Какво четеш / прочете последно? А как го намираш?

Колелото на времето
Великия лов
Книгата започва с лек преразказ на това какво е станало до момента и и отново са обясняват нещата за света и как дайства той. Използва се онзи така досаден похват при който геройте казват: Знам че съм ти го казвал 1000 пъти това нещо, ама ще ти го разкажа още веднъж в пърни подробности.
Що се отнася до сюжета, Волдем... Тъмния сее резъректнал след като го убиха в края на миналата книга. От затвърът му се е измъкнал още един отстъпник който, в случая която шлапотори с неше хора презе дна голяма част от действието без да се „разкрива”. Та както сме намерили Рога дето вдига мъртвите (Лазаре стани!) той бива задигнат барабар с камата на Мат в която му е жизнената сила. Наще хора се хвърлят по следите на крадеца и тук идва една интересна технология от миналото - пътуващи камъни с които се телепортираш от едни на друг или влизаш в алтернативен свят през който пътуваш.
Та кактои да е, групата се разделя, едната часто токрива рога и си го върща обратно, НО точно преди да се съберат пак им го задигат и те отново хукват след него. И тъкмо усещаш че почва да ти става скучно и автора описва апонската инвазия в континетален китай, като на японците им казва Сеачанци. А тия пичове имат технология за „оковаване” на Айез Седай и с тая технология хващат едно от главните лица в книга едно, което имаше наблагоразумието да е доверчиво до тъпоумие. Та тами има доста емоция и лично на мен ми хареса. Межде времено явно самия автор усеща че трета разходка по картата ще изнерви читателя и скипва 1/2 година от времето и телепортира първоналаната група направо при финалната дестинация. Следват някои комични сцени за сблъсъка на културите, които също бяха готини с незбориите. И идва финалната битка където наш Джо показва че ич не разбира от тая работа и решава да я скопне до единоборство в края на което, каква изненада Тъмния отново е убит, а нашите герои отново са живи всичките. Айде трябва да признаем, че имаше една емоционална с цева н която един от тях загина геройски сражаващ се в малка уличка, която всеки би могъл да заобиколи, ама да не зидрабняваме. А да, и Том мерлин - весълчуна се оказа жив, ако някой се е съмнявал. Сгънаха част от белите плащове, ама те така или иначе за момента нямат кой знае каква роля освен на плашила.
Като цало бих а оценил една идея по-високо от първата книга макар че пак има доста баласт в нея.

Колелото на времето
Преродения дракон
След 2000 страници батерията на новия покетбук стигна на 30% и рязко умря, нямам представа дали може да от забравена включена подстветка, ама така стана. Зареди се напълно за около два часа. Споменавам го, защото четенето от четец е значително по удобно от хартия, особено на тия тухли (сикамор, намиг намиг - електронен Запад).
Та нека се обърнем към третата книжка от търкалото.
Женорята са върнати в кулата заедно с Мат, да го излекуват. Егвийн яко я тресе параноята. Мат пребива с тояга две кралчета с мечове учещи се супер местери, но все още не разбрали че 2 метра тояга има по добър обхват от половин метър меч. Момите са сурова наказини да мият тенджери и същевременно са пратени да проучат де се е дянала черната аджа, като по второто се справят толкова зле, че накрая направо има казват къде е и те хукват след нея имат перипети с алиици и с мърдраали, тук ми хръмва да споделя че трите клетви дето полагат са вятър работа от всякъде и са нещо като трите закона на роботиката, ама след като се прибавя нулевия закон. Та като цяло джордън си е зел лека поука от предишната книга и макар отново да разкарва геройте напрад назад из света действието не е така мудно и все пак им се случват разни изненадващи случки докато пътуват. Вкарват се стари второстепенни герои от предишните книги и разбираме при тах как се е развил живота, не е нещо кой знае какво, но е един доста приятен щрих. Също така отстъпниците са плъпнали навсякъде и макар геройте да си намат идея за това и всеки път да се изненадват и ахват, на читателя, в случая на мен, почна да ми става досадно от това.
