Шангри

Лично за мен, тази трилогия е от по-слабите неща на Майкъл. Досадна циклична система на битките, някои нелогични, според мен, неща и третата книга за мен си беше леко постна, слаб завършек. И въпреки това ми хареса, сюжета е готин, той успя да ме увлече. Та както казах, сюжета ми хареса, героите също, за мен бяха запомнящи се: главният герой Димар, Карган Скитника, Пендар и накрая разбира се Шангри и легендарният му пробождащ удар . За жалост лошият герой в третата книга, някак си не ме грабна, твърде скучно бе направен. Постепенното превръщане на Димар от обикновено селско момче в боец, воин, а накрая дори в нинджа ми бе доста вълнуващо, представях си целият сюжет тогава. Смятам, че втората книга бе най-добра, поне на мен най ми хареса. Спомням си, че накрая ми стана мъчно за избитите герои, на които Димар изгори труповете и се запъти да отмъщава, в третата книга . Спомням си, че тогава когато я четох, като малък си тренирах някои от техниките във втората, беше забавно. Като цяло имам хубави спомени от тези три книжки, купувах си всяка следваща с кеф, макар и да ги смятам за едни от по-слабите на Майндкрайм.

Някъде около втората книга така се бях надъхал покрай рекламните писания за следващата...
И честно да си кажа, не знам защо, обаче нямам спомен да бях силно разочарован. От друга страна пък от самата книга имам съвсем малки спомени, така че не знам.
Всеки случай, не смея да ги преигравам всичките

Е чак много силно разочарован, не съм бил, но третата книга ми се стори малко по-скучна, макар че и там имаше някои готини работи.

Elan Morin Tedronai писа: писа:

Шангри? някой спомена ли я? не помня дали съм изигравал цялата, но Пътят към Шангри е знаменита книга. Заплахата също е страхотна книга-игра. Шангри, Шангри са запомнящи се заглавия.

Това го видях в една друга тема и ми се стори подходящо и за тази, искам да се извиня на потребителя който го е написал, че го използвам и ако е проблем ще го махна.

Сюжетът на поредицата за "Шангри" внася нещо ново, играта е доста амбициозна и също предлага любопитни новости, но връзката между двете се губи.

Във втората книга имаме много оценки за бойни техники и много малко възможности за прилагането им. Това е за сметка на един куп логически загадки, които по-скоро отклоняват играта от събитията в света на Шангри, отколкото да я правят увличаща. "Заплахата" сякаш съществува само, за да може да го има "Отмъстителят". Някак си много грозно ми се видя едно време, че книгата започва и завършва с едни и същи ужасни събития, които остават извън властта на Димар, колкото и добре да играем с него. Няма хармония между игра и история. Трупаме точки, малка част от които влизат в употреба. И за какво е всичко, щом историята не се променя съществено от нашите избори ?

Най-слабият откъм игра момент в поредицата е последната битка - срещу Черния император. Какво имаме за финал ? Посочване на числа от таблицата и сравняване на сборове в стила на най-първите родни издания в жанра, но с обикаляне на епизоди в ЦИКЛИЧНА СХЕМА, която можеше да се побере и в един епизод.

"Пътят към Шангри" определено предлага доста по-интересна бойна система, макар че цикленето и там (както навсякъде) омръзва бързо.

Понеже става дума за битки, според мен Майкъл най-добре се е справил с тях в края на "Сърце от камък" и на "Хлапето се развихря". Повече мисъл и по-малко случайност винаги е добре.

[offtopic]Инче в игрите на тема бойни изкуства Джордж определено е най-добрият.[/offtopic]

Майкъл като цяло, май много не го бива в системите за провеждане на битки, поне на мен, не са ми допадали тези в неговите книги. А относно книгите за бойни изкуства, смятам че няма книга-игра която да е с високо качество или поне аз не съм чел такава. Шангри беше запомнящо се заглавие, въпреки всичките си недостатъци, лично за мен, по-скоро сюжета за мен бе увличащ отколкото системите и битките. А реално погледнато в много от книгите-игри ( да не кажа всичките, макар, че може би няма да съм далеч от истината), цялостната история и сюжет, въобще не зависи от читателя.

Всъщност Майкъл много добре се справяше със сюжетите, нищо, че никога не е имал претенции за някакви литературни качества. Дори и в тези от спортните си книги-игри, в които имаше някаква история.

А слабото влияние на изборите ни върху историята е всеобщ недостатък. Най-голямото изключение, за което се сещам, е "Спасете Титаник !".

Наскоро се опитах да играя втора част. Започна добре, но стигнах до място, където имах чувството, че сюжета се изражда в ненавижданите от мен тестове за интелигентност. Третата част я дарих за кампанията, не пожелах да си доразвалям мнението

В третата част няма такива "тестове за интелиегтност", но е много съкратена. Иначе започва добре, там вече си нинджа, имаш нов приятел помощник на име Ким, хвърляш разни шурикени, трепеш ги с меч. Ама свършва бързо и последната битка е малко слаба и откъм описание и откъм система.

И трите части ми харесаха, като третата е опростена максимално - играта е доста лека и с възможни "допълнителни" куестове.
Във втората има една мини-новела за "Майстора на виковете" - което ми се струва безмислено, при условие че нито можеш да го привлечеш, нито да се учиш от него.

Първата е експериментаторска - там детайлите са докарани до крайност - за един удар с ръка минаваш цяла циклична схема. Но ми допадна, определено ми допадна.

Е*ати бездарните имена които измисля Майкъл - Пендар, Димар ? Ким

Ми то бях задавал такъв въпрос в темата с въпроси от КИ - избройте поне две книги на ММ, в които има поне две еднакви имена - познай какво стана - изброиха ми ДРУГИ две книги...

То с имената не е лесно, да...

Димар е главният герой в Шангри. Димар се казва и конят на Елмар в трилогията за орките. А то и Елмар не звучи много различно. Пол Делор е в Професия Ченге, а Пол Фаулър е в Черната Маска. Имената му в повечето му книги са еднотипни, даже често едни и същи.

Историята ме грабна почувствах се,като в някой стар филм за бойни изкуства/е по това време не бяха токова стари де/.Като цяло добре структурирана история логическите загадки на Майкъл винаги са ми харесвали,а в книгите си има битки доволно,а в теретата има даже и игра по карта.Лошото,както винаги са цикличните системи,но поне тук не засягат цялата игра,финалът наистина е малко претупан.Относно,че не можеш да промениш нещата то няма книга,в която да можеш автора все пак задава параметрите,а ти ги следваш.Това че всяка книга започва с кладите и мъката на Димар на мен лично много ми харесва описанието е страхотно и напоня за какво точно се бие главния герой.