Сърце от камък

Ами помня, че не беше лоша. Героят е описан добре, екшъна е много. Имаше дневник с оръжията и патроните в тях, доста добре направен. Сещам се, че имаше и някакви стихове, които не бяха лоши, но не са ме впечатлили достатъчно, при положение че не ги помня. Лари Стоун е един от запомнящите се герои, полицай който решаваше нещата със сила и не обичаше много да му се опонира. Също си спомням за героинята Лейла, беше направен опит за някаква любовна история с нея, завършваща трагично, малко несполучлив според мен. Жалко, че съм загубил някъде книжката, може би съм я дал на някого...

"Сърце от камък" според мен е най-добрата книга-игра, излязла под псевдонима Стюърт Дарк. (Другите, с изключение донякъде на "Хлапето се развихря", не ми харесаха изобщо.)

Главният герой е като изваден от американски полицейски екшън от осемдесетте. На пръв поглед шаблонен, но с доста повече индивидуалност от типичния персонаж в книга-игра. Определено по-запомнящ се образ от онзи в "Професия ченге". Тежкият му характер има съществен роля в играта - трупат се точки "гняв". И води до подвизи като стрелба по стереоуредбата на богаташчето отсреща, сбиване със застаряващ съсед и удар по простреляната ръка на някакъв клетник с грива вместо коса...

Има доста битки, както предполага и тематиката на книгата. Като цяло са интересни. Осбено напрегнато е в последната част на приключението, където трябва да проникнеш в имението на главния гадник. Тогава избираш кое оръжие да използваш. Всеки изстрел има значение - може тъкмо в най-решителния миг да остнаеш без муниции.

В проверките на качествата обаче има един доста дразнещ момент. Ако сборът от различни оценки (и шанс) в дадена ситуация е средна работа, попадаш на епизод, в който шансът те препраща или на победния, или на фаталния епизод. Два пъти шанс за една ситуация и то в два поредни епизода е прекалено. А и началните оценки се определят с шанс.

Преди 15 години ужасно ми харесваше. Сега я смятам за глупава и наивна. Социалния живот на героя е малко... Хм... Абе, ако сега ме пита човек - Лари Стоун си е за психолог. От сюжета естествено не трябва да се очаква много - дето каза някой горе - 80-тарски екшън.

Играта става, има тактически моменти, добре изпипани са. Най-добрите години на ММ са, все пак. The killing-spree в края на играта е доста добре организиран, има значение с какво, кога стреляш, колко си добър с разните пушкала... Провалял съм се там.
Хареса ми, че иначе недомислените битови ситуации бяха реализирани с множество варианти за развитие на действието, не просто "влакчета" от по 10-на епизода. Това ми хареса. Иначе - да се пердашиш със съседа, или с някакви "дуп*та" по баровете, или пък безумните свалки в оня бар... Е, добре, че беше и другото в книгата.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Преди 15 години ужасно ми харесваше. Сега я смятам за глупава и наивна. Социалния живот на героя е малко... Хм... Абе, ако сега ме пита човек - Лари Стоун си е за психолог.

Направо е за лудницата. Но пък именно в това му е обаянието.

Биваше, като цяло Стоун ми беше симпатичен, въпреки шаблонния си образ на гневно, проклето, но честно ченге с високи идеали и непоклатими морални принципи.
Много ясно ми се е набил в главата спомена за брутално застреляната музикална уредба на богаташкото синче. В интерес на истината на няколко пъти се улавях, че ми се иска да го повторя и в реалния живот, особено когато внезапно ми пуснат някоя откровено непоносима песен в дадено заведение. Огнестрелните оръжия като цяло ме влекат и мисля, че светът само може да бъде благодарен, че така и не се захванах със стрелба, щеше да е фатална комбинация.
Помня го и с друго - зверски изнервящия женски персонаж. Много ме беше яд на господин автора заради липсата на вариант в играта, при който малката ревла да умре (може и по не много жесток начин). Подобни чувства имах и към прокурорката от Хлапето.
Но като цяло, имам (предимно) добри спомени.

На мен пък ми стана тъжно за героинята както я изоставиха накрая.

От тази книга съм запомнила само едно, цитирам на прима виста:

Някой ден
сърцето ми ще се превърне в камък.

Откъснат от света
ще тлея в своя замък.

И няма да крещя,
да видя до забрава,

когато разбера,
че някой ме предава.

Ще бъда властелин на самотата своя,
и може би дори ще избера покоя

пред хаоса на любовта.

