Нощта на Върколака - Спойлери

Снощи я прочетох отново, след цели 17 години. Тогава не можах да я оценя по достойнство. Стандартът беше друг - преобладаваха КИ с множество магически предмети и бойни системи тип Битки Безброй. Опредлено е книга, надскочила времето си.

Няма как да не ми хареса. Мрачен хорър без излишни кървища. Криминална история. Все едно е по малко от Тъмната Страна на Земята и Убийство в Белскейт (любимите ми КИ). Само да поясня, не твърдя, че Майкъл или Блонд са взаимствали нещо, просто ми цялостното усещане е сходно.

[offtopic]Абатът е култов герой. Прокълнат, зловещ, но има и топла страна.[/offtopic]

Историята е кратка, което е един от минусите. Но е доста завършена.

[offtopic]Единственото нещо, което не разбрах е защо кралят не е спазил обещанието си да осигури литургия на абата 24 години преди нощта на приключението[/offtopic]

Леко ме подразни употребата на шанс - малко по-честа е, отколкото би ми се искало.

Искам да припомня, че тази КИ е дигитализирана и може да се свали от сайта

Това е една от любимите ми книги-игри. Сравнявайки я с други "страшни" книги-игри (то май нямаше много такива) я поставям на първо място. Атмосферата, сюжета и героите са все силни страни на книгата. Другото е, че е кратка, но Колин е успял да вкара няколко различни пътя и дори завършека, ако правилно си спомням.
Липсата на дневник изобщо не и навреди. Точно това е ключа към силната история- по-малко записки, които да не дърпат вниманието на читателя извън света на приключението.

И аз имам само хубави спомени от тази книга. Хубави ама неясни...
Често се двоумя дали да преигравам или да си запазя старите спомени. На няколко пъти се поразочаровах така. Случи се и да се изненадам приятно, но далеч по- рядко...

Добра книга, много литературна, с рязък обрат, който променя цялата история. Отлично постижения на Любомир Николов.

Чакайте, това не е ли на Джордж?

Не, Колин Уолъмбъри е. Джордж пише за вампири и вещици

Уф тази е с оня бял вълк лилипут нрисуван от Станимиров. Обърках се и сега като каза загрях.

Aз я повторих, макар че тя не е от книги-игри които стават за преиграване. Първият път повече ме хвана атмосферата, но тогава я прочетох навъднъж за една вечер (преди ~10 години ), а сега я дробих и ми се стори кратка. Ако някой мисли да я играе, наистина препоръчвам да се направи наведнъж и то вечер. Тази е от книгите които не трябва да се оставят за довършване на другият ден. Няма кодови думи и когато се налага те питат неща от сорта "Имаш ли кинжал?" "Останала ли ти е стрела от еди кой си вид?" "Кучето с тебе ли е?" Сами разбирате, че ако бъде зарязана за 1 седмица, тези неща няма да са толкова ясни.

За мен си остава класика и не съжалявам, че си я припомних тази книжка. Не е страшна или поне на мен не ми беше. По скоро имаше добра атмосфера. За време - отне ми дори под 2 часа. Когато избереш грешен ход, пак имаш шанс да се измъкнеш, защото ти се дава шанс да си изпробваш късмета (с помоща на таблицата с числа или два зара). Аз с моят скапан късмет все умирах, ама това е друга тема. Братята Мамалига (да точно така си ги четях и преди и сега) винаги съм си ги представял като някакви долни румънци. Просто не беше честно този граф (или бог знае какъв) да си народи 4 сина, а нашият да е сам самичък. Е добре де, кучето беше с него, пак не е зле. Харесваше ми атмосферата на обреченост в блатата и призраците, както и финалната развръзка с върколака. Сега не ги усетих така, но си припомних старото усещане и как си ги представях тогава.

Изчетох я днес, не знам защо имах спомен, че съм я чел, май не съм, все още не съм сигурен де. Интересна е, доста увлекателна, цялата история е приятна. Не ми хареса, че доста се разчита на шанса, забелязвам, че в доста от книжките на Колин се разчита на него, забелязах това и в Господарят на Зверовете. Мен това доста ме подразни, но го преживях. Книгата е приятна. Определено е хубава. Не ми беше страшна, честно казано, но това не е проблем, хареса ми определено.

Една от най-добрите от към литература книги-игри,по мое мнение.Не бива да се пропуска!!

Нощта на върколака я причислявам към жанра на мрачното фентъзи. Доста стабилна история, която те кара да се чустваш несигурен в изборите си. Те не са нелогични, но пък има ситуации, които те карат да избираш внимателно.
Сцената с мочурището ми е една от любимите. Сцената с призраците е култова.

Наистина страхотна книга игра.
Имаш две разклонения, които се събират и отново се разделят и само това, което си направил в едната сюжетна линия е разликата в това, кой от двата финала ще прочетеш.

Шансът е само, когато си се отделил от главната сюжетна линия. Тук искам да вметна, че Колин не дава черни точки, когато си объркал правилния избор, той ти дава правато да метнеш зарче или да посочиш с число в края на таблицата и според показанията се връщаш обратно на историята.

Илюстрациите са на ниво, а някои от тях са си доста зловещи.

Прекрасна книжка, която препоръчвам на всеки.

Изобщо не съм съгласен с тези твърдения, че се разчитало на шанс само в крайни случаи и ти давал бил още една възможност. Просто шанса играе много голяма и безсмислена роля в играта.

stalk писа: писа:

Изобщо не съм съгласен с тези твърдения, че се разчитало на шанс само в крайни случаи и ти давал бил още една възможност. Просто шанса играе много голяма и безсмислена роля в играта.

14 проверки за късмет има в книгата. От тях една единствена не може да се заобиколи, но след нея има как да се избегне смъртта на героя с избор.
Така че ще те посъветвам да провериш фактите отново.

Не ми вярвате? Ето ви цялата проклета схема на играта:


В архива е yEd версията на схемата.

Легенда:
Синьо = проверка за шанс (проверени с търсене на фразата "число от таблицата")
Червено = епизод за смърт.

Кой си е играл да вади схемата?

Хамелеонът, как кой. Има големи маниаци на тая тема, респект.

П.П.: Лисичков пък прави пълни схеми на ВСИЧКИ мои книги. На Асасините даже веднага я публикува, защото не му харесваше и искаше да х...критикува, но на Патрула вече половин година не ще и не ще да я пусне, защото много му харесвала този път, а не върви да каже нещо добро за архи-врага си.