В другата сюжетна линия, която може би се води основна предвид заглавието на книгата бат Ранд решева да провери дали наситна е дракона като отиде в непристъпна крепост (запомнете това) и вземе меч който не може да бъде докоснат. А по потите му тръгва Моарейн, Лан, Перин и Лолиал и се лангъркат в тоя състав в стила на книга две почти до края където към тях се присъединава и Заарана или нещо подобно, която е избрала да се казва Муандреб (на древния език - Дорчо), след като и споменавт какво значи превода решава да се нарича Файле (соколица - пак на древния език, предполагам че думата за сокол е фуй). Тя е ловец на рога и след като се заклева, че ще върви с тях и кязват че е пребибипана и рокга не само е намер, а и вече надут. Между временно перин освобождава един алиец и убива дузина бели плаща ей така за спорта. Да не забраняме и ранд който акто мразеше да прелива и се оптваше всякаш да не го прави вече си пече вечерята на огън от ениствената сила.
Та четерите пътя: на ранд, на следващите го, на мацките и на Мат, който межудвеменно забера Том (веселчуна) със себе си се събират на едно място пред непристъпния Камък на Тир. Почти не е изненада, че едва ли не всички влизат в тая непристъпна крепост, барабар с 300 алиици. И направо оставаш с впечатлението, че който не е опитал той не е влязъл в непристъпния камък. Ранд докопва недосегаемия меч и отново убива Волдемор/Тъмния или там както му викат. Тук следва един супер, ама супер изненадващ тиуст, че видиш ли това не бил Тъмния, а някой дето се представял за него.
В заключение получавате още от същото, вие знаете какво става, но геройте няма как да съберат 2 и 2 и затова всеки пъта се изненадват на случващети се сибития, на Лейнефер - жената отстъпник чак и писва никой да не я познава и направо си казва коя е. Ако преодолеете пъривте 100 страници милодрама и терзанията на Ранд действието ви подхваща и ви дърижи до финала където няма да се изненадате, но няма и да се разочаровате от финала. Можеби една идея по-добра от втората книга, макар вече да се усещат поривите на Джордан да залита към жулверщина и описание на рибки, чайки, зарзават и тексилни изделия. Преди 30 години може да си е мислил че това ще помогне за фолмирането на романите му, ама в крайна сметка виждаме как Две реки от вукойебина се е превърнало в лондонското сити.

Колелото на времето
Силата на сянката и Небесният огън
Тийрският камък е превзет, дракона се е преродил, балал-замон е унищожен, какво повече може да се иска? Още от същото? Получавате го + като екстра първите заневки на фетиша на Мартин към роклите.
Сюжетните линии тука са три: Женска, Мъжка и Пустиняшка.
Да запонем с женската. В края на предишната книга Черната аджа беше прокудена от тир а две от седайте пленени. Едната по някакъв начин се указва и усмирена, което е леко дразнещо защото явно се е случило между книгите в някаква паралелна реалност. За удобство и двете пленички биват гътнати, а Нинив и Елейн тръгват към танчико на Мачо пичу у царевичака от другата страна на континента с кораб. При това със супер голяма изненада установяват че и след морския народ има жени които могат да преливат единствената сила (ветроловки) и сред тях няма смъртни случай от неубучени. Всъщност смъртни случай има едниствено при седайте, както става ясно молко по късно в текста. та пристигат момите в Танчико, срещат стари познати, разбират че черните са завладели града поне до някъде, спасяват панархесата (съоправител на държавата барабр с краля) и Нинив побеждава една отстъпница, която после се измъква естествено. В общи линии не е най-вълнуващия сюжет но да кажем, че става.
