Не разказвай, а показвай

Просто да кажеш, че героят е нервен, звучи левашко. Но да описваш външни прояви на нервност, вместо да обясниш от какво е породена тя, също не е кой знае колко добро. Има си кино, ако толкова иска човек да показва.
Самата идея да се изкове правило: "когато искаш да кажеш, че героят е нервен, намери начин той да го изрази с действие" ми звучи долнопробно. Може би е добър съвет към начинаещи автори, но дотам.

Mindcrime писа: писа:

Просто да кажеш, че героят е нервен, звучи левашко. Но да описваш външни прояви на нервност, вместо да обясниш от какво е породена тя, също не е кой знае колко добро.

Е то все едно от двете трябва да направиш, ако искаш читателят да разбере, че героят е нервен. Обяснението какво е причинило нервността не замества описването на самата нервност. Нелепо е да обясняваш защо героят е нервен, ако не си дал на читателя да разбере, че той е имено такъв. Тук според мен по-валиден е принципът "Не е важно какво правиш, а как го правиш."

Всъщност, мисля си че това правило иска да каже само да се избягва декларативността. Например казването "Той беше нервен", "Отпред имаше труп", "Тя му беше ядосана". Особено ако това казване не е подплътено с нищо - ама разбирайте, съвсем нищо. Нито думи на героя, нито думи на автора, нито описание на ситуацията. Просто минаваш, изтърсваш "Гошо е тъп" или нещо такова и подминаваш. (Като част от непряката реч, нали. Защото ако е пряка, вече се има предвид нещо.)