Токораз Исто? Дали си заслужава?

Съгласен съм с адаша. Токораз Исто създава "псевдо патриотична история". Подобни неща прави Божидар Димитров и всички истински историци му се смеят. В едно предаване хвърли цифра колко офицери за загинали в сръбското българската войно и и акад. Георги марков го спря "Ама проф. Димитров, то в цялата българска армия по това време има четири пъти по-малко хора", а той "Е, нищо важен е устремът".
Като бяхме малки в учебниците ни пишеше, че Левски е заклел 3000 души, а се изпускаше съзнателно че го пазят 12 заптиета и един българин не идва да го спаси, докато при обира организиран от Общи има пет пъти повече хора. какво значи това - всичок се е крепяло на един човек и него като го е нямало са напълнили гащите.
Говорим за Великия Стамболов - полотика и поета, а не говорим че Стамболов се крие като мишка в кокошарниците, по време на Старозагорското въстание и на Априлското въстание.
говорим, че сме с 1300 години история, а никъде не се пише че 7 века и половина от тях минават под чужди робства.
като ще говорим за вечилието на България, нека да споменаваме и лошото, за да не сме пристрастни.
няма лошо да има патриотизъм, но нека да се казват и лошите неща, а не да си криеме главиет от истината, да се надуваме колко сме велики и как другите не ни зачитата. Токораз ИСто е "псевдопатриотарите". Има много хора които правят повееч за образованието и културата на България - учители, читалищни дейци - без да се тупат по гърдите.

Не, бе. Вярвам, че смисленият патриотизъм се състои в това да се гордеем с онези неща, които са безспорни постижения в нашата история и да ги демонстрираме със самочувствие, но без да ги хиперболизираме. Същото важи и за отрицателните събития - без да слизаме до ниво на нихилизъм и вайкане. Погледът не трябва да е самоцелен в нито една от двете посоки. Ненужни са ни и каквито и да е бомбастични измислици и самовнушения, както е сторил Исто. А след анализа направен от страна на Джордж по-горе, по отношение на текстовете на въпросния "автор", искрено се учудвам, че все още има хора, които проявяват някакъв интерес към темата.

Хубаво е от всичко да извличаме полезното. В случая - как да не пишем.

Виждам, че темата е доста стара, но така и никой не отговаря на въпроса ви, затова ще си позволя да споделя своето мтение. Чела съм само поредицата "Ятаган и меч" и ако първият том в началото се чете малко тегаво, докато се запознаем с особеностите на религиите, то нататък книгите са представени толкова увлекателно, че се чете съвсем неусетно. Лично аз, ако имам възможност бих си набавила и поредица "Тангра", а после вероятно и другите.

Преди време тук се разгоря дебат дали "Токораз Исто" си заслужава. Не знаех нищо за поредицата "Ятаган и меч", но вие приятели ми обърнахте внимание към нея и през миналият месец се зачетох в Ятаган и Меч. На въпроса "заслужава ли си да се чете" отговарям "Ако сте седемгодишни - да, иначе не". Сега сериозно. Да опишем поредицата с думите национализъм е доста слабо. В първа книга героят бе версия на ранният Дан Колов, в което разбира се няма нищо лошо. В трета книга лирическият герой е нещо средно между Крали Малко, Олт Шегърхенд и българска версия на Супермен. От ония хора, които повдигат канари, по-бързи са от вятъра, покоряват гиганти с волята си и куршум не ги лови. И разбира се - винаги той прощава на враговете си. Същински Олд Шетърхенд. Към средата на третият том героят само още не бе започнал да лети във въздуха. Съдейки по качеството на тези книги мога да си представя другите

От поредиците прочетох първата от Ятаган и меч. Трудно се чете - има много преплитане на история, фантазия, измислици, религия, философия. Не е точно приключенска литература. по-скоро философско -духовна литература с елементи на приключения. Вероятно има фенове на такива четива, но не е моето.

Даже и филосовия не е, а по-скоро е фентъзи тип "магически реализъм". Някой е прочел приказките за Крали Марко и ги е препредал в художествен вариант. Аз прочетох и четвъртата - еми там героят Яне вече е идеализиран образ на хайдутина: отива при представител на друг род да иска някое момиче да се отгледа при неговият род. Оня е юнак над юнаците, ама като влиза героя се смирява и почва да го следва. Нашият човек отива при някой който се отказал от хайдуството (Сотир), не желае повече да се занимава и го принуждава с комбинация от сила и убеждение пак да се нахване; по-късно Сотир иска да го измести като войвода и въпреки че има основания веднага става "лошият". Дуелът е точно като на Олд Шетърхенд с Тангуа - противника мери, но не улучва. Нашият човек подарява живота на противника си.....после пък става ясно, че Сотир е подкупен.... Всичко е доста лековато, така са писали преди три века, но днес това е несериозно. Поне авторът да бе казал, че това е художествена литература, а той се сърди че "учените си мислят, че имат монопол". Тя и Розмари Матео писа някакви подобни глупости - писа езотерични неща, представи ги за църковни, преписа научни трудове, промени частично написаното в тях, но не ги цитира, после се разсърди че "учените си мислят, че имат монопол". Ми то и аз ако си измисля десет божи заповеди, препиша девет и променя десетата с моя си измишльотина мога да кажа че "Църкавата няма монопол". Такива ми ти работи.

Като цяло - Ятаган и меч може да е интересна за 12 годишни, които си прехласват по Индияна Джоунс и се кефят как Супермен/Хълк разбива небостъргачи. За по-големи не става.

12 - годишните не са виждали книга мога да ти кажа. Та не знам въобще дали бипа припарили до такива тухли. Даже и 25 годишните. А познавам и хора на моята възраст, които четат по 1-2 книги на година максимум.
Светът много се променя и не точно към по-хубаво.