"Ледените пирати"

Първите и очевадни впечатления към тази книга-игра не са останали незабелязани. Едно че е най-дълго очакваната - рекламите и са още от времето на "Лабиринта на времето", а продължението и добавя едни още над 10 години чакане, но за това малко по-надолу. "Ледените пирати" е определено мислена за мащабна книга игра, вероятно съкратена по ред причини. Още в увода Колин намеква, че книгата излиза в най-трудния период на книгите-игри - икономическата криза от края на 90-те, поради което вероятно остава и така недовършена. Класовете в играта са наистина много и разнообразни, интересно че спечелих играта от първи път и то с клас тип механик, което ме навежда на мисълта, че все пак е балансирана.

Другото, което някои от вече писалите, е че има игрален филм със същото име. Не съм го гледал, но част от историята е, че действието се развива в замръзнал свят, където най-ценната суровина е питейната вода. А пък отделно трябва да се спасява драгоценната принцеса. Познато? Ами за Колин е типично да преразказва 80-ски филми в книги-игри. Дотук прочетох само бегли мнения за продължението "Ледената цитадела", ще се надявам някой да разкаже малко повече за нея, тъй като оставам с впечатление, че макар и издадена през Новата вълна, тя е трудно намираема. Аз поне нямам досег до нея и не мога да кажа дума за нея, ще е хубаво ако в нея иначе нелошият дневник от първата книга-игра влезе в употреба. Без съмнение за краткостта на първата книга, той е излишно раздут в този смисъл.

Инак плаващите платноходки, тип каруци, ми харесаха като идея. Напомнят ми още за "Полетът на грифона", където идеята беше доразвита с летящи цепелини. Също и главния "сетинг" за планета, скована от лед дълги (земни) години и после от лято и как това се отразява на битието на хората на нея. Странно, че лунните фази на такава, иначе толкова различна от планетата Тера (Земя) има същите лунни фази.

Като цяло свят с голям потенциал, достоен за поне още едно продължение. ))

Не бих казал, че е трудна за намиране Ледената цитадела, но не я препоръчвам на никого. Битува мнение, че това е било някаква чернова на Колин, която е довършвана от друг човек или други хора (чиито имена ги няма като съавтор/и) и съм склонен да го повярвам.

Първо книгата не е бета-тествана. ОТ 12-те уклона повечето се оказват ненужни. Реално важни във втората книга са качествата Сила и Магия. По спомени ти трябва 6 сила (само рицаря има толкова) или 5 и разчиташ на шанса. Малко произволно казвам цифрите, но някои от уклоните имат само 2 сила, а с времето тя намалява . Май има само един момент в който можеш да вземеш някакъв меч от монаха и добиваш 1 сила, но като цяло ти пада.

Второ - прави впечатления рязката смяна в стила на писане. Диалозите в книгата са супер оскъдни. Имаш един диалог с един монах и с едно племе (спокойно може и да не попаднеш на племето). Сюжета с племето не е много по-различен от онзи с пигмеите в "Трите камъка на съдбата". Трябва да обещаеш на племето, че като станеш крал ще ги направиш независими или нещо от тоя род. Последният диалог е с принцесата - виж него не може да го прескочиш. Ами какво да кажа, даже Хелън в "Сонора" има по-смислен диалог като я спасяват, пък и повече реплики.
Общо взето преразказан е диалога от Шрек, между него и Фиона

