Магията - истина и фикция

от години магичното ме е впечатлявало. но докато бях дете смятах, че невероятните неща са неща, които не могат да се направят, сега вече смятам, че всичко е постижимо стига човек да посвети живота си на това. открих магията с други думи, но израстването ми в тази насока става непосредствено с другите ми задължения. тоест като всичко останало с което се занимавам, така и тук почвам от нюню (.). понапреднал съм, но докато стана големия вездесъчко има още много време.

иначе извън това магията в литературата и киното са неща, които винаги са ме забавлявали. работата е там, че повечето автори възприемат магичната съшност за вървяща в унисон с цялата подредба на сетингите, които създават. авторството в магическите системи е до там, че да описват единствено ефектите на магичното. тоест всеки злодей или добряк да пърдят могъщо ние усещаме само миризмата. нещо такова, де... просто литературната и още повече филмовата "магикоподредба" са част от света и веднъж като ги дадеш Орки, Елфи и Полуелфи от там нататък се разбира че става дума за "хубав" неотолкинов свят. Злите са подредени, добрите са малко и застрашени, демоните идват, вампирите натискат. тогава идва големият спасител и въдворява ред с мощна миазма, която само дава на поднос ефектите. понякога ме притеснява, това че вече всичко се измерва в ефекти. малцина с тези като Джордан и Роулинг, които си правят труд да опишат физическите предимства и недостатъци на магията.

но кое ще определя пейзажа за качествен? къде е бъдещето на магическите светове? това са въпроси които си задавам. за човек, който пише от 15-годишен авторски неща изпъстрени с магичност и мащаби, къде ще кривна? не знам и аз. предполагам за да разбера още повече за магичността трябва да продължавам да пиша за нея под прозаична и есеистична форма. световете, които съм създал сякаш говорят сами за себе си и всичко, което пиша открива повече хоризонти.

но кажете вие. кое ви харесва в магичените системи? кои системи харесвате и как мислите трябва да са конструирани магическите системи? истински ме вълнува това, което можете да кажете.

Магията трябва да има цена. Висока при това. Мразя някой да си мята мълнии и да събаря стени с кихане все едно е нищо.

Моят път към откриването на магията беше обратният на автора на темата. Навремето допусках, че може и да има такова нещо. Сега знам на какво се дължат подобни вярвания и то не включва реалното съществуване на феномена .

Разбира се, във фентъзито е друго. Там предпочитам магията да бъде мистериозна, рядка и опасна за практикуващите, като ги изолира социално от околните. Това не изключва тя да може да се изучава, но не виждам нужда да се ползва от главните герои. Е, ако сетингът включва широкоразпространена магия, ясно, че ще я ползват. Просто много малко са успели да направят книга, в която това да ми харесва, а мнозина са се провалили.
Забележка, принципно мразя темата с "томовете магически заклинания" и предпочитам маговете да имат правила, по които да могат да си ги съставят на момента.

Най-много ми допада анализа на магиите - механизми, принципи, приложения, на Дж. Фрейзър в "Златната клонка". Книга, която горещо препоръчвам на всички, които се интересуват от митове и вярвания. Ето един откъс от глава 3.1 Принцип на магията:

Ако анализираме мисловните процеси, на които се основава магията, ще установим, че те се свеждат до два принципа: първо, че подобието поражда подобие или че следствията наподобяват причините, и, второ, че нещата, които веднъж са били в съприкосновение, продължават да си въздействуват от разстояние и след като физическият им досег е прекъснат. Първият принцип може да се нарече закон за подобието, а вторият — закон за съприкосновението или прилепчивостта. Първият води магьосника до извода, че може да предизвика всякакви последици, просто като ги наподоби, а вторият заключава, че каквото и да стори на някакъв материален обект, той в същата степен ще засегне личността, с която този обект е бил в съприкосновение, независимо дали е представлявал част от тялото му или не. Заклинанията, основани на закопа за подобието, могат да се нарекат хомеопатична или имитативна магия. Заклинанията, основани на закона за съприкосновението или прилепчивостта, могат да се нарекат контагьозна магия. За първия вид магия е може би по-добре да използуваме термина хомеопатична, защото алтернативният — „имитативна“ или „миметична“, означава или поне подсказва наличието на съзнателна сила, която подражава, а това би наложило твърде тесни граници на магията. Защото магьосникът вярва, че принципите, които използува в своето изкуство, управляват и поведението на неодушевената природа. С други думи, той приема за дадено, че законите за подобието и съприкосновението имат универсално приложение и не се свеждат само до човешки действия. Накратко — магията е изопачена система от естествени закони и погрешно ръководство на поведение; тя е лъженаука, но същевременно и безплодно изкуство; Разгледана като система от естествени закони, или с други думи, изложение на правила, които „определят“ последователността на събитията по света, тя може да се нарече теоретична магия; разгледана като комбинация от правила, които човешките същества спазват, за да постигнат своите цели, тя може да се нарече практическа магия. Едновременно с това не бива да се забравя, че примитивният магьосник познава магията само от практическата й страна — той никога не анализира мисловните процеси, на които се основава неговата дейност, никога не разсъждава за абстрактните принципи, свързани с нея. За него, както и за огромното мнозинство от хората, логиката е косвена, а не явна. Той разсъждава така, както храносмила — в пълно невежество по отношение на умствените и физическите процеси, които изискват едно или друго действие. В същност за него магията винаги е била изкуство и никога наука, в неговия недоразвит разсъдък не може да съществува дори самата идея за наука. Но нека оставим на философите да проследят веригата от идеи, които служат за основа на магическата дейност, нека те да отделят малкото нишки, от които се състои обърканият куп конци, да отделят абстрактните принципи от конкретното им приложение, с две думи — да разкрият лъженауката, скрита зад престореното изкуство.

