Краят на Злото

Изиграх я преди известно време ( половин година или повече, не помня точно), честно казано ми хареса. Системата е елементарна, напомняща Острова на Динозаврите( която за мен е слаба), но пък атмосферата е приятна. В играта се решават бая логически задачи, също има и някои управленски решения. В книгата е направена система за игра от двама души. Доколкото помня има две различни линии и двама различни героя, ако случайно играете двама души, всеки от вас би трябвало да си чете своята ситуация - трупа се престиж, който накрая може да бъде сравнен и да се види кой се е справил по-добре.
В Краят на Злото е наблегнато на логическите избори и единственото което се трупа е престиж, но сюжета е интересен и изборите са си логични, а идеята да може да бъде и игра за двама, според мен, си е напълно осъществена. Помня, че имаше и някакъв шеговит избор, в който се съгласяваш да се ожениш за дъщерята на вожда на полуорките, при което автора ти се скарва и ти казва, че книгата не е пародия. Та въпреки критиките към нея, аз съм на мнението, че книгата не е лоша и я харесвам.

stalk писа: писа:

Изиграх я преди известно време ( половин година или повече, не помня точно), честно казано ми хареса. Системата е елементарна, напомняща Острова на Динозаврите( която за мен е слаба), но пък атмосферата е приятна. В играта се решават бая логически задачи, също има и някои управленски решения. В книгата е направена система за игра от двама души. Доколкото помня има две различни линии и двама различни героя, ако случайно играете двама души, всеки от вас би трябвало да си чете своята ситуация - трупа се престиж, който накрая може да бъде сравнен и да се види кой се е справил по-добре.
В Краят на Злото е наблегнато на логическите избори и единственото което се трупа е престиж, но сюжета е интересен и изборите са си логични, а идеята да може да бъде и игра за двама, според мен, си е напълно осъществена. Помня, че имаше и някакъв шеговит избор, в който се съгласяваш да се ожениш за дъщерята на вожда на полуорките, при което автора ти се скарва и ти казва, че книгата не е пародия. Та въпреки критиките към нея, аз съм на мнението, че книгата не е лоша и я харесвам.

Това за женитбата с женски орк, ако не ме лъже паметта, е във втората книга - "Тайната на орките".
А иначе спокойно може да се играе от двама - единият в ролята на Елмар, а другия - на Аламир, само че така имаш по половин история (е пак е по-добре от Кървав меч, където главно един играе).

Точно в Краят на Злото си е това с женитбата-помня го перфектно.

Хубава трилогия, но на мен пулсът никога не ми се е покачвал, когато чета за магии, дракони, орки... Все пак някъде към втората книга историята потече и бях по-съпричастен към съдбата на Елмар. Играта обаче много ми хареса. Отдавна не се бях усещал да играя така настървено. Най-силна, а и трудна в това отношение е втората част. Почти не можеш да пуснеш молива при нея. В "Краят на злото" системата е много променена и изчезват множеството таблици, но въпреки това също беше интересно. Предполагам, че ако се чете от фен на фентъзито, тази трилогия ще е сред любимите му книги-игри от ММ.

Елмар се е справил с Драконите и Орките...остава самото Зло - оцелелите аргони. Въпреки гиблета на империята им, то малка част са оцелели във втория по богатство град. Книгата се играе от името на Елмар и Аламир. Тук е и възможността дадена от Майкъл да се играе от двама играчи, всеки да взима решенията от името на избрания от него герой. За да се победят аргоните, то Аламир трябва да взима тактически решения за 20 хилядната войска, която е тръгнала на поход из оркските земи, докато Елмар намери точно къде се крият аргоните...има няколко приятни логически задачи, всички избори са логически, показател е само престижът, като максималната стойност е 56.
Добър край на фентъзи поредицата...историята тръгва по един начин, но краят е смислен.
Фентъзи трилогията на Майкъл дава доста добри възможности за игра в един интересен свят.