Тъмната Страна на Земята

Не мисля, че възрастта е оказала влияние, това тя да е любимата книга-игра на повечето фенове. И днес ако прочета нещо подобно като сюжен и изпълнение, пак ще го харесам. Много увлекателна история, която е като приказка и вкарва момче от съвременния свят в митичния. Опростена игра, не умираш постоянно, а просто си намаляваш оценката. Това е причината по-литературно настроените читатели да я харесват толкова. И аз се присъединявам към благодарностие към Майкъл за всичко, което е написал.

Ал Торо писа: писа:

Феновете на тази книга могат да пробват "Ламя ЕООД".

Да пробват, ама 15 не е 35.

Mindcrime писа: писа:

За Невидимата армия нямам високо мнение, а Отново заедно си има недостатъци, но вярвам, че при теб Тъмната страна печели главно заради това, че си я прочел в подходящата възраст.

Аз пък вярвам, че Тъмната страна печели главно заради това, че си я НАПИСАЛ в подходящата възраст. И с подходящото вдъхновение.
Тя не е с някакъв гениален геймплей и уникална система -даже напротив, дори Оценка-та в нея ме дразни(поради същият или подобни фактори ме дразнят много от късните ти книги), но в тази книга има нещо, има някаква магия, която те кара се влюбиш, да я мислиш, да съпреживяваш историята отново, да си спомняш конкретни сцени или просто усещания даже след толкова много години. Това явно ти убягва, или бидейки от другата страна, може би не си в състояние да го осъзнаеш.

Може и да си прав, никога няма да бъда от другата страна и не знам как е там.

Още нещо полезно от книгите-игри - може и да съм казвал, но сега се присетих покрай за формилата се за книгата дискусия - от Тъмната страна на Земята научих правилата на покер

По-добре да си научил правилата на покера, отколкото как да призоваваш демон

Какво по подходящо време от 3 :17 за завършване прочита на книгата Трябваше да се уверя от първа ръка, защо доста от вас я поставят на челни места сред любимите си книги.
Та ето и моето скромно мнение за едно от ранните произведения на ММ, което то стечение на обстоятелствата достигна до мен не пред 90-те , а чак сега. Автора е използвал свободата на разказа в пълна степен, стартираш в реалния свят и ежедневие на доста от младежите тогава и къде на шега и къде не толкова, си въвлечен в история с джуджета, лабиринти , магии и пренасяне в пространството със силата на мисълта. Това че беше разделена на части ми допадна, както и опростения дневник (който лесно може да минеш и без него). Усетих как книгата от игра , леко се превърна в края в разказ, което засили литературната и тежест. Хубава история, мрачна, с малко логически избори, малко ме издразни факта че понякога само късмета определя дали си избрал верния епизод, но в реалния живот понякога е така. Аз лично завърших с 106 точки от първия прочит, така че определено късмета беше на моя страна когато беше нужно.
Давам висока оценка на книгата, супер приятна и с читава история. Със сигурност една от най- добрите на ММ по мое мнение . Въпрос на предпочитания дали е най - добрата или не от него, понеже е писал на различни теми, някой исторически, други спортни, вече зависи от вкуса на читателя.