Невидимата армия

Скоро се сдобих с тази пропусната от мен книжка. В увода ми направи впечатление, че Майкъл обявява "Дивия Запад" за свой провал. Това пък за мен обяснява качеството на настоящата книга.

Честно казано, много се надявах да бъде нещо като комбинация между "ТОРНАДО 6" и "Клопка за победители". Торнадото си беше типичен wargame, където стратегическото планиране и предвиждането на мунициите беше всичко. Клопката пък предложи най-полираната циклична схема, което по мое мнение би било много полезно в такъв тип игра.

Първото ми разочарование дойде от сюжета. Има разни романтични истории, тип компютърната игра "Soldier of fortune", в които добрите наемници помагат на правителството срещу лошите терористи. И там, и тук подобен сюжет е съшит с бели конци. Наемника в живота не е Добрия Войник Швейк, наемника убива хора за пари без да задава въпроси. На моменти благородните изляния на Джак ми се стуваха толкова абсурдни, че ми идваше да захвърля книгата.
Друг дразнещ момент - богат бизнесмен изпраща недораслия си син на фронта, защото така щяло да е по-добре за него. Глупости на търкалета. Няма здравомислещ човек, който да изпрати детето си на война без да е въпрос на оцеляване.

Второто ми разочарование дойде до голяма степен от постройката на играта. Ситуации, които позволяваха доста по-сериозна разбивка се решаваха отведнъж чрез един показател. Определено много от бойните ситуации имаха страхотен потенциал, който автора съзнателно беше решил да не развие. Също не ми хареса че критерия за оценка е напълно самостоятелен коефициент, който обаче няма общо с гейма. На практика повече престиж се получаваше и за игрово правилните решения, но въпреки това ми стои малко излишно - и най-вече като самоцел при преследването на оценка.

На места естествено логическите избори стояха добре - харесаха ми задачките със стрелбата, но пък други ситуации ми се струват направо спорни. А, и спорните за мен ситуации са доста.

Накратко - добър опит, но мисля че книгата можеше да бъде развита много по-добре. Де ги "Торнадата"...

Главният герой избира да стане наемник, в армия която решава проблеми в невралгични места. Минаваш през цялата стълбичка, за която се сетиш - от тренировки, тренировъчни мисии, реални мисии и стигнеш до набиране на екип и водене на собствена финална мисия.

Системата си е късния Майндкрайм - имаш няколко таблици статистики на героя, които решават всичко в последствие.

Друг дразнещ момент - богат бизнесмен изпраща недораслия си син на фронта, защото така щяло да е по-добре за него. Глупости на търкалета.

Хаха ! Ясно защо нищо не си спомням от нея и сигурно съм я захвърлил навремето непрочетена.

Сгрешил си. За мен това е една от най-добрите му книги!

Като литературно написване е добре и се придържа към "добрият стил" (поне според мен) на Майкъл, а именно малко таблици за попълване, но с доста честа употреба. Военната тематика е добре развита и има както лесни неща за решаване, така и по-тежки казуси. Системата за оценка на представянето може да те амбицира допълнително.

Лисичков писа: писа:

Друг дразнещ момент - богат бизнесмен изпраща недораслия си син на фронта, защото така щяло да е по-добре за него. Глупости на търкалета.

Хаха ! Ясно защо нищо не си спомням от нея и сигурно съм я захвърлил навремето непрочетена.

E aide prodai mi q shtom daje ne si q chel.

Е айде продай ми я щом даже не си я чел.

Едит - Пешката

Не ми хареса тази книга, честно. Първо съм антифен на военни работи, второ не беше на нивото на предходните му. Пример: още в самото начало имаше навързан един салам от седем епизода мисля, където няма никакъв избор, само скачаш оттук натам и четеш

Branimer писа: писа:

Не ми хареса тази книга, честно. Първо съм антифен на военни работи, второ не беше на нивото на предходните му. Пример: още в самото начало имаше навързан един салам от седем епизода мисля, където няма никакъв избор, само скачаш оттук натам и четеш

Толкова много хора пишете, че не я харесвате тази книга. Няма ли някой който да реши да я продаде.

Четох Невидимата армия преди има няма 2-3 години. Да ви кажа честно не помня нищо особено. Не беше кой знае колко интересна и все едно не беше писана от М. Майндкрайм. До колкото си спомням на края се жалваше че това може би щяло да бъде последната книга игра и че жанра умрял и т.н. Е аз си помислих - ми то ако всички последващи книги игри са подобни на Невидимата армия която си беше живо копие на някоя компютърна игра то тогава жанра наистина ще да е мъртъв. Разочаровах се от тази книга. За тези които я търсят - продадох я мин. година

TheWild писа: писа:

Е аз си помислих - ми то ако всички последващи книги игри са подобни на Невидимата армия която си беше живо копие на някоя компютърна игра

Да ти кажа, това може да мине и за комплимент...

Някой да има инфо откъде мога да си я набавя?

Странно защо бях решил, че не бащата изпраща сина си в армията, а че той сам решава да се запише за наемник.... В стил "ще бъда гангстер, разбираш ли, няма да съм хамстер". Явно годинките ми натежават lol Играл съм я за последно някъде през 2001-ва (мисля, че я издадоха през 2000 г.) и имам само добри спомени от нея. Кофти, че дадох книжката на един авер и няма изгледи да си я върна, за да я прочета отново. Доколкото помня, имаше доста добра динамика на играта. На самите страници вътре в книгата бяха поместени карти за различните мисии и можеше да се избира измежду 3-4 варианта за провеждането им - по-агресивно, в стил "Рамбо"; по-кротко тип "green berret" и комбиниран вариант, нещо такова. Определено ми хареса навремето и въпреки 10-те изминали години оттогава, залагам, че ще ми хареса и днес.

Доколкото си спомням Майки беше описал себе си като "лошото" момче в книгата. Концепцията беше такава:

- Тате напуснах училище/баскетболния отбор.
- Как го реши?
- За има няма 5 минути.
- Имаш 5 минути да ми кажеш какво ще правиш с бъдещето си.
- Амиииииииииии?

Историята е добра и съм я чел с лекота, а докато постигна по-добри резултати мина време. Имам само един игрови спомен от нея и той е следният: доколкото си спомням можеш да ангажираш 2ма специалисти като се видиш с тях. Аз правех така че ангажирах единия (сапьора), умишлено отивах за втори, но правех така че да не го ангажирам (май със стрелеца ставаше този номер, който имаше серт гадже) и след това посещавах трети, който наемах. Така ангажирам 2ма както е според правилата, но минавам през трима и обирам престиж за по-добър резултат. Нещо такова ми се върти в главата.