Професия Ченге

Професия ченге - *.ipdf

Аз лично имам доста добри спомени от тази книжка, не знам защо, но ми се прийска да пусна тема за нея. Като малък, ми беше харесала доста. Доколкото помня имаше три случая, първият беше Бърз Реванш, където трябваше да си отмъстиш на злодея Ян Уидоумейкър за убийството на партньора ти. Тук се сещам за темата за злодейте, някак си този тип ме беше изкефил доста като такъв, може би заради картечницата с която стреляше от колата по време на "битката" с главният герой Пол Делор и заради звучното му име. Вторият бе Случаят с Ритнитопковците, където си спомням, че имаше доста логични избори до разрешаването на цялата загадка. И третият бе, където един психопат на име Маркус, беше влезнал в къщата и хванал жена ти за заложник, трябваше да се справиш с него и да я спасиш, мисля че имаше доста кървави начини за да му видиш сметката. Честно казано сега не ми се занимава да я играя, за да не си разваля впечатлението от едно време, а и не остава време, но може би в бъдеще ще се хвана. Според мен книжката бе един добър екшън. Може би не от най-добрите на Майндкрайм, но прилична и приятна за четене и игра.

Според мен "Случаят с ритнитопковците", който си е една разгърната криминална загадка, е най-сполучливата третина от книгата. Английският футбол и залаганията са неща, от които Майндкрайм разбира доста, та и историята, в чиято основа са те, е добре скроена като развой и доста реалистична като за книга-игра. Доста нетипичен разказ-игра, не прилича на нищо друго в жанра. Англичанчетата само могат да си мечтаят за нещо такова.

Сетих се и за тази книга по вашето описание. Бях я взел на заем от някой и набързо я изчетох. Историята със залаганията наистина беше много добра. Тя ми е оставила най-ярък спомен, другите две са ми малко бели петна. Хубава книжка. :clap: Помня че автора беше изпаднал в някакъв монолог за ченгетата и това колко се срамува от нашите пазители на реда. Е, след толкова време нищо не се е променило. След докторите, полицаите са на второ място в класацията на хора, които ме карат да се срамувам.

Мдаа ММ има доста интересен подход в даването на имена на героите си,като започнем още от собствените му псевдоними де.Първата част беше публикувана като самостоятелен разказ в Мегаигри помня,че обичах да взривявам убиеца с изстрели от магнум в резервоара след,което следва доста картинно описание на смъртта на въпросния убиец доста непододящо за деца,което не ми пречеше да му се кефя още тогава.Какво да кажа за втората част-футбол,залагания и престъпност реалистична и добра комбинация.В трета част си има карта,промъкване/взлом в собствената къща и о каква изненада смърт за гадния психопат

O бях я забравил тази книжка - частта с футболистите супер много ме радваше.

Препрочетох я дигитализирана днес и честно казано ме впечатли много повече отколкото като бях малък.
Ако тогава имаше нескафе сигурно щяха да рекламират 3 в 1 неочаквано добра комбинация.

Разказа за разледването (между другото точно 100 епизода) ми отразява нещо като идеала за книга игра - силен текст върху който трябва да разсъждаваш логически и с добра памет спрямо информацията която носи текста без таблици, точки и зарчета. Естествено ефекта се губи на второ четене като знаеш какво става но първия път (или ако си забравил всичко защото си чел книжката преди 15 години) е много интересно да разкриваш. Аз даже си записвах собствени бележки с улики, нищо че нямаше специална таблица.

Третия разказ пък го минах изцяло с мисъл - съобразявайки се картата и статистиките без да има шанс.


И между другото Майкъл е справя много по-успешно като писател в такъв тип съвременен сетинг вместо в разни непривични му тематики от рода на фентъзито.

И между другото Майкъл е справя много по-успешно като писател в такъв тип съвременен сетинг вместо в разни непривични му тематики от рода на фентъзито.

Точно тук се крие майсторлъка според мен. Представянето на съвременен сетинг е доста по-трудно, защото четящият има база за сравнение и лесно ще те хване в крачка ако не си обмислил детайлите на историята.

Няма такава логика - не знам откъде го измисляте това

Или изведнъж ще се окаже че тук всички са гравитиращи около престъпни кръгове, стреляли с оръжия, карали с 200 по тясна уличка, чупили прозорци и пребивали хора и да не забравяме редовно занимаващи с черно тото и пребиване на хората по тъмни улички с тръби - защото такива неща има в Професия Ченге.

б.т.в. Дан Браун не стана един от най-известните автори защото читателите му са историци и имат база за сравнение.

Greed писа: писа:

Няма такава логика - не знам откъде го измисляте това

Или изведнъж ще се окаже че тук всички са гравитиращи около престъпни кръгове, стреляли с оръжия, карали с 200 по тясна уличка, чупили прозорци и пребивали хора и да не забравяме редовно занимаващи с черно тото и пребиване на хората по тъмни улички с тръби - защото такива неща има в Професия Ченге.

