Re: "Последната врата"

И тази си я купих и на тази и се каня...

Nichy писа: писа:

И тази си я купих и на тази и се каня...

Прочети я и изиграй, заслужава си. Книжката е доста хубава. Странно май аз съм единственият на който корицата пък му е допаднала .

На мен лично, тази ми е любимата книга на Колин, харесва ми повече и от Замъкът на Таласъмите и от Огнена Пустиня. Може би защото ми беше една от първите, докато другите две ги намерих много късно.

"Последната врата" беше първата книга, която прочетох... най-най-първата изобщо...
Години след това използвах шифъра в нея за тайнопис...
Въобще за мен си е една от най-добрите книги на Колин.

Прочетох я пак наскоро.
Страхотна!
Любо Николов има неверятното умение да пише "топло". Да, точно тази дума ми идва в главата като мисля за неговите произведения. Книгата е изключително приятна и дори ме натъжи накрая... Интересното, е че нямам много спомени от предишното изиграване. Чак като я преполових си спомних, историята долу горе. И това с азбуката в началото беше доста интересно

Те бавно прекрачват през прага към вълшебния свят- Арнир, Банун, Шургуп с вярната маймуна... Последен минава Гилмориен. От другата страна той се обръща и вдига ръка за последно сбогом, ала още преди да е довършил жеста си, вратата трепва и отново се превръща в обикновена полирана скала.
- Всичко свърши...- задавено прошепваш ти. - И какво ми остава?
- Остава животът - изрича зад тебе гласът на вълшебника. - Остава вярата в невъзможното. И копнежът. Пожелай магията. Желай я от сърце дори и в най-сивите дни на живота. Тогава ще дойда пак. Непременно ще дойда, защото... - Старецът тихичко се разсмива, - Е това всъщност е тайна, но мсля, че мога да я споделя. Знай млади приятелю, че ти е отредено един ден да тръгнеш по моя път. А дотогава... Сбогом!
Когато се обръщаш, вече си сам. От вълшебника няма и следа. Останал е само споменът за гласа му, който отеква в душата ти отново и отново, докато крачиш надолу към пътя:
Пожелай магията, Желай я от сърце дори и в най-сивите дни на живота. Тогава ще дойда пак. Непременно ще дойда...

Това е велик епизод. След прочитане на "Последната Врата", винаги оставам с много приятно и топло усещане. За мен тя е една от най-страхотните книг-игри, кратичка, без никаква сложност, но написана в един страхотен стил изпълнена с носталгия, топлина и зареждаща за читателя енергия.

Страхотна книга-история герои всичко.Помня че много се забавлявах разчитането на руните.Верния път бил ясен казвате така е ,но хубавот на книгата не е в това да трънеш направо по него,а първо да обиколиш другите и да се потопиш в приказния свят на Колин.Завършва малко тъжно но какво пък.

Много добра книжка, детска, но написана много добре и поучително.
"Голяма" история събрана в малък обем.

Непризнато и неофициално продължение на Дж. Р. Р. Толкин. Не знам дали като съм я чел в хлапашките ми години съм го осъзнавал, но сега да - без съмнение. Цялата книжка върви мотамо по "Властелинът на пръстените" - събира се група задруга от разните видове чудовища във вселената (човек, елф, джудже, трол и хайде любим на Любо таласъм за цвят), преследвани са от същество загубило човешкия образ - Тибур (Смеагол), поели на път да изпълнят мисия, за която всички наравно полагат усилия: съвети, борбеност, разбиране, саможертва...

Може би тук трябва да спра с алегорията, за да не разваля удоволствието от четенето на други потребители, но заемките са множество, а никой до сега не беше направил това сравнение до сега от коментиращите. Едно нещо ми направи впечатление при това изиграване на играта, а именно, че само веднъж ми се наложи да ползвам таблицата с руническата писменост, а помня че преди като съм я играл много време се занимавах с нея. Така де, дори като прелиствах книжката докато играя, видях колко много надписи има, но явно трябва да я преиграя, за да разбера по какъв друг път може да се стигне до финала. Харесаха ми малкото на брой случаи на шанс, вариантите да се довериш на един или друг от групата да води "четата" бяха интересни, но пък и прекалено много, може би.

Да си кажа честно, харесва ми от дете корицата на книжката (с едното условие, че напомня на поредицата на Трошача, но това е друг въпрос). Харесват си ми и рисунките в книжното тяло, макар... поне 1-2 изображения да ми се струват толкова познати, че да са отнякъде другаде взети. Може да бъркам, но може и да не. Общият изглед на видовете раси си е радост за въображението. Може да е по Толкин, но не са онези клиширани създания, които знаем от филмите на Питър Джаксън примерно. Та в тоя ред на мисли - нещо различно. Инак нещо липсва за типичната книга-игра от периода, а и за тази конкретно. В един епизод пишеше да обърнеш в началото на книгата, за да видиш картата, а такава очевидно няма.

Като цяло едно от най-интересните неща на Колин и определено смятам, че е от най-добрите му. Но останах с едно питане, априори ли се приема, че знаеш да разчиташ надписите или някъде в играта изрично е указано, че се научаваш? Защото при единствения случай, в който ми се наложи да "чета", имаше такъв въпрос в текста. Та ме остави доста учуден...

Много приятна книга , история класическо фентъзи, приказна използвайки главните характеристики на фентъзи расите. Лека и не много трудна. , но добре написана и балансирана. Дори успях да умра веднъж, като тръгнах да преследвам шефа на цирка

Много хубава книжка, но твърде много е копирано от "Властелинът" и затова я оставям по-назад. (например че като отидете в земите на джуджето се поставя дилемата може ли да го делите от екипа) Чисто литературно за мен най-добра е "Светилището на Хиперборея", а иначе - "Господарят на зверовете" (там има карта и нещо като опит за Дневник). Но и "Последната врата" е готина, особено последният избор, който трябва да направиш - точно пред вратата (няма да спойля какъв е той). Лично аз познавам мисленето на Колин и се сетих. Но пак си приятно изживяване.

Цялата атмосфера - представители на различни раси се отправят на голямо търсене - човек, елф, джудже и таласъм (в оригинала - хобит); Щом попаднете в родината на някой от героите веднага пред вас има избор дали да се отнасят различно с героят или еднакво (едно към едно копиран от избора на Леголас в Лотлориен); Магьосникът който се появява на две-три места в текста, за да ти сочи пътя на голямото добро; Злият Тибур който сам се унищожава без никой да му прави нищо (Спомни си края на Смийгъл).... и още, и още. Дари самият стил по който е описано всичко - един такъв приказен. Всичко е копирано от Властелинът. Не казвам, че е лошо, ама замен там въобще няма игра, а само книга.