здравейте за Д.Дамянов :)

Имам питане някой чел ли е на Д.Дамянов "Когато те измислих" ? Какво ви е мнението ?

Ако този човек беше писал книги-игри, никога нямаше да разберем логиката зад правилните избори.
Лично за мен това е едно съвсем безсмислено стихотворение, несвързано бълнуване на объркан мозък.

Не ми хареса. Аналогията с църквата не я разбрах. Стиховете ми се сториха хаотични.

Останах приятно изненадан от това произведение! Първо: понеже е кратко. Второ: понеже имам представа за какво говори. Един малък минус само за слабостта на изказа - не е като при Яворов:
От тебе исках аз да бъдеш огледало
на моята мечта сред ясна самота:
вълшебно огледало, живот и образ дало
на моя хладен блян, от светъл бронз излян.
("Не си виновна ти")
Иначе при Дамянов героя му се предава пред чара на жената (персонифицираната му муза), няма го това недоволство на духа като при Яворов; не осъзнава, че тя е като една стихия, като придошла река, която сама не се контролира: оставя я на самотек и тя естествено завлича всичко - включително и най-святото му (неговия вътрешен храм, убежището на духа, за което споменава и Кирил в предното мнение) И накрая се утешава с мисълта, че неговото отстъпление пред Нея - е един вид победа. А вземем ли да разискваме и този въпрос - ще ни трябва още един форум!