Ако нашият анализ на логическите основи на магията е верен, нейните два големи принципа се оказват просто две неправилно изградени асоциативни вериги. Хомеопатичната магия се основава върху асоциация на идеи на принципа на подобието, а контагьозната — на асоциация на идеи на принципа на съприкосновението. Хомеопатичната магия греши, като приема, че нещата, които си приличат, са еднакви; контагьозната — греши, като приема, че нещата, които веднъж са били в съприкосновение, остават завинаги в контакт. Но на практика двете разновидности често се преплитат. И докато хомеопатичната магия може да се практикува сама за себе си, контагьозната почти винаги е свързана с прилагане на хомеопатични принципи. Изразени по този начин, двете разновидности на магията са може би малко трудни за схващане, но те лесно ще стават разбираеми, ако ги подкрепим с определени примери. Иначе не би могло и да бъде, тъй като те са познати тъкмо в конкретния, а не в абстрактния си вид на примитивния интелект не само на дивака, но и на невежите или глуповати хора, където и да живеят те. И двете разновидности на магията — хомеопатичната и контагьозната, можем за удобство да подведем под общото название индуктивна магия, тъй като и двете приемат, че нещата си въздействуват от разстояние поради наличието на тайна индукция и, доколкото може да се схване, импулсите се предават от едното на другото посредством някакъв невидим ефир, което не се различава много от онова, което съвременната наука постулира с точно същата цел — да обясни как нещата могат да си въздействуват физически през привидно празно пространство.

това, което мога да кажа като човек, който се занимава с магия е нещо, което е словесно. мисълта тече в поток, нали така? мисля, че силната психика насочва този поток в психическа манипулация на пространството. мозъкът изпраща сигнали и мисловна реч, които целят да манипулират молекулите и атомите във въздуха. за да стигнем до файърболи се обучаваме. но тук става дума за реално импрегниране на планетарното олицетворение на реалността. изпитвам сериозността на действията си. поне аз така го възприемам. цената е тежка за психика и физика, няма спор. всъщност и сега започвам да откривам сериозността на всичко, което правя. едва последната година-година и половина си дадох сметка за какво става дума. преди беше повече на "ташак". макар че за такива неща няма място поне след известен "обучителен" период. но не е "Чиракът на Магьосника" или "Хари Потър". много, много по-сериозно е. кой знае? нищо не знам за ковъни и подобни идиотщини. в този параграф не съм се запознал с нищо съществено. реалността и фикцията са много, много по-различни отколкото на пръв поглед изглежда. и кво ще ме пита някакъв хлапак "В кое братство си?". сигурно по пътя ще срещна "себеподобен", но сега-засега интуицията ме насочва, че индивидуалностите работят сами. вплитат се в нещо, което са кръгове от способни хора, но сега-засега смятам, че индивидуалностите са повече самотни солджъри или вълци, които водят животски обикновитет. не се очаква нещо кой знае какво от подобни мъже. просто контактите са по-големи и "мисиите" са по-"свределни". но няма нещо, което да учи някой. да влезнеш в мозъка на човек и да му настроиш вълните е пипкава и трудна работа. затова и смятам, че магията е по-интровертна наука, отколкото екстровертна.

