Невидимата армия

Така: Изчетох книгата и мога да кажа, че ми хареса много. Критиките които са изказани, за мен са необосновани и не ги споделям. Много добра книга, отлична игра и готин сюжет. Доста епизоди, доста стратегически решения, екшън, не се разчита на шанс, има си битки, има си всичко. За любителите на преиграването, мисля си че си има и капацитет за това, особено ако не изкараш най-високият резултат от първият път. Аз дори мисля да я преиграя в най-скоро време.
Не мога изобщо да приема твърденията, които четох от някои хора, че тази книга била слаба. За мен е меко казано силна. Определено страхотна. Надмина очакванията ми.

А,критиките както съм обяснил и в горният си пост, нямат много общо с истината, имам предвид с това което в действителност пише в книгата.

(Маса оф-топик ама ми се струва интересно.)

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Друг дразнещ момент - богат бизнесмен изпраща недораслия си син на фронта, защото така щяло да е по-добре за него. Глупости на търкалета. Няма здравомислещ човек, който да изпрати детето си на война без да е въпрос на оцеляване.

Това не е съвсем така... От край време де факто управниците на разните световни общества и цивилизации редовно и с ентусиазъм са пращали децата си да воюват. Александър и Октавиан са започнали завоеванията си на по 18; хиляди други гърци и римляни от богати семейства са се клали из целия античен свят... После средни векове, рицари, не знам какво, просвещения, юнкери, британски благородници, яко непрестанно клане. В наши времена: Айзенхауър направо е командвал съюзническите войски във ВСВ. Кенеди се е бил. Буш Старши е служил. Джон Кери е служил във Виетнам. Джон МакКейн също. Т.е. не е да не са пращали синовете си. Работата е, че като си служил, по-можеш да се репчиш какъв си патриот и така нататък. Някъде четох статистика, че противно на клюките, доста американски войници (доброволци) идват от заможни семейства.

Намерих я тая статистика:
www.heritage.org/research/report ... d-officers

This report finds that:

--- U.S. military service disproportionately attracts enlisted personnel and officerswho do not come from disadvantaged backgrounds. Previous Heritage Foundation research demonstrated that the quality of enlisted troops has increased since the start of the Iraq war. This report demonstrates that the same is true of the officer corps.
--- Members of the all-volunteer military are significantly more likely to come from high-income neighborhoods than from low-income neighborhoods. Only 11 percent of enlisted recruits in 2007 came from the poorest one-fifth (quintile) of neighborhoods, while 25 percent came from the wealthiest quintile. These trends are even more pronounced in the Army Reserve Officer Training Corps (ROTC) program, in which 40 percent of enrollees come from the wealthiest neighborhoods-a number that has increased substantially over the past four years.
--- American soldiers are more educated than their peers. A little more than 1 percent of enlisted personnel lack a high school degree, compared to 21 percent of men 18-24 years old, and 95 percent of officer accessions have at least a bachelor's degree.
--- Contrary to conventional wisdom, minorities are not overrepresented in military service. Enlisted troops are somewhat more likely to be white or black than their non-military peers. Whites are proportionately represented in the officer corps, and blacks are overrepresented, but their rate of overrepresentation has declined each year from 2004 to 2007. New recruits are also disproportionately likely to come from the South, which is in line with the history of Southern military tradition.

(Малко он-топик.)
Самата книга май не искам да я чета, само като й гледам корицата ми става ясна. Наскоро гледах един от късните филми на Ричард Бъртън - "The Wild Geese" . Като гледам Майкъл може да е черпал от филма за книжката. Филма мога да го препоръчам, струва си.

Е аз казах "здравомислещи хора". Иначе под-темата е интересна, ама в щатите май си е мода да си бил барета или тюлен навремето, а и с тяхната външна политика възможности не липсват.

Мен ми хареса доста. Супер е книжката.

Винаги съм мислил, че последната книга-игра, която си купих като тийнейджър е или Кибернетични войни или Звезден легионер, но съдейки от годината на издаване на Невидимата армия - 2000 г.; явно тя ми е била последната. Затова и нямам много голям спомен за нея, почти не помня да съм я преигравал, а то си личи и от копието ми...направо си е като ново. Та днес се захванах с тази книжка и ...
Сюжет: Ти си разглезен син на богаташ, имал си планове да играеш в НБА, но си се отказал - баща ти ти дава избор да решиш какво да правиш за една година, можеш да избираш да бичиш айляк, военна тренировка, бизнес университет или философия....след тази година те запознава със стар негов приятел - Джак. Джак е част от Невидимата армия - добри наемници, които точно в този момент се бият в някаква държава срещу наркокартелите.
Следва тренировачен лагер, който (според мен) е най-добре развитата част от книгата, мисия....и накрая ръководене на собствена операция, като преди нея имаш водене на преговори (по същия начин както убеждаваш играчи за баскетболния отбор...запазена марка Майкъл и то много добра.
Игровата система е показатели и кодови думи, като оценката прави книгата преиграваема!
Военната тематика не ми е в топ, още повече съвременната такава, но в книгата е ок. Сигурно има някакви несъответствия, но за мен беше добре. Играта е на ниво - точки престиж и много логически избори!
Само фактът, че книгата излиза в края на старата вълна я прави непопулярна!
Добро произведения в типичния стил и класа на Майкъл!

Сега чета книжката и няколко неща ми правят впечатление. Освен, че е лебедовата песен на ММ (поне за старата вълна), то тя е такава само като последна, но не и по качество. За логичните избори мога да споря, щом след като изкараш една година във философски факултет, си увеличаваш оценката за стрелба с 1 точка... барем да беше психологията. Отделно, литературата е на доста по-ниско ниво за средното за Майндрайм (при все че повечето от спортните му книги занижават тази оценка твърде много). И тук, понеже доста хора хвалят елемента на престиж, да, ако не беше добавен във всичките му стари книги-игри от Хермес щеше да е интересен, но когато се изтърка (а в тази книга мисля това става) се стига до момент, в който само гледаш да ловиш повече престиж, а не да следваш принципите си, които както заявява самият автор е основната цел на Невидимата армия. Т.е. да заявяваш позиция устно, а след това ти се налага да я развиеш в "реални" бойни условия...

И аз не я бях чел. Всъщност след 1998 май почти нищо не съм чел, което е излязло.
На мен ми допадна историята, имаше много добри тактически избори, сюжета за това време си е оригинален. За съжаление като издадена в края на първата вълна е доста подценена и според мен незаслужено.