В мъжката линия се проследим последните дни в книгата на Перин, който си плюе на петите и се връща в родното село та да изгони от там белите плащове, но се оказва че основния проблем там е стария познайник Фейн (който се забавлява като изнасилва мърдраали). С него (Перин) пътува салдейката Захариса, наричана Файле, огиерът, две деви и едно каменно куче. Още със зъвръщането изпада в лична драма където за удобство семеството му е ликвидирано изцяло. Интересното тук е, че най-сетни виждаме тавмиренското у него и неусетно той става водач на съпротивата като с него потегля боен отряд от селяни, а както никой не беше виждал меч или копие в Две реки се оказва, че всяка втора къща е оръжеен склад, та акто подсъбират оръжията в крайна сметка имат повече мечове и алебалди от населението на областта. Можем да вметнем че едни керван от калайджий бива изяден от тролоци и хубавелкото с който танцеваше Евгийн в първата книга грабва меча и едни вид става алиец. Също вметваме някакъв незнаен лорд който коли въци в сънищата и нкрая е натирен без да е многа ясно за чий беше тая сужетна линия ама найсе. Към края Емондово поле е превърнато в бастион и е нападнато ам си колко хиляди тролоци, който се изправят срещу 200-300 стрелци. И аха аха тролоците да стигнат до селото в гръб ги напад още 200-300 души подкрепление и елитната армия на злото изведнъж бива унищожена до крак. Битката е описана като: китай нападна македония и македонците изпаднаха в затруднение каде да ги копат всички тия китайци. мартин не го бива да описва битки. В заключение на тази линия Перин е обявен за лорд, жени се за Файле която е накаква лордеса и му правят знаме. Финете Файле заживяла щастливо, а за Перин в следващите 1200 страници не се чува нищо.
Пустинашката сюжетна линия се изразява в това, че Ранд, Мат, Егвийн, Моарейн и сите алийци се телепортират в пустоща, баш до забранения град. Водата за алийците е най-важното неща, на нея стават войни, ама алиец кото не се къпе по два пъти на ден се води нечистоплатен алиец. От тази книга в цялата тумба герой се включват още нови персонажи, щото старите бяха малко. Авиенда дева на копието която става мъдра, Ашмодеан - отстъпник който става учител на Ранд, Кадир който е мраколюбец и изведнаж се появява в пустоща с кервана си. Самите алийци пък са нещо като родягите от дюн чак до натякването „Нищимко не знаеш Мау диб... Ранд Ал-тор!” Като цяло мършава сюжетна линия но поне в нея с тегав инфодъмп се резказва малко за миналото и как се е стигнало да разрушението на света. А наш ранд получава още едн комплект изгаряния по ръцете и е признат и от тах за преродения дракон ила както го наричат там Кар-а-кар или нещо подобно с коет се приключва с едната книга.
В другата сюжетните линии са орязани до 2 +една мини такава.
Минито е свързана със завръщането на Мин която се завръща донякъде в играта. В бялата кула има преврат, амирлин е усмирена и после спасена от Мин барабар с един опитомет лъжедракон. Докато бягат палват една плевня и аха аха да ги обесят са сапсени от Гарет Брин, който е натирен от Кемлин. Те духват от правосъдието той ги погва. Кажи речи това е.
В женската линия имаме някакво скипване на време и Нинив и Елайн се озовават на път към някъде, преследвани от отстпъницета която се измъкна, биват пленени веднаж два пъти, измъквата се съвсем очаквано срещат стари познайници стават циркови актриси шматкат се из света на сънищата и измъкват от там един легендарен герой, щото наличните са малко като бройка. накрая сюжетната им линия се събера с тая на мин в Салидар - сберния панк на бегълциет от бялата кула.
В мъжката линия има доста повече екшън. Ранд се оказва с претендент за Кар-а-каранството. Оня тръгва към влагоземските зами да коли ранд след него. Целия екшън е посан на задан план с елементи на спомени на персонажите кото предвид предишното посание на битките е подобрение. В крайна сметка Лошия е побаден, още една държава е превзета, а на финала още един отстъпник духва супата. Теоритично двама + моарейн ама предвид че разин други ги съживиха не съм много убеден. Даже Мат беше мъртъв за двайсените страници преди да го резъректнат.
Та в заключение плавята в текстовете се увеличава зверски, докато преди от 1000 страници 800 бяха сюжет сега бих определил процента на 40% плява, освен ако и вие нямате фетиш към рокли.