Нийл Геймън

Като търсих Черния Нарцис попаднах на "Книга за гробището". Бях със смесени чувства за Нийл Геймън. "Американски богове" по-скоро не ми хареса, стори ми се твърде преписана от "Малки богове". "Чупливи неща" ми допадна, типичен английски стил, рисува вълнуваща картина, но оставая достатъчно работа на въображението. Същият стил, само по-усъвършенстван е в Гробището. Едно четиво, което препоръчвам на всички любители на този типичен английски жанр - призраци, убийци, окултни създания.

Чел съм само Чупливи неща - хареса ми. Имаше един разказ за цирк на ужасите и последния за епикурейците - много добри.

От Чупливите Неща половината бих ги изхвърлил. Но това за Гробището ще се прочете. Американски Богове се скъсаха да ми я хвалят - бе ще видим.
Никога, никъде, никой седи на рафта и търпеливо очаква да бъде прочетена - ще й се даде старт, значи

Звезден прах също не е лоша и е доста по- подробна от едноименния филм.

А според мене е тъкмо обратното. Филмът е толкова брутално як, че чак не е за вярване, че е по книжлето на Геймън.

Сега, при Геймън работите са малко сложни - човекът е "постмодернист" /кавичките са напълно умишлени, тъй като в случая с Геймън става дума за жанрова литература малко или много, а при нея терминът е трудно приложим/ - демек за оригиналност не може да се говори; в случая целият чар идва не от някаква нечувана иновативност, а от начина, по който старите идеи, сюжети и архетипи са комбинирани и интерпретирани така, че накрая да се плеснеш по челото и да си кажеш: "Евала, тва само Геймън може да го погледне и опише от тая гледна точка".
Обръщам внимание на тази подробност най-вече заради "Американски богове", тъй като критиката към въпросната книга много често се свежда до обвинения в плагиатстване от "Малки богове". А там има много и от Керуак. Има много от Набоков, от Фокнър и /каква изненада/ от Шекспир. Има какво ли не, да не говорим за най-първичното и очевидно заимстване от всевъзможните митологии, представени в книгата. Е, и? Някой друг от съвременните ни автори да е написал по-всеобхватно и задълбочено есе върху естеството на вярата, традициите и разпада им, което при това да се чете на един дъх? Не мисля.


P.S. Нарочно се спирам върху "Американски богове", която даже не ми е най-любимата книга на Геймън, за сметка на това е като че ли най-популярната по света и у нас; за другите книги - някой друг път, а Сандман въобще си е достоен за отделно обсъждане.

P.P.S. А, и, между другото - който не е гледал е те тва нещо, силно му го препоръчвам:

www.imdb.com/title/tt0115288/

Радо писа: писа:

Най-доброто му (освен комисите за Сендмен) е никога, никъде никой - в пъти е по-добро от слабите американски богове и разхвърляните Чупливи неща.

Тъкмо я прочетох, човек - няма такъв роман, разбери! Страхотен е! Ей го ревюто: chetene.blogspot.com/2011/06/blog-post_11.html

Ако не си чел на Джон Конъли "Книга за изгубените неща" - направи го. Тя си е до известна степен хорър-версия на "Никога, никъде, никой".