, че след шест спокойно можежеше да се отиде на дванадесета книга (11 и 12 са на практика две книги в едно), и веднага след това да дойде финалната битка....и всичко да се събере в осем книги.