Съкровището на Дракона

Тези дни изиграх "Съкровището на Дракона", в началото е доста интересна, всичките тези описания за героите и света им наистина ми бяха доста увлекателни. Нататък обаче ми се стори малко изкуствен, начина по който се описваше действието, опитано е, да е направено прекалено фентъзи стила на говорене и според мен не се е получило особено. Играта постепенно започва да си се превръща в доста схематична история, като самата схема не е особено трудна. Играх на най-ниската степен, защото след "Хлапето се Завръща" дето умрях дори и на нея, реших да не рискувам. Но си мисля, че щях да се справя, ако се бях пробвал и на по-високо ниво, доста по-лесно е отколкото в Хлапето.Това повтаряне на тоя стих с драконовата песен ме изнерви доста. Все пак самият сюжет и героите са готини, като цяла книжката ми хареса, но има някои други недостатъци. Помня, че като малък я бях чел, но нищо не помнех от нея, освен това че ми е харесала, явно самата книга е повече за деца, сега на тези години е малко по-трудно да ме впечатли кой знае колко.

Съкровището на Дракона за съжаление го нямам и не съм го чел.
На два пъти се опитах да играя "Тайната на орките" - много съм разочарован, не ми стигна търпението до финала. То не бе ДУХ нагоре, Дух надолу. Историята е много скучна, изборите ми бяха супер механични, в много епизоди Указанията на Автора са по-дълги от литературния текст.
Купих си "Краят на злото", но ме е страх да го почна.
Ако Съкровището на дракона е по-добра, ще си я намеря

По -зле е даже, половината от играта автора дори не се опитва да намери литературно и логическо обяснение защо си вдигаш точките а направо ти дава кошницата да ги разпределяш.

Ами чак половината не е, но май имаше такива моменти. Както казах- схемата е доста лесна и дори да играеш на най-трудното ниво не е особен проблем да се справиш с играта. Иначе, когато Аргон те обучава е ясно защо си повишаваш оценките, все пак постепенно започваш да се превръщаш в голям магьосник. Схемата е доста по-зле направена отколкото например в "Хлапето" или във "Викингите". Е може и просто да се е целяло да е лесна, ако е така, е сполучливо.

Имам хубав спомен от първите две книги, а третата никога не съм чел. Ще се изкефя, ако някой ден тая трилогия ми попадне...

Добро начало на трилогията историята е малко претупа на,но все пак това е книга–Игра,а не фентъзи роман.И на най високото ниво е доста трудно/ако не мамиш разбира се/тм може и да не ти стигнат силиците да победиш вожда на орките.

Навремето тази трилогия не ми беше от преиграваните, защото бях пропуснал Тайната на орките (беше излязла през лятната ваканция и не бях успял да си я купя), но въпреки това имам добри спомени.
Съкровището на Дракона е класическо фентъзи (Майкъл го подценява, сигурно има и причина за това). В тази първа книга се разкрива целия фентъзи свят - две големи империи изправени срещу могъщи заплахи - орки и дракони. Протогонист напуснал собственото си кралство, след като е бил несправедливо обвинен. Принцеса, която го чака. Има някакви дупки в историята, но все пак това е книга-ИГРА, фентъзита бол...
Сюжет: Елмар (ти) е син на кралския лекар на Кагар-Дом. Вашите най-големи врагове са драконите. Синът на краля на Кагар-Дом Маор е твой връстник, но те мрази. При инцидент по негова вина със сестра му, той обвинява теб и ти си принуден да напуснеш кралството и минавайки през пустошта, отиваш в Лименор. Там се биеш с орки
Историята започва в момента, в който си на мисия из земите на орките. После научаваш, че предстои страшно нападение от тяхна страна, но въпреки това поемаш към родната си страна, защото кралят там е починали Маор е арестувал баща ти. В пустошта срещаш велик магьосник - Аргон, последният представител на древна раса. Фабулата на историята тук се разкрива и до този момент нещата вървят добре, но след това всичко става много схематично.
Игровата система - показатели и кодови думи - има предмети, които само влияят на показателите. Играта е в основата, като целта е да постигнеш определени нива, която авторът ти подсказва още в началото. Дори на трудно ниво не е невъзможно да се мине. Като цяло е в най-добрите традиции на късния Майкъл. Силно напомня поредицата за викингите, но викингите са по-изпипани.
Наистина добро начало на фентъзи трилогия.

Не харесах Съкровището още на времето. Клиширан фентъзи свят, посредствена игра. На места странни избори на умения. Има един подводен камък, но ако той се знае играта не е трудна. За това обаче ще говоря в "Тайната на Орките".