Не разказвай, а показвай

Говорихме си вчера с хората от СКИ за това така цитирано правило, което хич не ми допада, а мнозина приемат за даденост. Днес се поразтърих да видя откъде все пак се е пръкнало и намерих нещо интересно:
therecalcitrantscrivener.blogspo ... llacy.html

Много интересно есе .

Ето и контрапункт , макар и малко краен за мен.

За гугъл си прав Сашо, ама... всъщност доста от материалите, които излизат при търсене са в подкрепа на правилото. Даваха се и конкретни примери, които само ме убеждаваха, че чета слаби материали. Аз исках да разбера кой и кога го е измислил това правило, и не постигнах успех.

O'Xенри



Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....

Ей това ми направи новата година хахаха. Браво много е добро, благодаря.

Чък Паланюк по темата - azcheta.com/chuck-palahnuk-essay/

Чудесно е, че големи автори като Курт Вонегът, Норман Мейлър, Джоузеф Хелър или пък по-съвременните Кормак Маккарти и Джонатан Франзен не са чели такива забрани в младините си (или поне са имали достатъчно здрав разум, за да прозрат колко абсурдни са подобни догми).

Да, ако искате да пишете така, сякаш натраквате сценарий, това правило е задължително (и някъде съм срещал твърдението, че това правило е било изковано за курсове на сценаристи). Но ако си говорим за литература, бих префразирал едно мнение на великия мениджър на Ливърпул Боб Пейсли: Не става въпрос за това дали да даваш дълги пасове или къси пасове, а да даваш правилните пасове. Същото важи за разказването и показването. Литературата винаги е била много силно свързана с разказването. И особено след появата на киното, няма особен смисъл да се набляга прекалено на показването. Мислите, чувствата и усещанията на един човек не винаги намират израз в действията му, а съвсем невинаги са безинтересни за читателя. Разбира се, читател откърмен с Хари Потър и минал на фентъзита и фантастики, няма да приеме тази теза.

Примерите, които привежда Паланюк са много добри, защото след кратка лекция следват конкретни примери. На когото му харесват предпочитаните от Паланюк варианти, може да следва съветите му. От Паланюк съм чел "Боен клуб" и "Оцелелият" и спрях, просто не е моят тип литература. Някак прекалено циркаджийски и повърхностен е, макар да има сарказъм, ирония и бунтарство. Вярвам, че в това един Ървин Уелш е по-добър от Паланюк.

Има един съвременен стил който се наложи поне за мен персонално от времената на Уелш и ми напомня разказите а и доста от романите на въпросния майстор. Жалко че няма автори от ранга на Джек Лондон.

Ал Торо писа: писа:

Светлината от фенерите на скафандрите бе достатъчна, за да видя, че нещо не беше наред – стените, подът и дори таванът на товарния отсек бяха покрити с дебел пласт светлорозова маса...

Без да задълбавам на някакъв свръх-анализ бих махнал двете дублиращи "казвания" (достатъчната светлина и нещо не е наред),

На светлината на скафандрите видях, че стените, подът и дори таванът на товарния отсек бяха покрити с дебел пласт бледорозова слуз...

а как разбираме във втория цитат,че светлината от скафандрите е оскъдна и че нередното се вижда въпреки това ...?

Ал Торо писа: писа:

ще го оставя на въображението на съфорумниците.

Ами направо кажи на къде ще поемем пък ние ще си рисуваме в мозъка какво се случва.

Въпроса е по-скоро, че нещата трябва да се обрисуват подробно, без на читателя да му стане скучно от това. Вместо това някои писатели предпочитат да кажат примерно "отпред имаше труп" и да си продължат нататък, като ни оставят с хиляда въпроси. Или да опишат трупа с две (банални) думи.
И двата похвата са използваеми, ако знаеш как. Но за начинаещия е по-лесно това с показването.

Стивън Кинг в ,,То" за мен се е справил блестящо. Хем описания и разни истории, хем има действие. Мартин и Джордан теглят локуми, някой сюжетни линии са безсмислени и дори безинтересни. Особено женските им персонажи.

"Не разказвай, а показвай!" го разбирам като препоръка, да показваш с жестовете, действията и поведението на героите, какви са емоциите и състоянията им. Например да опишеш нервното хапане на устните или стрелкащият се наляво - надясно поглед, вместо просто да кажеш "Той беше нервен", което звучи плоско.