Galveston от Ник Пицолато, сценариста на "Истински детектив"

Покрай целия шум, който се вдигна около сериала, научих, че сценаристът Ник Пицолато е издал 1-2 книги.
Скептикът в мен ми казва, че качеството на последната му книга може да е силно преувеличено заради успеха на сериала, но... реших да я пробвам.
"Galveston" обещава още от същата атмосфера и подобни герои, дано да оправдае обещанията си. Ще пиша като я прочета.

Преди няколко дни завърших Galveston от Ник Пицолато, сценариста на "Истински детектив", и реших да драсна впечатленията си. Що се отнася до самата история, книгата няма нищо общо със сериала. Като усещане и атмосфера имат обаче някои прилики.

Книгата е сравнително малка по обем - приблизително 250 страници. Историята е не много мащабна. Може би по-скоро дълбока и многопластова отколкото дълга и разнообразна.

Тези, които си падат по американската история с привкус на модерен уестърн, по добре пресъздадените главни герои, по тук-там появяващите се съблечени момичета, по изведнъж умиращите в пръски кръв сравнително добри (защото тук всъщност никой герой не е изцяло добър) момчета, ще останат доволни.

Някои от силните страни, които ме грабнаха в сериала, откривам и тук: атмосфера на разруха и упадналост, която се вижда не само в порутените каравани или олющените маси в крайпътните закусвални, а и в размислите, мотивите и навиците на повечето герои; езика на автора - груб, но ненатрапващ се, пасващ чудесно на споменатата атмосфера; интересния преход между главите и сцените. Също към плюсовете на книжката бих изброил и дилемата "смъртна присъда във вид на мъчителен край след няколко месеца боледуване - какво да правя дотогава?". Т.е., остават ти няколко месеца живот, за какво ще ги използваш? Ще отидеш при хората, които от години си искал отново да видиш, но все нещо те е спирало? Ще се опиташ да събереш пари за близките ти? Ще се разпориш от пиене и секс? Ще наемеш бунгало на плажа? Интересна тема, която може би може да се вмъкне в книга-игра, макар че би било супер предизвикателство поради спецификата й.

Има и весели лафове от време на време. Няма друг главен герой като този в книгата, на когото му казват "Big Country". Демек "Големото село"
Той е авторът на мисли от рода на "Надявах се че /тя, една млада и засукана мадама, за която говори, бел. моя/ няма да се поддаде на импулса, който завладява всички жени, които щом станат на трийсет и си подстригват ужасно късо косата" (цитирам по памет).

Големото село е пич. Често говори и гледа като селянин. Може да набие един или двама, но въпреки това когато го смачкват от бой, не извършва някое невъзможно геройство. Вместо това се напикава и нааква. В буквалния смисъл на думата. Което е горе-долу нормалната реакция, когато ти строшат ръцете, краката, лицето и някои други части на черепа с метални тръби и бейзболни бухалки. После не се и възстановява за два дни. Не. После не е и машина за убиване, която трепе наред гангстери. Не. Просто не иска повече болка. Което също е нормално. Всъщност, май това е грозната истина. Геройството е трудна работа, особено ако са те спукали от бой. И всичко останало е булшит в момента, в който просто искаш болката от потрошените ти ребра да престане.

Слаби страни: краят. Стои ми малко увиснал във въздуха, малко изваден от нишката на историята, която иначе е доста истинска. Вярно, не е абсолютна боза, но като че ли май накрая дори и Пицолато си е казал, че не трябва да такова мамата на абсолютно всичко.
Друго, което ме подразни: искаше ми се да има още няколко по-развити героя. Може би и по-голям обем, макар че предполагам, че книжката не е писана с цел обем.

Крайна оценка по кефометъра: 7/10.