Някой ден,
но не сега.

Е, и корицата помня. Самата книга нямам спомен дали я играх цялата или само я разлиствах. Но това, което цитирах по-горе, ми е любимо

Точно си го цитирала. Аз също го помня наизуст и досега!

Първата книжка под псевдонима Стюърт Дарк...аз лично не си я купих, въпреки маркетинговия ход, добрата реклама в Мегаигра в онези години не експерементирах...в последствие я прочетох от приятел, но не я оцених по достойнство. Не мислех, че някой може да пише книги-игри по-добре от Майкъл Вдъхновен от форума е поредната кнжика, която преоткрих Преди 15-20 години сигурно би ме затруднила доста, но сега нямах проблеми...въпрос на шанс.
В горните коментари са описали част от сюжета и хубавите неща...ще пиша само какво не ми допадна:
Част от оценките може изобщо да не се използват. Шансът е определящ и определено пълната наивност на героя относно женския образ
Като цяло полицейско приключение (много по-добро от Професия ченге) и доста добро налагане на герой, който прави и кофти неща, но не е лош Силно препоръчвам и както писал един колега по-горе:

Играта става, има тактически моменти, добре изпипани са. Най-добрите години на ММ са, все пак.

подкарал си ги тая година наред.другата не знам какво ще правиш като свършат

много добра книга.типично за онова време лошо момче от филмите.
възможност да изтрепеш всички и да стане мазало...
една от книгите ,които най-много съм преигравал и скоро...
предполагам ако не си беше признал автора,че сам представя себе си можехме да очакваме и други подобни.
може би ММ е имал потребност да напише нещо различно от обичайното за себе си и написвайки книжките под псевдонима си тази потребност е изчезнала... неприятно...

единственото лошо впечатление ми е от корицата на книгата.след второто преиграване(или към края на първото) от потни пръсти се подгъва и става на бабунки...

ПП:може би по някое време автора ще получи муза да напише още нещо мъничко за този герой...

ПП2:"...пълната наивност на героя относно женския образ "
всички минаваме от там ,бате

Скоро я препрочетох. Тоест вчера довърших с препрочитането и. Така, най-сполучлива и интересна ми се вижда последната част, където е голямата битка. Интересно е направено, оръжията и мунициите са добре изчислени как да свършат работа или да се прецакаш. Попмата я ползвах само за да разбивам ключалки, с две гранати мисля че избих външната охрана, тази в къщата с картечния пистолет, още някаква не помня къде беше с питона, после май трябваха няколко изстрела за още малко охранители от спешъла и май един куршум и за разбиване на ключалка пак. Накрая останах само с два куршума на спешъла като с единия счупих стъклото зад лошия - Малдеризи , а с другия му светих маслото . Последната част е готина, епилога ми е малко тъп с тази Лейла- и въпросната героиня не ми допада особено, скучна и досадна можеше да я гръмнат по-рано да се отървем от нея. Останалата част не е кой знае какво, по-скоро като добавка ми се вижда на мен. Там дето се би в дискотеката, уж богаташко леке, а се държеше много възпитано, странна работа особено ако това е българско богаташко леке едва ли би се държало толкова възпитано. Може и заради шубето така да се е държало де, ама въпреки това странно ми се стори, както и да е, понабих го хубаво и него. Иначе книгата е добра, не е шедьовър, но не е лоша, хубава е.

На мен именно Лайла придава смисъл на цялата КИ, поне що се отнася до историята и епилогът ми се струва най-силната част. От една страна имаме чувствата на героя, от друга - смъртното предателство. Получава се баланс, който кара героя да не може да вземе адекватно решение. Обратно, битката с лошия ми се струва изкуствена. Значи, нямаме заповед за обиск, нашият човек влиза като рамбо, убива гада (само изчаква да посегне към пистолета) и му се разминава. Не знам в коя паралелна вселена има закони, които оправдават такива действия.

На Мръсния Хари му се разминаваха много неща, на Хари Бош - тц. Въпрос на времена и нрави, както и на това какво са ми набили в главата.
Сигурон е излишно, но все пак си признавам - измислил съм си свят на база на прочетеното и гледаното от видеофилмите, после съм му вкарал някакви допълнителни елементи, които са ми звучали логично.

Къде пише, че му се разминава? Изобщо не пише какво се случва нататък, вижда се с оная заспалата Лейла ли е ква е и така свършва, никъде не пише какво се случва нататък, може и да не му се размине, просто не е дописано.