езотерично звуча и не вярвам да докосна всички или да убедя заклетите скептици. просто мога да споделя, това което имам като жизнен опит в допир с нещо повече, нещо по-голямо от каквото и когото и да е било. такава божествена игра, която няма обяснение. Боговете са ни дали дарби, направили са ни по техен облик и подобие. ние го имаме в себе си в нашия "ген" е ако мога да го кажа така; тази психическа манипулация на пространството. колкото и фантастично да изглежда, за мен специални умения има.

Тая "психическа манипулация на пространството" от коя книга е? Ако не е, защо я пишеш във форума за литература?

Предлагам искрено да се концентрираме върху магията в литературата, или премести цялата тема в "общи приказки".

Психическата манипулация на пространството и материята, ако не се лъжа спада в клас псионика - типа магия, който най-много ме дразни.

точно за това говорим. за това, че магията е индивидуален подход на психиката. и всякакви по-нататъшни разговори са обречени. защото не вършим нищо полезно по този начин. докато хората разсъждават, че магията е колективно дело, толкова ще продължи тази "емисия" на "въпрекиална" предубеденост. всичко води писателите към по-"портативно" мислене с налагането на новите технологии. а в тях магията е безспорна. ето защо смятам, че фентуъзито е на път да изживее истински ренесанс по посока претворяване на магичността в този животски обикновитет. дали романите ще останат само почва на етализация на литературата или ще обърнат страницата за ново съществуване е обект на по-разширени изследвания. смятам, че творческата позитивност ще наделее.

тук искам да описваме магията дали повече "реална фикция" или "фиктивна реалност". кое от двете е? защото имам опит както с магия в литературата, така и с магия в живота. сигурно истината е някъде по средата.

не се ядосвайте че говоря за това. просто ми се струва редно и сериозно да го споделя. друг е въпроса, че това не е мястото за подобни разговори, за което се извинявам предварително.

Аз съм на мнение, че всичко, което се съдържа в понятието магия има научно обяснение. И да, може да щракнеш с пръсти и да събаряш стени. Защо да не можеш ако имаш нужната технология? Така както на индианците пушките са приличали на магия в началото, така и за нас магията е нещо мистично, защото не познаваме нейните механизми на действие. 32-инчовият телевизор вкъщи за мен също е магия, защото аз лично не знам как точно работи. Просто натискам едно копче и магията става. Същата работа е с левитацията, огнените кълба, мълниите и всички останали простотии от фентъзи книгите. Не си падам по теориите, че всичко идвало "отгоре". Къде е това "отгоре", кой живее там, как се е качил там и т.н. Това са въпросите, които ме вълнуват. Любопитството води прогреса.

Човешкият мозък е мощен електроуред и ако се бръкне и промени, това което трябва в него могат да станат големи чудеса.

+1.
Всичко е научно обяснимо. Просто има още време докато го проумеем

Elan Morin Tedronai писа: писа:

не се ядосвайте че говоря за това. просто ми се струва редно и сериозно да го споделя. друг е въпроса, че това не е мястото за подобни разговори, за което се извинявам предварително.

Никой не се ядосва, смятам. На мен поне ми е забавно.
Обаче смятам, че като модератор, би трябвало сам да го преместиш в подходящия раздел, в който пак ти си модератор!

да, разбирам. ами сега-засега не сме кривнали кардинално. да видим накъде ще поеме темата. да изчакаме и други да се включат.
какви магически системи предпочитате? аз предпочитам плътно описани системи. като писател на фантастични произведения смятам, че системата трябва да е опростена, но и линално проводима към облика на използващия я. тоест смятам, че магическата система трябва да е реалистична, с щипка на оригиналност. магическото трябва да отговаря на антропологичното. това ми е мисълта,

Аз предпочитам системи, които са достоверни. В смисъл, такива които звучат като нещо, което би могло да стане реално и не съдържат противоречия или прекалени фантасмагории. Например, идеята на Робърт Джордан за извор, от който се черпят сили за магични действия звучи логично и ми допада. По-добре от някакви камънаци, които сриват планини без никаква логика. И при Джордан има камънаци, статуетки и други, но те са по-скоро технически средства за канализиране на енергията от извора. Просто няма пробойни в системата му и затова ми допада много.

Аз лично предпочитам в една история да има страшно много магии, те да се появяват честно и да са мощни. Що се отнася до системите, най-хубаво е да има повече от една, различни пътища, представители на които от време на време да се сблъскват един с друг.
Що се отнася до обясненията... не държа на тях толкова - даже понякога предпочитам магията да оставя "необяснима".

Готин магьоснически дуел имаше в една от книгите за Алената Сянка на Салваторе. Много се радвах, как мага извличаше влагата от въздуха около себе си, за да се предпази от огъня.