б.т.в. Дан Браун не стана един от най-известните автори защото читателите му са историци и имат база за сравнение.

Знаеш много добре, че за престъпния живот се пише редовно в журналистическите хроники. Споменават за отрязани носове и уши, за забити кирки в С-класите .... не го изпитваш на гърба си, но имаш някаква представа за размаха на престъпната дейност.
Нямам обаче никаква база за сравнение, когато става дума за война между елфи и орки.

Ми не продължавам да не мога да схвана, базата за сравнение никога не е била определяща за нищо.
Доста по- трудно е да убедиш читателя да повярва на нещо с което не е запознат.

така си мисля аз поне - все може да скалъпи нещо на обща и позната тематика, не всеки може да напише нещо което да не разсмее хората. Базите за сравнение не важат за литературата - в историческия роман няма как да имаш база за сравнение - трябва да имаш обща историческа култура за хванеш тънкостите и въпреки това дори откровенни глупости като на Дан Браун печелят публика със измислена но интересно разказана история и стил.

Някои автори са добри в едно, други в друго - няма световен автор който да пише 10 различни теми и да е еднакво добър в всички от тях.

Просто Майкъл е добър в описване на битовизми, там където трябва схематично, но подробно да опишеш облекло, напитки и жестове но навсякъде където трябва някаква романтика или фантазия дава на късо явно не можейки да измисли нищо.

Е, ти ме закла направо. Всяко по-добре обучено ченге ще е по-добре от мен "в описване на битовизми, там където трябва схематично, но подробно да опишеш облекло, напитки и жестове".

Чудно ми е къде в книгите-игри има романтика или фантазия. Добре измислен свят няма, просто защото за да го измислиш добре не е достатъчно да редиш един от друг по-смайващи факти и описания, редно е и да ги навържеш. Пък авторите често имаха проблеми със смисленото описание дори на един такъв факт. Последното доказателство, на което се натъкнах, е "най-вътрешната одая".

Може би Любо е успял да изгради някой образ, знам ли. Макар че неговите пък са толкова целенасочено изградени като за деца - или са лоши, или са добри.

Но е истина, че все повече съжалявам за залитанията си в теми, в които човек трябва да се забърква в измишльотини. В новата си книга ще се опитам да се придържам максимално към неща, които познавам от житейски опит.

Между другото, за престъпния свят или за света на политическата и икономическата корупция знаете по-малко, отколкото за войната между елфите и орките, понеже тя е по-широко отразена в многотомни произведения

Колкото до световните автори... Джоузеф Хелър няма десет книги, че да е добър в десет теми, ама със сигурност и той, както и Марио Пузо, са доказвали, че могат да са много различни в различните си произведения. Не го казвам, за да се поставя до тях. В повечето си произведения не бях достатъчно добър дори за средно ниво. Но, пак да кажа, колегите ми бяха трагични, та на техен фон и с много труд, с времето започнах да изпъквам.

Майкъл има доста добре изградени романтични връзки. Разбиващата между Джейсън и Ан. Или красивата от поредицата за орките.

Чудно ми е къде в книгите-игри има романтика или фантазия

Фантазия - всяко измислено нещо.

Духът на пиратските истории или романите на карл май също са романтични по принцип.

Чудно ми е къде в книгите-игри има романтика или фантазия. Добре измислен свят няма, просто защото за да го измислиш добре не е достатъчно да редиш един от друг по-смайващи факти и описания, редно е и да ги навържеш. Пък авторите често имаха проблеми със смисленото описание дори на един такъв факт.

Ми да ,това е проблема - книгите игри им куцаше логиката в създаването на измислени светове. То и какво ли смислено може да създадеш за 100 страници освен детски приказки. Важи и за теб - някои хора може и да бият чело пред трилогията за орките но сам, знаеш че нито света беше убедителен нито персонажите.
Докато в съвременен сетинг като Професия Ченге, Хлапето или Пробива по-удачно се получава.


Световните автори са спорно понятие но се съмнявам че Пузо щеше да напише добър хорър или военна книга. Типичен пример как е добър в неговия си сетинг и си работи само по него. Както Стивън Кинг никога не е писал комедия.

Ако някой от българските автори наистина си е вярвал изкрено че може да се справи със всякаква тематика и жанрове жалко за него


P.С. не ми изпада в анализи - просто в прав текст, Майкъл кефиш ме много повече като литература когато пишеш на съвременна тематика отколкото в останалите ти тематики. Това имах предвид в първия пост.

Докато други автори за изключително зле на съвременна тематика (няма да споменавам имена - нали сме политкоректни) и си бия челото като си спомня какви праводии имаше.

Не знам защо търсите някаква висока литературна стойност в КИ, след като самият жанр не е замислен да е силен в тази насока. Както в любовните романи не трябва да търсите много екшън и смисъл (всъщност май не се сещам и един такъв да съм прочел, нещо не ме грабват, признавам си). Колкото до Пузо - за колко различни тематики и жанрове говорим, в които да е всепризнат за велик, че да говорим за разностранно развит автор?!