"Огнена пустиня"

Сигурно е по средата.

Препрочетох Огнена Пустиня, не бях я чел от юношеските ми години. Очаквах малко повечко като дължина на играта, но без да искам май нацелих един от най-оптималните и кратки пътища:


Като отчета, че това е втората или третата книга на Колин, признавам опитите да поразчупи леко играта с възможността да избираш пътя си по картата, както и да вкара спътници (които за мен определено не стоят излишно). Има нещо приятно и благо в начинът, по който Колин разказва истории.

SatanicSlayer писа:

Вълшебните предмети са адски важните. Малко в началото е кофти, когато трябва чрез шанс да видиш колко предмета ще вземеш. Няма страшно, когато си метнал малък зар, тъй като най-важните предмети бяха... няма да ги казвам, тъй като геймър не обявява стратегията си никога

Да, наистина книгата е написана така, че при ниски зарове в началото, пак да можеш да я минеш без много нерви. Има нещо като стратегия при избор на предметите при повторни четения. За мен най-важните предмети са като в зависимост от избора на пътя в началото има и други важни (но не и решаващо важни) предмети.

SatanicSlayer писа:

А колко по-хубаво щеше да бъде ако предметите бяха нарисувани, както беше сторено в Замъкът на таласъмите.
Така щеше да стане с две идеи по-епична книга-игра.

Напълно съм съгласен. Даже съвсем ясно си мислих как за мен Огнена Пустиня винаги е била някак си по-сериозната книга в сравнение с детски-приказната Замъкът на Таласъмите. А реално са много много сходни (същия свят, същия герой). Просто илюстрациите на Станкев сякаш издигат Огнена Пустиня на друго ниво (по-реалистични са, не ги сравнявам по качество с тези на Димо).

И един въпрос закачка: