Какво четеш / прочете последно? А как го намираш?

ИНДОР и Братството на Почти Пълната Луна - Б.Н. Добрев
Илюстрирана от Добримир Томов
без/Отговорен редактор Светослава Атанасов

Нещо като фентъзи, нещо като опит за комедия. Нещо като „Нещо, някакво, такова”, но списано от Сим Николов с почти същия тип хумор. Авторът всячески се оптва да бъде забавен, ама до таква степен, че успява да прекрачи всички граници на забавността и да покаже как би изглеждала тя в гръб. Това щете да е донякъде търпимо и явно е щом успях да преборя книжката, ама в комплект с „хумора” вриви и опити за литература при това наливана основно, за да я има. Сюжета се гораничава до група нубове връащт случайно магията в света, барабар с някакъв архи злодей и после правят опит да замажат нещата като токрият артефект който ще върне злодея обратно там дето е бил затоврен. Око щете вярвайте, но ви го представих по интерсно отколко е описано в 350 страници +20 бележки.
Геройте са такива, че не можете, а и не искате да сте им съпричастни. Докато за Раска имаше полемика колко и дали е тъпа женския персонаж в творбата скача в леглото на първия срещнат за има няма два чеса след като са се запознали. Въпростният герой работи в пощата и най-вожното в живота му е да мрънка колко не му харесва да работи в пощата. Ами то това е по второстепената сюжетна линия,която съществува по незвестни причини.
Другата или главната е свързана с обсебен плоскоземец, който плави клубче по интереси за обсъждане на плоската земя и по някое време тръгва по широкия свят да дири доказателства за това - образно го описвам, но смисъла е кажи речи същия. Вкарани са шеги за пиене ядене и още нещо, ама автора го е дострамяло да каже какво. Персонажите се мятат от пълен червей до бог с мания за величие в рамките на две-три изречения. В началото изписах името на тоз що не трябва да му се дава да редактира, защото ако си беше сръшил работата книгата щеше да е на половина по къса.

Положилтелното в това произведие са илюстрациите на Добри, те както и корица са на ниво което може да те подлъже да си вземеш книжката, но НЕ ПРАВЕТЕ моята грешка и просто ги разгледайте без да се подлъгвате да купувате това!

Другите две от тая трилогия взимал ли съм ги от теб, че ми се върти само една книжка да съм чел по темата?

Поредицата за света на Гриша или поне първите 3 книги от нея които затварят историята на Алина Старков.

В една страна обградена от врагове и претърпяла катаклизъм приди скромните 1000 години* поддържа армия от гришани, които НЕ СА магьосници** и конторлират по нАучен начен огъня, водата въздуха и вътрешностите на жерт... целта. Има разбира се и някакви не толкова полезни типчета като фобрикатори - изработват разни неща на база механика и алкемици (да не се бърка с алхимици), които изработват други неща на база химия. Всъщност държавата където се развива действието - Равка, е дниствената която им признава някакви права и им дава работа. Съседите или ги мислят за вещици и ги горят на клади като ги хванат или се връзват на номера с нАучния подход и им превят вивисекция, за да открият как работи това нещо.
Та след като се запознахме с магьос... с представителите на вишата наука иде ред и на стандартните военни части от които е част и нашата елмо - Алина. Макар враговета на държавата да са от север и юг основното движение на армиите се оказва в ноправление изток-запад, като най голямата мъка е да се преодолее долината на смъртната сянка появила се при онзи апокалипсис споменан по-горе. Сетинга на играта е късно средновековие ако се съди по броните и илъковете и наскоро появилите се арбалети. Но да се върнем на „долината” тя представлява ивица от непрогледан мрак резполовяваща страната на източна и западна част и е широка стотина километра, но не се подвеждайте по дадените дани тъй като може да се прекоси както за час така и за няколки дни. А мрака явно прави нещо защото е превърнал почвата в пясък и точно върху тоя пясък посредством салово с платна бива прекосявана долината. Викам си, тоя пясък явно те поглаща като стъпиш на него, ама не би хвърлиха някакви типчете връз него и те си се измъкнаха пеша та някъде там реших да проверя къкв е тоя Лий Бардуго измислил тез неща и се оказа Бардуговица. Нещата си дойдоха на място и вече с нагласата че ще чета фентъзи фентъзи продължих натам - препоръчвам ви тая нагласа от самото начало, за да си спестите чуденките.
В интерес на истината историята не е лоша въпреки попрееспониратине от мен кусури, чете се леко въпреки че не те кара да искаш да видш какво ще се случи в следващата глава и по този начен не те приска да четеш още и още, а само когато ти си решиш. Разказвасе за перипетите вна въпросното момиче в свят изпълнен със славянски имена които не са продиктувани от превода а са зададени така от самата авторска. То открива че сащо е гришанка която не си е получила писмото за Хогуортс, при това нейната сила е супер рядка необикновена и ще спаси страната от тъмнината. Има варен приятел който варви покрай нея и ѝ спасява задника през повечето време освен това е заведена в училището по магия където се оптва да отключи силата си и се стреми към ликвидиране на редки/изчезващи животински видове от кото кости на гришаните им се надървяла магията. Във всяка книга от поредицата целта е да бастишеш рядък животински вид, да се сбориш с големия тъмен лош, който те пребива като куче и ти отоваш да унищожиш друг ендемит за да си дигнеш палъра и да пробваш отново. По едно време се появява капитан „Джак Спароу” който за 2-3 месеца въвжда барута, въздухоплаването и лазерните оръжия, та ако си мислите че ние живеем в ъбрзо развиващо се общество хвърлете един поглед на тази поредица. Естествано че има любовна история, има драма дори умират някой от по незначителнита странични персонажи, но вес апк аткива с реплика умира и сайдкика, но за никого нама да е изненада че го резъректват.