"Фиона - Оставил си дракона (в случая - ледения великан) жив! какъв рицар си ти!
Шрек - Уникален!"
А успеете ли да избягате почти не говориш с принцесата. Тя ти казва "довери ми се", ти и се доверяваш, тя взима важно решение и...се спасявате.Бам. Пред тази книга "Светилището на Хиперборея" направо е бестселър. То и там нещата са линейни, ама поне има сюжет. Уви, тук няма такъв
Системата за точките вече казах, че е ужасно небалансирана. Шансовете да победиш ледения великан без чийтене са минимални. В" Ледените пирати" има интересни изпитания, с тестове за наблюдателност, логика, точна стрелба....уви тук няма нищо такова. Да не говорим, че повечето избори са фиктивни, може с тях, може без тях. Има няколко избора които водят до смърт, и няколко възможности, които можеш да прескочиш с малко късмет и накрая стигаш до цитаделата на пиратите (реално изборите са свързани с монаха, със селото и с това дали ще се движиш с кервана. Повечето от тези миникуестове са взаимно заменяеми.).Ще дам един прост пример - по едно време придружаваш керван. Искат се наблюдателност или езици, за да разбереш, че водачът е от Ханта, но и да не разбереш, пак можеш да се отделиш от кервана. Дори да останеш в кервана, когато той е нападнат от разбойници, пак имаше шанс - кервана се пръсва, и на теб ти трябва Сила, за да не умреш в бурята. Забележете - ако нямаш Наблюдателност или Езици в по предния епизод играта не води автоматично до смърт, но ако нямаш Сила - води!

За финал - Ледената цитадела върви в комбинация с друга книга - мисля, че се казваше "Пътуващият цирк" (двете са сборник) и тя е нещо като интерлюдия към "Асасините на Персия". Уви поради недовършеността на Асасините, е трудно да се разбере как двете книги могат да бъдат свързани

Книга с много потенциал, заявка за много игра с десетки различни умения които да се развият с точки. Интересен футуристичен свят, допадна ми идеята. Четох я с интерес въпреки късния час , близо 500 епизода (очаквах бая игра). За съжаление , супер бързо се прочете , на няколко места само те питаха какво си научил и какво не. Книгата свърши в нищото буквално.

Остана ми усещането за нещо със супер много потенциал , който не е реализиран като хората.

Моите "5 цента" и по същата тематика:

„Ледените пирати“ – книгата от 1997, която трябваше да се превърне в „лебедовата песен“ на Колин, но за чиято съдбата беше решила нещо съвсем различно – ревю на Yann Gamgee
Преди с вас, приятели, да преминем на същинското ревю на „Ледените пирати“, нека да кажем и няколко думи за човека, който я е написал. Колин Уолъмбъри, или, ако искате, Любомир Николов, е „бащата на жанра“ книги-игри в България, а също и популярен писател-фантаст, заявил влечението си към „твърдата фантастика“ още в края на 70-те, написвайки тогава „Съдът на поколенията“ (в съавторство), а по-късно и през 80-те Любо написва и двата култови романа „Къртицата“ и „Червей под есенен вятър“, които днес могат да бъдат издирени само в сайта „Читанка“. Николов участва и в няколко литератури сборника с разкази по онова време, а също така има по-голям брат и също фантаст с името Симеон (Сим) Николов, който подема щафетата от брат си и също прописва книги-игри по-късно. И двамата (Любо и Сим) са родени в средата на 20-ти век в Казанлък, но от доста години се подвизават в София, а са учили и в Русия, бившата съветска (и тогава братска) СССР. Любомир Николов написва първоначално играта си „Огнена пустиня“ за ИК „Еквус арт“, а след това започва да пуска едни от най-добрите си книги-игри за ИК „Плеяда“, а по-късно и в „Астрала“, „МЕГА“ и „Хермес“. Вероятно повечето от Вас добре го познават, но днес ще си говорим не за Любо, а за книгата му игра „Ледените пирати“, която по едно стечение на обстоятелствата е и последната му игра от този жанр за издателство „Плеяда“.
Бих искал да разкажа малко повече за историята на тази книга-игра („Ледените пирати“), но за това ще започна отзад-напред, защото е напълно възможно последвалите след нея събития да са изиграли по-запомняща се част от живота Ви вместо да се връщаме, както се очаква, назад към 1997, годината, в която е излязла тази книга. И така, през 2014 (на практика преди 9 години) от „Фабрика за книги“ в София се пръкна едно издание с корица от неизвестен руски художник и без връзка със самото съдържание, което се наричаше „Ледената цитадела“. Тази игра, и според корицата била писана от Колин, се прие изненадващо добре, дори спечели и някаква награда за „Златна Никса“ след оспорвано „гласуване“ по нощите в 0 часа и, както винаги, с изпращане на лични съобщения до организаторите на конкурса. Но с какво е важно всичко това за книгата „Ледените пирати“ на ИК „Плеяда“ от 1997? Важно е, защото на практика „Ледените пирати“ и „Ледената цитадела“ образуват (и двете) една напълно завършена творба, в която главният герой е един и същ и той, заедно с дневника си, преминава през приключението от първата към втората книга, барабар с всички записани предмети и умения, само че в рамките на… седнете да не паднете, та в рамките на 17 години (1997 – 2014). Да, днес вече сме 2023 година и се готвим за ядрен апокалипсис, но през всичките тези години и преди „Ледената цитадела“ се дигна много голям шум именно за „Ледените пирати“, тъй като тя реално беше написана още 1997, но не беше завършена, а краят й (тогава и по онова време) остана отворен и много хора се възмутиха, че е възможно великан като Колин да „предава“ незавършени неща. Все пак, тази история получи своето завършване цели 17 години след оригинала благодарение на издателския нюх на Ейдриън Уейн, но за „Ледената цитадела“ ще си говорим някой друг път, а сега – обратно към 1997 и към началото на „Ледените пирати“, където започна всичко и цялата тази „ледена одисея“.
Книгата ни запознава с Лимерийското кралство на планетата Тера, където някога и много отдавна са пристигнали хора от нашата земя с космически кораби и са я заселили. Някак си, и през много епохи обаче, онова космическо знание е било изгубено и в момента ние реално виждаме селското средновековие във фермата "Червените камъни", където младежът Хендрик, и заедно с чичо му Рудо - черната овца на фамилията – се готви да замине за столицата Менония, където се очаква да си намери, или да се цани за слуга и ратай, тъй като неговото стопанство вече не може да издържа гърлата на Хендрик и братята му. В самото начало на играта на героя ти се предлагат общо 9 опции, за да си избереш „професия“, която да практикуваш между които:
1. Крадец
2. Бродещ артист
3. Странстващ рицар
4. Просяк
5. Монах
6. Учен
7. Търговец
8. Механик
9 Магьосник
Има и десета професия, която явно е пропусната в горния списък, но за нея се казва, че това е професията на чичото на героя, който е „керванджия“ и пренася вагони със стока между снежните преспи, а теренът наоколо е такъв, че всеки се движи само с шейни за впрягове. След началния избор, героят пристига в столицата и известно време практикува и се обучава на занаята, като придобива няколко основни точки в редица умения, но за тях виж по-нататък. И реално сюжетът едва тогава започва, когато крал Робелунд набира хора от цялото кралство за „ръката на прекрасната принцеса Малорина“, а за целта кралят (и неговия пръв служител Херцог Леотар) канят всички видни младежи в замъка, където им предстои изпит, който в никакъв случай няма да бъде това, което очаквате, защото книгата е майсторска и Колин наистина се постарал!
Играта си служи със сложен, но добре изглеждащ дневник с много и най-различни показатели, между които „Бой с оръжия“, „Бяла или Черна магия“, „Съобразителност и Наблюдателност“, както и варианти за „Красноречие“ и др. Играта не си служи с много предмети, нито започва с избор на нови предмети, но има и графа, където се отчитат и такива. Също така, играта е доволно трудна и има напълно възможен начин да се изгубите из коридора на двореца на краля, където нахлуват шпиони от княжество Ханта и накрая злодеите отвличат принцесата и тук книгата свършва неочаквано и да се появи продължението след цели 17 години, но го дочакахме!
Минуси на книгата:
• Твърде дълго чакано продължение и благодарете за него на Уейн, а не на Колин.
• Несвързано начално описание на Тера и без хич връзка с основната история в нея.
• Безсмислени са повечето професии за играча, между които Артиста и Учения.
Плюсове на книгата:
• Един от най-амбициозните проекти на Колин за книга-игра с голям дневник и механика.
• Изключително силен арт в лицето на илюстратора Ивайло Иванчев, но „крадена“ корица.
• Гласът на автора и да „правим добрини“ кънти през цялото време, но това все пак е Колин, който открай време използваше жанра, за да ни учи, кое е „добро и правдиво“.