Като цялост съм доволен от книжките нека кажем 6/10 ако ви се чете леко фентъзи с епични моменти и няма да ви подразнят много разни нелогизми то вселената на Гриша е точно за вас.

*За авторката дименсиите са нещо, което се случва на другите, като това да видиш и простреляш птица със стрела на 2 километра разстояние, да не чуваш разговор до теб, но да чуш пъдането на въпросната птица.
**Магията е наречена наука и огнените топки не се създават от нищото а „извличаш запалимите наща от въздуха с едната ръка, щракваш с огнивото да ги запалиш и ги пращаш в определена посока”. От това се вижда, че май само огновото не е магическо, но няма да питам как го драсваш само с една ръка. Горе доле по такъв немагически начин действат и другите сили.

Неприятната страна на мира е, както изглежда, втората книга от нова трилогия в света на първия закон на Абъркромби. Наскоро ми споменаха че била по-добрата от двете и че няма да ми я дадат на хартия та трябваше да я издаря в необятната мрежа.

За какво иде реч в нея ще попита някой и дали курвалакът и развяването на първични и вторични полови органи все още е лайт мотива? Краткия отговор на второто е - не съвсем.

Да видим сега имаме Савин дан Глока, индустриалката мутра от предходната книга която се бори с постравматичен стрес след като живя един месец в коптар в предишната книга. Тюхка се, че не може да се ожени за царя щото ѝ бил полу брат, които са крайно нереалистини сруполи предвид реалната история на нашия свят пък и това което видахме в Песен за огън и лед. Освен това явно е объркала нещо при броенето та затова е и брамена с малкото на Лео дан Брок - лъва от севера спечелил бой в кръг.

Въпросния Лео е друг от геройте през чиито очи гледаме и той започва да осъзнава, че да управляваш колония не като да водиш каваларийска атака. За щастие на помощ му се притичва отново Мама и заедно с мамата на Савин му правят кур капан - тикват му пръстен в ръката и го женят за тая дето е забременил и то още преди да си е разопаковал багажа. Не споменахме ли че идва на посещение в столицата на сватбата на лорд Ишър (рандом заговорник в държавна измяна). Та това това че го женят за Савин се оказва най-хубавото в живота му защото вместо да управлява дадената му провинция вече може да преказва цялото си време с мочетата (тука започва новия лайтмотив). Савин надушва, че няколко тъпаци се опитват да направат държавен преврат, в това число и съпругът ѝ и преценява, че това е златен шанс да стане кралица по втория начин (за държавен препрат няма скпероли, но да се ожени за полубрат си с който бяха като зайци в предишната книга има.) Та тръгват да търсят съюзници за тоз преврат и парво се сещат за...

Риккъ мометос дългото око което се повреди при битката в кръга и сега вижда миналалото бъдещето и настоящето едновременно. Пръвите глави с нея са тотално мазало именно защото се разаказва за всичко едновермено в разбъркан ред малко по-късно след трансплантация на едното око върху другото нещата се пооправят и отново виждама веселия Никомо Коска прероден в жена. Макар сюжетната линия с нея да е кратичка тя е и единствения печеливш в настоящата история, адмирации за което. Тръпката още се върти около нея и защитева заповедите ѝ в кръга след като се самопровъзгласява за царица на мястото на гътналото се Куче.

След като заговорниците привличат на своя страна Риккъ се отправят да се пазарят и със здарчния, който обече не ще да се юрне на бран само за чест и слава та трябва да му обещаят разни неща по втория ничин. Всъщност сюжетната линия със Здрачния е представене през погледа на Детелината, който продължава рационалната си линия на поведение да е възможно най-далеч от битката.

Кой изпускам? А малдия крал който установява че царуването е по-тегава от очакваното и всъщност най-тегавата част е да успяваш да не правиш нищо. Той е доплъващата варсия на Коска с елементи на капитан Спароу и покрай него са отново верните му ефрейтор Тъни и помошника в сянка Вик.

Самата вик има доста водеща рола в книгата като се започне от това че успява да запази един град да не се отцепи от съюза, после преговаря със стирянските тайни служби и прави диверсия сред армията на бунтовниците. От страна на самите бунтовници попадаме на Брод, да не се бърка с Брок, на който му викат Бика или Бул в зависимост кой студент коя чест е преваждал и дали стъклата за гледане не са очила в друга част от книгата. Чрез него се срещаме с един от колоритните персонажи Съдийката, която в предходната книга избеси доста народ преди да го запали не задължително в тоя ред.

Ако трябва да се върна на лайтмотива този пъттой е перестаията модата си казва думата и няколко то приятелите на младия лъв ги виждаме в сцена дето се напъват помежде си, а преди това и самия Лъв щеше да го отнесе с най-добрия си авер и единствиния дето има мозък в главата. После като става напечено често си вика на акъла ех тоя да не беше такъв извратеняк сега щеше да е при мен и да ми каже как се решава това судоку.

Към края на книгата става ясно че е предстазаниета не са това което са понеже лъва бе изяден от агнето преди да вземе короната си. Чакаме бухала да се опяви в третата книга от поредицата.

8/10 като оценка и ако не беше вкарана педарастията само за да я има книжката щеше да се нареди сред най-добирте на автора.